С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 юли 2019, 6:00, 7003 прочитания

Бюджетни заплати: Ново десет

Правителството обмисля да увеличи разходите за възнаграждения в бюджетната сфера с 10% и през 2020 г. Какви са ефектите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Подобно на предходните години, засега не е известно ръстът да е свързан с някакви реформи, но пък ще е по време на избори
  • Ефектът ще е най-вече върху потреблението
Освен забавления и крилати фрази фейсбук видеата на премиера Бойко Борисов понякога произвеждат и новини. При последното му посещение във Варна например се разбра, че правителството обмисля нови 10% ръст на доходите в обществения сектор догодина. Анонсът беше направен в контекста на исканията на полицаите за по-висока ставка за нощен труд. Реалният дебат около предложението обаче предстои и случайно или не ще съвпадне с предстоящата кампания около местните избори през есента.

Повече подробности освен изказването на Борисов засега няма. Вероятно увеличението отново ще е през фонд "Работна заплата" на ведомства и финансирани от бюджета сектори, т.е. няма да е на калпак, а според индивидуалните оценки на работещите. Новината засяга пряко всички работещи в администрацията и в публичната сфера. Индиректно обаче подобна стъпка ще има отражение върху целия и без това прегряващ пазар на труда.


Още милиард

Общият брой на служителите на заплата от бюджета не е публично обявен. Но според НСИ наетите в обществения сектор са 530 хил. души през 2018 г. От тях около 100 хил. са централна и общинска администрация, още близо 90 хил. са учителите и педагогическият персонал, останалата част са заети в армия, полиция, здравеопазване, социална и съдебна система. В последната Средносрочна бюджета прогноза (в която правителството дава първи заявки за политиките в бюджета за следващата година) се посочва, че за 2020 и 2021 г. се заделят по 360 млн. лв. за обещаното увеличение на заплатите на учителите до удвояването им в края на мандата на кабинета "Борисов 3". Както и че за 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор, съпоставимо с това от 2019 г. Това обаче не е отразено в разходните сметки, като се посочва, че окончателното решение ще се вземе "на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка".

За да се увеличат с 10% доходите в бюджетния сектор през тази година, бяха нужни допълнителни около 800 млн. лв. Предвид, че догодина отново се планира минималната заплата да расте (с 9% до 610 лв.), за което ще са нужни 102 млн. лв., вероятно за 2020 г. общата сметка ще е около милиард. Ако икономиката продължи да се развива сходно на тази година, каквито засега са очакванията, тези пари не би трябвало да са проблем за бюджета. Но има и рискове - успоредно с избирането на Борис Джонсън за премиер на Великобритания и засилващите се опасения за твърд Brexit и предвид продължаващата търговска война между САЩ и Китай МВФ отново понижи прогнозата си за глобалната икономика до 3.2%, Еврокомисията пък намали очакванията за БВП на еврозоната през следващата година.



Какъв ще е ефектът

Следващата година ще е трета поред, в която правителството увеличава разходите за персонал в бюджетната сфера. При обсъждане на мярката през есента на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че гледа на повишението като на "пребалансиране на пазара на труда в посока увеличение на доходите". През последните години обаче те се увеличават и заради ръста на икономиката, от една страна, и липсата на достатъчно квалифицирани кадри, от друга.

"Средните разходи за труд във всички страни от Централна и Източна Европа (без Словения и Хърватия) са нараснали с между 15% и 23% общо за последните 2 години", посочва Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Той допълва, че България е част от този общ процес, който е свързан с отварянето на пазара на труд в богатите страни от Запада и последвалата миграция. Тоест ръстът на заплатите и в частния, и в обществения сектор е неизбежен и той е част от процеса на настигане на доходите на средния европеец. Още повече че България продължава да е страната с най-ниски доходи и разходи за труд в ЕС (виж графиките). В краткосрочен план това увеличение вероятно ще прелее в повече потребление и инфлация. Според Богданов ефектът ще е върху цените на определени активи и стоки за дълготрайна употреба, а рискът е от балонизиране.

Извън икономическите ефекти "ръстът на разходите за персонал в публичната сфера трябва да се разглежда като инструмент за мотивация на работещите в него", казва Богданов. И допълва, че дългосрочно е нужна реформа, която да увеличи производителността на публичния сектор, а това може да стане през електронизация на услугите на администрацията. Неща, които могат да свият щата, а оттам и да ограничат тежестта за бюджета от покачващите се заплати.

"Не е добра идея да се повишават заплатите с 10% на всички. Повече средства трябва да се насочат там, където има критичен дефицит на кадри - като медицински сестри, спешна помощ, учители и т.н. За някои дефицитни професии (например IT) е необходимо да се позволи по-голяма гъвкавост на заплащането. Всяко ведомство трябва да си прегледа и дейността като цяло, и да оптимизира щатните бройки, защото ще става все по-трудно те да се запълнят - просто няма хора", е мнението на Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че за последните пет години заетите в частния сектор се увеличават с 250 хиляди, а в публичния спадат с близо 50 хиляди. Това е положителна тенденция на пренасочване на заетост към бизнеса и тя трябва да продължи - това ще е полезно за икономиката при сегашния дефицит на кадри. "Въпросът е да не стане така, че най-качествените хора да напуснат публичния сектор и да останат посредствените - това ще е проблем за редица публични услуги, включително образование, здравеопазване и т.н. Най-добре е да стане обратното: по-малко хора в публичния сектор, но по-качествени. А това изисква и конкурентно заплащане", допълва Георги Ангелов.

Капитал #30

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Скъпото назначение на Жаклен Коен
  • Кметският пъзел в Пловдив
  • Мачът за "Петрол"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 96 прочитания

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 2 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 542 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Следващите седем години

Какво стои и какво означава номинацията на Иван Гешев за главен прокурор

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10