Сбогом на прасетата

Най-голямата криза в българското животновъдство. Така хора от сектора описват епидемията от африканска чума по прасетата, която вече избухна с пълна сила в Северна България. Други използват по-силна дума - катастрофа.
За по-малко от месец от началото на юли досега икономически най-значимото заболяване в този отрасъл вече се разпространи в регионите, където се отглеждат промишлено 90% от прасетата в България. За броени дни болестта, за която няма ваксина, лечение и застраховка, успя да стигне до два от най-големите свинекомплекса, с което буквално изтри почти 10% от индустриално отглежданите животни в страната. А докато различни щабове обсъждаха какви мерки да бъдат взети, България вече официално е една от европейските страни, които са най-сериозно засегнати от свинската чума.

Последствията от това вече са сериозни, а ако мерките, които се прилагат, не сработят, вероятно ще бъдат изключително тежки. Дори и институциите да овладеят разпространението на заболяването, целият свиневъден отрасъл вече увеличи в пъти разходите си за биосигурност. В комбинация с повишените цени на международните пазари, които оскъпиха вноса на суровини за месопреработвателните предприятия, проблемът ще се пренесе и в хранителната индустрия като цяло, доколкото свинското е най-консумираното месо в България. Увеличените цени ще засегнат всички, но ударът ще бъде най-голям за производителите и търговците на месни продукти.Очакванията на кризисния щаб са за загуби от 2 млрд. лв., ако страната не успее да овладее кризата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вероятността за положителен изход за съжаление обаче е малка. Държавата изглежда все по-безпомощна да се справи, въпреки че използва целия възможен арсенал от мерки. Освен агенцията по безопасност на храните в борбата срещу чумата по прасетата се включиха полицията, жандармерията и дори армията. Това обаче не уплаши силно устойчивия вирус на африканска чума и той вече се разпространява по всички вектори - през диви прасета, частни дворове и големи производства. При тази картина според много прогнози изкореняването му ще отнеме години.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Врагът в съседния двор

Африканската чума по прасетата далеч не е само български проблем. Болестта поразява животни по целия свят, като кризата в момента е най-сериозна в Китай. В България тя най-вероятно идва през Румъния, която изпадна в тежка ситуация миналата година, след като заболяването обхвана голяма част от територията на страната и навлезе в индустриални производства. Още тогава българското земеделско министерство обяви, че предприема мерки, за да избегне разпространяването му и в България, включително засилен ветеринарен надзор и изграждане на предпазна ограда на сухопътните части от границата. Уви, както се разбра болезнено в последните седмици, това не свърши никаква работа.



След като в началото на юли беше регистрирано първото огнище на африканска чума в лично стопанство в община Никопол, заболяването бързо набра скорост и се разпространи в Северна Централна, Североизточна и Югоизточна България, обхващайки 19 огнища при домашни животни и над 20 при диви. Във въпросните райони обаче се намират на практика целите производствени мощности в свиневъдството: в Североизточна и Северна Централна България се отглеждат около 70% от прасетата в страната, а други 20 на сто са в югоизточните части на страната (вижте картата). Затова и информацията от последните дни, че болестта е успяла да пробие в свинекомплексите "Николово" и "Бръшлен" край Русе, което наложи унищожаването на повече от 57 хил. прасета, по-скоро не е изненадваща за хората в бранша. При общо около 600 хил. животни, които в момента се отглеждат в индустриалните ферми по данни на агенцията по храните, това на практика означава, че само в последните седем дни почти 10% от българското производство бе загубено.

"Ситуацията е доста критична, такова заболяване не е съществувало досега в България", коментира Венцислав Славов, директор "Бизнес развитие" в групата "Аякс", която е вторият най-голям производител на свинско месо в страната, като отглежда 120 хил. животни в три ферми край Стара Загора и Добрич.

Натрупването на загуби

Най-преките загуби от кризата с африканската чума, разбира се, ще бъдат за двата свинекомплекса в Николово и Бръшлен, чиито животни бяха умъртвени. И лесно може да се пресметне, че те ще бъдат в милиони. През миналата година свинекомплексът в Николово има приходи от 5.6 млн. лв., а този в Бръшлен - 32.7 млн. лв. Но реално отражение вече има в целия сектор. Заради засилените мерки за биосигурност компаниите през последните месеци увеличават разходите си. "Само за дезинфектанти те са повишени 3-4 пъти, отделно има и други съпътстващи разходи, свързани с повече работни облекла, перални помещения, контролни проби", коментира Венцислав Славов. По думите на друг негов колега, който не пожела да бъде цитиран, мерките включват още много по-засилен контрол върху фуражите, ползвани за изхранването на животните, както и разходи за допълнителни ветеринарни услуги. A това, разбира се, се отразява и на цените. Според данните на дирекция "Земеделие" към ЕК средната цена на качественото свинско месо в България (клас "Е") още през юни, когато не се беше разпространила африканската чума, е достигнала 194.3 евро за 100 килограма, което е ръст от над 19% на годишна база. Увеличението обаче е по-ниско от средноевропейското, което е било 22%, се вижда от данните.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Цените в Европа нарастват през последните месеци заради тежката криза с африканската чума в Китай и други азиатски държави (виж тук), която доведе до засилен внос на свинско месо от европейските държави. А това повишение вече се усеща и от българската преработвателна индустрия. "През последните няколко месеца цените на месото на международните пазари са се повишили с 30-35%, в момента има известно задържане, но очакваме нов скок през септември", коментира Атанас Урджанов, който е директор "Операции" в хранителния холдинг "Белла България" и председател на асоциацията на месопреработвателите в България. По думите му около 2/3 от суровината, ползвана в българските предприятия, е внос от държави от ЕС. Според официалните данни на земеделското министерство потреблението на свинско месо в България за миналата година е 221 хил. тона, а местното производство - 82 хил. тона, от които 7 хил. тона са реализирани в чужбина.

Извън повишените разходи обаче кризата с африканската чума заплашва да доведе до много по-големи щети. По оценка на индустриалните свиневъди и кризисния щаб преките загуби от разрастването на болестта могат да достигнат 500-600 млн. лв. Но пропуснатите ползи се оценяват на около 2 млрд. лв. предвид факта, че във всяка ферма, в която е открито заболяването, се въвежда ограничителен период, в който не могат да бъдат отглеждани нови животни, но същевременно ще се прилагат мерки за изчистването й от болестта, което значи още разходи. А на този етап дори няма яснота колко продължителен би бил той.

Какво прави държавата

Затова сега съвсем логично целият бранш е вперил поглед в действията на земеделското министерство и кризисните щабове по места, които почти ежедневно обявяват нови и нови мерки за борба със заболяването. И често получават критики от бизнеса, че не действат достатъчно бързо и твърдо. Още преди седмица асоциацията на индустриалните свиневъди призова да се вземат радикални мерки, включително ликвидиране на всички домашни прасета по селата в засегнатите райони, както и намаляване на популацията на диви свине. А други представители на бранша в отчаянието си дори призоваваха за обявяване на военно положение. "Ситуацията изисква бързи мерки, за да се ограничи засегнатата територия, иначе положението ще бъде бедствено. В търсене кой за какво е отговорен и кой какво може да направи се губи ценно време и вероятността за разпространение на заразата е по-голяма", коментира Корнелия Харитонова, управител на дружеството "Вианд", което е мажоритарен собственик на обхванатия от заболяването свинекомплекс в Николово.

Агроведомството вече обяви, че се въвеждат няколко групи от мерки. Едната от тях е свързана с горите - там ще бъдат наложени ограничения в засегнатите от болестта зони, както и ще се стимулира масовият лов на глигани, чиято популация в България се смята, че е между 90 и 100 хил. Но успехът на тази мярка изглежда съмнителен, ако не се наложи пълна мобилизация, дори и при обявената премия от 150 лв. за ловците за отстреляно животно. Според Асен Пиперков, председател на Българския ловно-рибарски съюз, в момента едва около ⅓ от ловците в страната имат необходимата квалификация за разрешения подборен лов на свине (индивидуален лов). А според колегата му от съюза на ловците и риболовците в България Васил Василев той не е и традиционен за страната.

Втората група от мерки, които ведомството иска да наложи, включва по-строг контрол върху животните, отглеждани в задни дворове, и ликвидирането на всички в засегнатите зони. Отделни едри свиневъди също се опитват да стимулират хората по селата да се лишат доброволно от домашните си животни - чрез предоставяне на месо на преференциални цени или друг вид подпомагане. Ефектът обаче изглежда също слаб.

Отчайващата неспособност на институциите да обясняват на обществото непопулярни мерки, независимо колко наложителни са те, отварят много нови фронтове, на които трябва да се борят. А съобщенията на земеделското министерство, че срещат съпротива сред местното население и дори кметовете на селата, както и че хора се опитват да изнесат месо от карантинни зони и да изхвърлят болни от чума прасета между населени места с цел да избягат от ограничителните мерки и глоби, вече не звучат като изключение. Това заедно с очакването, че обезщетения за умъртвените животни ще получат само онези минимален брой жители на селата, които са си регистрирали животните официално, е една от причините, която според бизнеса кара хората да прикриват животните, които отглеждат, и да не сигнализират институциите, ако забележат проблем.

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване