Пламен Димитров: Обедняването създава и политически проблеми

Пламен Димитров е президент на един от двата големи синдиката в страната - Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). В последните седмици профсъюзът се опитва да провокира дебат за данъчната система в страната, като предложи девет промени в ресорните закони. Техният краен ефект ще е увеличение на данъчната тежест за бизнеса и хората с високи доходи за сметка на получаващите по-ниски заплати и младите семейства с деца. Целта е да се преодолеят социалните неравенства. Въпросът е дали данъците са инструментът, с който може да се постигне това.

Предложихте девет промени в данъчните закони и правила, коя според вас е най-важна и защо?

Основното ни предложение е въвеждане на необлагаем минимум. Тази мярка има две цели - да намали неравенството в доходите и да остави на разположение допълнителни средства у всички работещи. Ако се въведе, 60 лева месечно биха останали в джоба на всеки работник. За този, който получава 5000 лв., тяхната значимост е далеч по-ниска, отколкото за този, който получава 600 лв. Предлагаме мярката, защото разликата между минималната заплата и максималния облагаем доход е близо осем пъти, ние сме първенци в ЕС по дълбочина на неравенствата, и то в най-бедната държава. Това създава не само социални, но и политически проблеми. Направихме изследване, че през последните 20 години популизмът расте пропорционално на задълбочаването на неравенствата в доходите, и то десният популизъм. Това пък не вещае нищо добро за нормалния демократичен процес, който искаме да се запази и развива. Смятаме, че нашето предложение е много полезно. То ще остави 1.5 млрд. лв. допълнителни средства в джоба на всички работещи. По-голямата част от тези средства ще се влеят в потреблението. На първо време ще върнат около 300 млн. лв. ДДС, така че разходът на държавата няма да е толкова голям, но по-важното е, че ще тласнат допълнително нагоре растежа на икономиката.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Необлагаемият минимум ли е начинът да се пребори неравенството в доходите, не може ли проблемът с най-нископлтените групи работещи да се преодолее чрез инвестиции в икономиката, инвестиции в образование?

Аз не казвам, че не може. Само казвам, че тази мярка, която е вид данъчна отстъпка, ще помогне много на работещите, особено на тези в най-нископлатените групи. Всяка година ние искаме по-високи заплати и тези пари ще помогнат на общия пазар да върви към по-лесна нормализация.

Бизнесът посрещна ли радушно тази ви идея?



Трите работодателски организации, които бяха представени на дебата за данъчните промени - БСК, АИКБ и БТПП, реагираха предпазливо. Мярката беше подкрепена от бизнеса под условие, че говорим за еднократно връщане на платен данък, което предполага по-лесно администриране и избягване на укриване на доходи. В този случай работещите ще си плащат данъците, а в края на годината НАП ще им връща условно 720 лв.

Ние предлагаме и още една мярка, която сме копирали директно от американците, от Доналд Тръмп - данъчни стимули за семействата. Всички са единодушни, че демографската катастрофа е проблем на проблемите, а правителството няма мерки в подкрепа на семействата. Тръмп въведе данъчна ваканция за млади семейства, докато получат общ доход от 24 хил. долара. Нашето предложение е тази данъчна ваканция в България да бъде 24 хил. лв. и бизнесът изрази положително отношение.

Приближаваме позициите си с бизнеса и има шанс управляващите да се вслушат в нас, дори да не се въведат промените от следващата година, а от 2021 г.

Другият данъчен стимул, за който също получихме съгласие от бизнеса, е да освободим инвестициите в квалификация и преквалификация.

Предлагаме ключовите показатели на входа и на изхода на осигурителната система да бъдат обвързани. Смятаме, че както пенсиите се увеличават по швейцарското правило с 50% от ръста на инфлацията и 50% от средния осигурителен доход, с толкова трябва да се увеличават и останалите показатели, които дават ресурс в системата. Това би означавало 3160 лв. максимален осигурителен доход през следващата година и 1264 лв. максимална пенсия.

Не сте ли съгласни с работодателите, че е нужен цялостен дебат какви мерки са нужни за справяне с демографската криза и недостига на работна ръка? Това ли ви е рецептата?

Чак рецепта - не, но е някаква позитивна стъпка. Ние предлагаме и данъчни стимули за раждане на деца, гарантиране от държавата на безлихвен заем за млади семейства за покупка на жилище. Младите хора трябва да намерят и допълнителни причини, за да останат. Най-важни са доходите, но не са единствените, които тласкат и младите, и всички други навън. Няма рецепта за демографията. От една година сме разработили и коментираме интензивно с институциите да се прилага програма за връщането на българите не само от запад, но и от изток - българската диаспора в Молдова, в Украйна. Те трябва да се заселят трайно в България. Ние имаме нужда не само от работници, но и от бъдеще на нацията. Предлагаме и сме говорили със Сдружението на общините – да бъдат направени три карти - бизнесът да каже каква работна ръка иска и къде с каква квалификация и заплащане, и бизнесът е готов да го направи. Когато видим каква концентрация на работници ще има, да видим къде живеят, къде има изоставени къщи до 50 километра разстояние и да видим при какви условия собствениците на къщи ще ги дадат под наем или ще ги продадат. Тук трябва да влезе държавата и да предостави или безлихвен заем на тези българи, да им подари къщата, да има варианти как да ги привлечем да работят в България. По тази програма можем да върнем 100 хил. души за пет години.

Като казахте квалификация, как ще преквалифицирате работещите във въглищните региони, какво ще се случи в басейна "Марица-изток"?

Никой не си прави илюзия, че кафявата енергия ще бъде вечна, напротив. През следващите 20-30 години тя ще изчезне от Европа, това са плановете и на Германия, която ще изведе мощностите си от 2038 г. и има мащабна програма, с която канцлерът Ангела Меркел се занимаваше лично.

При нас Министерството на енергетиката се бави да направи енергийна стратегия и не казва, че царят е гол. Всички знаем и миньорите знаят, те не са деца, за да не могат да си дадат сметка, че рано или късно мините ще бъдат затворени, но някой трябва да им го каже и ако хоризонтът ще бъде 20-30 години, те трябва да бъдат подкрепени. На първо място трябва да имаме енергийна стратегия, която да казва с какво ще заместим близо 4000 мегавата базови мощности на въглища. Ако алтернативата е затваряме мините и внасяме ток отвън, това е път за никъде – цялата индустрия ще бъде засегната, да не говорим за домакинствата, на които и сегашната цена им е висока.

Миньорите са 8000 души, ако добавим и техните семейства, да, те са сериозна грижа, но не са основният фактор – той е какво е ефективното решение за заместващи мощности от такъв голям порядък с тази консумация и при положение че потреблението през януари винаги е на ръба и никой не е правил сметка за това как ще се отрази бързото развитие на пазари, които не съществуваха – например на електромобили. Аз смятам, че бъдещето на хората в "Марица-изток" е да работят пак там, може би в друга индустрия. За това има сериозни разработки и трябва да бъдат привлечени инвестиции. Един от източниците е платформата "Въглищни региони в преход" на ЕС, на която трябва да станем час по-скоро членове. Полша, Германия вече получиха от ЕС милиарди евро за заместващи мощности.

В КНСБ сме радетели на децентрализация на производствените мощности - защо не дадем шанс на ВЕИ-тата и като правим саниране на блоковете за милиарди не поставим соларни инсталации за 30 хил. лв. върху тях за консумация само на блока. Експерти твърдят, че между 10 и 15% от консумацията на електроенергия на осеметажен блок може да бъде доставена безплатно по този начин.

Участвате в дискусията за уреждане на фазата на изплащане на допълнителните пенсии от втория стълб. Какви предложения имате?

В процес на дискусия вече от една година, макар и много закъсняла, е законодателна промяна за регулиране на фазата на изплащане от втория стълб на първите допълнителни пожизнени пенсии. Хората ще получат право от 2021 г., първи са 500-600 души. В този сектор има няколко въпроса, които трябва да бъдат коментирани. Не трябва да съдим дали фондовете имат бъдеще по първите пенсии, които ще платят през 2021 г., и лесно да ги задраскаме или похвалим. За да се види как функционира капиталовият стълб и каква доходност ще даде, трябва да минат 40 години, а нашите фондове са трупали пари за втора пенсия само 20. Актюерската сметка показва, че през вторите 20 години има по-бързорастяща доходност. В момента средното натрупване по партидите е изключително ниско - от порядъка на 4000-5000 лева, изключение са партиди над 20 хил. лв. Аз не съм адвокат на пенсионните фондове, те имат много кусури, но това, което искаме, е човекът да има право на избор - когато приближа годините до пенсия и пенсионният фонд, и НОИ да ми кажат каква би била пенсията ми, ако има или няма втори стълб. В момента първият стълб ще ми намали с 19 до 22% пенсията заради 5%-ната вноска във втория стълб. Всеки човек трябва да има право да види каква пенсия ще получи, ако партидата му бъде прехвърлена в НОИ или си остане в пенсионния си фонд. Уреждането на фазата на изплащане трябва да бъде такова, че да не пострада никой. И освен това клиентите на фондовете трябва да започнат да получават по-ясно извлечение, не в дялове, от които никой не разбира.

Одобрявате ли предложените от здравния министър промени в здравния модел?

В здравеопазването първо трябва да се извадят на масата всички пари, необходими за качествена и достъпна здравна грижа и трябва да започне дебат как да бъдат осигурявани - дали изцяло чрез здравна вноска, което за мен означава увеличаване поне с 4-5 процентни пункта на здравната вноска, или да се финансира частично от бюджета. Смятам, че, както обеща, здравното министерство до Нова година може да завърши работата по остойностяването на всички потоци в здравеопазването. Трябва да стане ясно какъв ресурс е нужен и откъде да дойде, може ли и трябва ли всички да плащат еднакво. След това идва въпросът как да се управлява този ресурс.

За нас солидарността в системата няма алтернатива, тя е фундамент на това как се набира ресурсът и как се осигурява грижата. Ако ресурсът е 8 млрд. лв., той трябва да отива за медицинска грижа. Смятаме, че е редно да има допълнителни частни фондове и да се печели от допълнителната грижа. А не основният пакет да бъде предмет на конкуренция кой ще вземе нещо и ще намали грижата, за да извади печалба.

Интервюто взе Десислава Николова