Северозападът пътува най-често до друг регион за работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Северозападът пътува най-често до друг регион за работа

Северозападът пътува най-често до друг регион за работа

Над 37 хил. души в България живеят в един район, а работят в друг, сочат данни на Евростат

3201 прочитания

© Надежда Чипева


Близо 11 хил. души от Северозападна България пътуват всекидневно до един от околните райони за работа през 2018 г., сочат данни на Евростат. Това се равнява на 3.9% от работещите хора на възраст между 20 и 64 г. и е най-високият дял на междурегионална трудова миграция в страната. Данните са логични, защото това е най-слабо развитият икономически район и опциите за заетост там са ниски. На второ място са работещите в Южен централен регион с 1.8%, следвани от Северен централен с 1.7%. От друга страна, в двата източни региона - Северен и Южен, пътуващите са съответно 0.8% и 0.9% от всички заети, а в Югозападния регион трудовата миграция е минимална - едва 0.3%.

Данните показват, че общо 37.8 хил. души в България прекосяват всекидневно границите на шестте големи региона в страната, за да работят. Картината вероятно щеше да е по-различна, ако данните на Евростат обхващаха трудовата миграция между области или дори общини, показвайки например пътуващите между Перник и София или Варна и Добрич. Картата в този вид пък показва, че живеещите в Северозападна България разчитат в по-голяма степен на работа в Югозапада (например в столицата или София-област) или в икономически по-силните области в Северен централен регион (като Габрово), отколкото останалата част от страната.

Трудовата миграция в ЕС

Очаквано, средното ниво на междурегионална трудова миграция в ЕС (в рамките на една държава) е по-високо спрямо това в България - 8.3% от всички работещи между 20 и 64 г., или 18.3 млн. души през 2018 г.

На ниво държава най-голям дял от работещите живеят в един регион, а работят в друг е в Белгия и Великобритания - 21% през 2018, следвани от Холандия със 17%. В България средния дял е малко над 1.2%. Разбивката на по-малки райони обаче показва, че безспорен лидер са регионите около Лондон - в части от Външен Лондон около 60% от живеещите работят в друг регион, а във Вътрешен Лондон делът е 53%.

Сред икономическите фактори, които традиционно движат регионалната трудова миграция, са различията в заплащането и възможностите за работа между отделните региони, цените и достъпността на жилища, транспортната инфраструктура.

Близо 11 хил. души от Северозападна България пътуват всекидневно до един от околните райони за работа през 2018 г., сочат данни на Евростат. Това се равнява на 3.9% от работещите хора на възраст между 20 и 64 г. и е най-високият дял на междурегионална трудова миграция в страната. Данните са логични, защото това е най-слабо развитият икономически район и опциите за заетост там са ниски. На второ място са работещите в Южен централен регион с 1.8%, следвани от Северен централен с 1.7%. От друга страна, в двата източни региона - Северен и Южен, пътуващите са съответно 0.8% и 0.9% от всички заети, а в Югозападния регион трудовата миграция е минимална - едва 0.3%.

Данните показват, че общо 37.8 хил. души в България прекосяват всекидневно границите на шестте големи региона в страната, за да работят. Картината вероятно щеше да е по-различна, ако данните на Евростат обхващаха трудовата миграция между области или дори общини, показвайки например пътуващите между Перник и София или Варна и Добрич. Картата в този вид пък показва, че живеещите в Северозападна България разчитат в по-голяма степен на работа в Югозапада (например в столицата или София-област) или в икономически по-силните области в Северен централен регион (като Габрово), отколкото останалата част от страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-?
    Георги Георгиев

    Тази графика защо е включила Русе, Търговище, Разград и Силистра към Румъния? Нещо съм пропуснал в новините или?

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Класацията е малко заблуждаваща. Да-важно е каква е инфраструктурата, но много е важно и каква е административната структура.

    Не може да се сравнява миграцията на Лондон област и Лондонското сити, или пък немските региони спрямо градски щати (Вердер, Берлин) с миграцията между Враца и Ботевград... Трябва да се въведе малко по-изразен териториален принцип за тези сравнения.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK