Бисер Петков: "Работещите бедни" в България са между 600 и 800 хиляди

"По различни оценки "работещите бедни" са между 600 и 800 хиляди", заяви социалният министър Бисер Петков пред бТВ в сряда. Една от тези оценки е на синдикалната организация КНСБ, която по-рано този месец обяви, че месечната издръжка на живот на семейство с двама възрастни и две деца е 2448 лв. В тази сума влизат основните разходи за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. По тези критерии между една трета и една пета от работещите в страната са бедни - те имат работа и получават заплата, но доходите им са недостатъчни, за да покрият разходите за живот.

И докато сметките на синдикатите показват, че на един възрастен с дете са нужни по 1224 лв. чисто на месец за издръжка, средната брутна заплата в страната през първото тримесечие остава под този праг - 1208 лв., или 937 лв. нето.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Издръжката расте, но и заплатите

Според изчисленията на КНСБ издръжката за живот е нараснала с 87 лв. на годишна база. Междувременно обаче се увеличават и доходите, побърза да отбележи социалният министър. Така например средната работна заплата в страната се увеличава с годишен темп от 12.2% през първото тримесечие на тази година, докато увеличението на издръжката на живот се равнява на ръст от 3.6%.

Увеличава се и минималната работна заплата - с 50 лв. до 560 лв. от началото на тази година (9.8% ръст), а още едно увеличение от 50 лв. е заложено и за догодина. Така минималните възнаграждения ще достигнат 310 лв. - колкото беше заложено в предизборната програма на ГЕРБ.



За минималните заплати

Проблемът тук е, че увеличението на минималната работна заплата не е свързано по никакъв начин с икономическата ситуация в страната и регионалните различия, а си остава изцяло субективно политическо решение. Не се вземат предвид инфлацията, средната заплата, производителността или линията на бедност. В тази връзка трябваше да се изготви обективен механизъм, по който да се изчислява промяната на минималната работна заплата, който според експерти трябва да включва и движения надолу в случаи на криза например. "Този разговор със социалните партньори се води отдавна", коментира Бисер Петков, като добавя, че беше направен опит, но той беше неуспешен. Сега просто се следват предизборните обещания на властта.

Споменатият опит е от края на 2017 г., когато предложението на правителството беше комбинация от икономически и социални фактори, без обаче да бъдат посочени конкретни тегла или формули, по които да се изчислява самата промяна на минималните възнаграждения. Имаше ограничения и за размера на възможната промяна, както и възможност правителството все пак да определи увеличението, както прецени, ако работодатели и синдикати не успеят да се договорят в срок. Предложенията не бяха одобрени и следващ опит не е имало.