Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ

За Кристалина Георгиева и високите международни постове може да се окаже в сила максимата, че късметът идва от третия път. След като беше в надпреварата за генерален секретар на ООН, а после името ѝ влезе във въртележката при определянето кой да оглави най-важните европейски институции, сега Георгиева бе избрана за кандидата на ЕС за управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Номинацията ѝ е неин личен успех и триумф по-скоро за Франция, отколкото за България. Което е донякъде естествено, тъй като българското правителство просто не може да помогне особено в подобна голяма игра. И разликата с предишните два пъти е, че този път поне не пречи. Ако Георгиева успее да оглави МВФ, за България това няма как да донесе някакви директни ползи (най-малкото защото за щастие страната не е "клиент" на фонда, както в началото на 90-те), но положителният имиджов ефект ще е безспорен.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преди това да се случи, настоящият изпълнителен директор на Световната банка ще трябва да преодолее още препятствия. След като спечели трудната битка да бъде номинирана от ЕС, сега Георгиева трябва да се надява да не се появят други силни претенденти, САЩ да спазят "джентълменското споразумение" начело на МВФ винаги да е европеец и фондът да е склонен да промени ограничението за максималната възраст на своя управляващ директор.

Как Георгиева влезе в играта...

"Историята още не е приключила. Кандидатурата ѝ няма подкрепата на всички в ЕС и консенсусът беше роден с форцепс. А това може да окуражи други претенденти да се включат." Описанието пред AFP от неназован източник, близък до преговорите на 2 август, довели до издигането на Георгиева, дава добра представа за продължаващото надбягване с препятствия.



Обикновено ЕС излъчва своя кандидат за МВФ след задкулисни договорки между големите държави. Този път обаче необичайно високото ниво на разногласия между страните членки, станало видимо и по време на разпределянето на ключовите постове в ЕС миналия месец - доведе до това Франция, която координираше процеса, да поиска решението да се вземе с тайно гласуване на финансовите министри на 28-те.

Френската подкрепа и начинът на избора бяха ключът за победата на Георгиева. Тя беше предложена от Париж като компромисен вариант за наследник на Кристин Лагард (която се оттегля от МВФ, за да оглави Европейската централна банка), след като стана ясно, че разделението в ЕС по оста север-юг е твърде дълбоко. И както при определянето на председател на Европейската комисия, когато френският президент Еманюел Макрон успя да торпилира подкрепения от Германия водещ кандидат Манфред Вебер, така и сега Париж триумфира над Берлин.

Фаворитът на Германия, бившият холандски финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум, срещна остър отпор от южния фланг на ЕС. В Мадрид, Атина и Лисабон очевидно не са забравили коментара му по адрес на ударените от кризата в еврозоната страни, че "не може да пропилееш всичките си пари за алкохол и жени и след това да молиш за помощ". Така на втория тур на гласуването след трескава телефонна дипломация между Париж, Берлин, Хага и Мадрид Георгиева е успяла да надделее над Дейселблум. Преди той да признае поражението си, финансовите министри на Швеция и Холандия първоначално са оспорили резултата, тъй като Георгиева е спечелила с подкрепата на 56% от страните членки, представляващи 57% от населението на ЕС, и така не е успяла да покрие критерия за 65% от населението (който е едно от изискванията при гласуване с квалифицирано мнозинство в ЕС).

"България застана зад Кристалина Георгиева и в двата тура. Страните по оста юг-изток в ЕС също бяха за нея, включително Полша, Унгария и Румъния", казва пред "Капитал" източник от правителството. Но решаващата роля е била на Франция, която изгради цялата коалиция зад кандидатурата ѝ. "Това, че Кристалина Георгиева благодари на премиера Борисов, е въпрос на елементарно възпитание. Не че българското правителство може да ѝ помогне за избирането, но може да ѝ навреди", коментира пред "Капитал" бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов.

...и какво още е нужно, за да спечели

"България трябва да обедини ЕС, а ЕС - света, зад кандидатурата на Кристалина Георгиева." Соломон Паси, министър на външните работи от 2001 до 2005 г.

Това, че Великобритания оспори процеса и се е въздържала при гласуването, подхранва спекулациите, че Лондон може да издигне свой претендент преди изтичането на срока за подаване на кандидатури на 6 септември. Като възможни имена се спрягат бившия финансов министър Джордж Озбърн и гуверньорът на Bank of England Марк Карни (който притежава британско, ирландско и канадско гражданство и има поддръжка от Отава). Евентуален британски претендент би могъл да получи подкрепа и от САЩ, които имат интерес да притеглят Великобритания по-близо до себе си. Същевременно непредвидимостта на президента Доналд Тръмп може да постави под въпрос негласната договорка САЩ да определят кой да оглави Световната банка, а Европа - МВФ.

Дори Вашингтон да не подкрепи Георгиева - което все пак е малко вероятно - на теория ЕС би могъл да прокара своя кандидат дори без САЩ (28-те имат 29.59% от гласовете в МВФ и 25.56% без Великобритания). "Много ще е важна "търговията" с Китай (чиято квота в МВФ беше силно повишена), Южна Корея, Индия и Япония, както и страните от Латинска Америка - Мексико, Бразилия и Аржентина донякъде. Ако има някаква интрига, тя е дали Европа продължава да има политическа тежест, защото икономическа е ясно, че няма. Ако нещата се обърнат и предложението на ЕС в лицето на Кристалина Георгиева бъде отхвърлено, това ще е голям удар. Но не срещу нея, а срещу ЕС", посочва Дацов.

В полза на Георгиева играе глобалният ѝ профил - дългогодишната ѝ кариера в Световната банка, както и опитът от двата мандата като еврокомисар и вицепрезидент на ЕК. "Идвайки от позиция в Световната банка вместо от национално правителство, тя несъмнено вече има перспективата на човек, който разбира нуждата да представлява интересите на света, а не просто на даден регион", казва пред в. New York Times Марк Собъл, бивш високопоставен служител в американското финансово министерство и настоящ съветник във вашингтонския Center for Strategic and International Studies.

Тя трупа точки и по линия на това, че е от Източна Европа. Заради което е вероятно да се окаже по-приемлива за страните от Азия например, които иначе биха могли да се разбунтуват срещу западноевроепейския монопол върху ръководния пост в МВФ.

Остава и въпросът с ограничението управляващият директор да е под 65-годишна възраст (Георгиева скоро ще навърши 66). Но както се шегува колумнистът на Reuters Том Бьоркъл, не би трябвало да е проблем фондът да промени правилата си и да приложи към себе си това, което предписва на държавите - да вдигнат пенсионната възраст, защото новата реалност е хората да са активни до по-късни години.

Така битката в кулоарите на МВФ тепърва започва и се очертава да не е лека. "България трябва да обедини ЕС, а ЕС - света, зад кандидатурата на Кристалина Георгиева. Международното влияние на една страна не се изчерпва с това на нейните текущи лидери. То е пропорционално и на броя на издигналите се по света нейни граждани", казва бившият външен министър Соломон Паси. Остава само на третия път късметът да проработи.