С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 авг 2019, 13:12, 3206 прочитания

Европа помага, но в кошара не вкарва

България има възможности да потърси по-голямо еврофинансиране за щетите от африканската чума в свиневъдството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • България се оказа слабо подготвена за справянето с африканската чума и това вече струва скъпо.
  • Властите продължават да губят време, в което може да се подготвят срещу икономическите щети.
  • В по-широк план проблемът е в липсата на финансово управление на риска в аграрния сектор.
Унищожени 20% от прасетата в България и разрастваща се епидемия, която заплашва да обхване още производства. Това накратко е тъжната картина към момента с щетите, които африканската чума по свинете успя да нанесе само за месец върху тази индустрия. Ситуацията, наричана в свиневъдния сектор "най-голямата криза" и "катастрофа", е стряскаща не само заради мащабите си. А и заради факта, че показа абсолютния провал на отговорните институции - агенцията по храните и земеделското министерство, на всички възможни нива.

В рядко срещана от дълго време самокритика през седмицата зам.-министърът на земеделието Янко Иванов изрече това, което бизнесът вижда отдавна: че в последната година не бе редуцирана популацията на диви свине, които в момента са с плътна концентрация в районите с индустриални ферми, както и че институциите не успяха да въведат някакъв ред в отглеждането на животни в дворовете по селата, където така или иначе няма мерки за биосигурност. Но проблемът не е само в превантивните мерки, които трябваше да се вземат. Сега, в пика на кризата, агенцията по безопасността на храните (БАБХ) и агроведомството нито успяват да ограничат разпространението на заболяването, независимо от обявяването почти всеки ден на нови мерки, нито да уверят обществото в смислеността на действията си, заради което вече се сблъскват и с обществено недоволство и протести по места. А в последната седмица изглежда, че освен всичко друго не успяват и да планират възстановяването на щетите и финансовото стабилизиране на свиневъдния сектор, за което дори има заложени инструменти в европейските фондове.


Накратко: това е провал на всички нива - както в миналото, така и в настоящето, може би и в бъдещето. И ясен сигнал, че няма отработен сценарий за действия при каквато и да било криза в изключително рисковия сектор на земеделието и животновъдството.

Компенсации за преки разходи

Кризата с чумата по свинете неизбежно доведе и до говорене за пари. Първо в опит да успокои протестиращи кметове и жители на пазарджишки села премиерът Бойко Борисов обеща помощ от 300 лв. за дезинфекция за стопаните, които доброволно заколят прасетата си, отглеждани в дворове. На този етап не е ясно как и по какви критерии ще се разпределят средствата. Няколко дни по-късно земеделският министър Десислава Танева се върна от Брюксел с новината, че ЕК ще отпусне 2.9 млн. евро за мерки за борба със заболяването. Процедурата е стандартна и проигравана в България при предишни ветеринарни кризи. ЕК възстановява процент от разходите, които институциите правят за овладяване на опасни болести при животните. А в случая на България субсидията може да бъде в рамките на до 75 на сто, тъй като брутният национален доход на глава от населението е доста под средноевропейския. Сред дейностите, за които се отпускат средствата, са лабораторни изследвания, преки разходи за умъртвяване на животни, заравянето им под земята и т.н. Предвижда се и възможност за покриване на разходи за изплащане на компенсации на собственици, чиито животни са загинали вследствие на заболяването или е трябвало да бъдат умъртвени като превантивна мярка. България е кандидатствала за 11 млн. евро и се чака отговорът на Брюксел. Ако сумата бъде одобрена, тя вероятно ще се използва основно за обезщетение на шестте промишлени свинекомплекса, засегнати от чумата, в които трябва да бъдат умъртвени 126 хил. животни. Разбира се, може да бъдат подпомогнати и по-малки фермери, ако техните животни са били регистрирани, каквито случаи са по-скоро изключение, както стана ясно през последните седмици.



Това обаче съвсем не е единствената възможност за получаване на финансиране дори само по тази линия. При подобни ветеринарни кризи е възможно ЕК да възстанови разходи и за трансгранични мерки, взети от повече от една държава. България и Румъния могат съвместно да кандидатстват за европейско финансиране на общи мерки за борба със заболяването, което може да покрие до 75% от разходите, съобщи източник на "Капитал". По такъв проект не се работи към момента.

Какво още може да се направи

Осигуряването на финансиране на преките разходи за борба с чумата, разбира се, е важно. Но много по-важен е икономическият анализ на ситуацията и ограничаването на щетите върху бизнеса, които това заболяване вече нанесе. Именно в това отношение България не прави нищо и отново е изправена пред риск да изгуби ценно време за адекватни реакции, за да се стабилизира този отрасъл. В т.нар. обща селскостопанска политика на ЕС, осигуряваща субсидиите за земеделие, има заложени финансови механизми за действие в кризисни ситуации на пазара, от които към момента страната не се е интересувала, потвърдиха източници на "Капитал". Така например през 2017 г. Полша успява да защити бюджет от 9.3 млн. евро заради африканската чума по свинете. Средствата са предназначени за компенсации на свиневъди с под 50 животни, на които местното земеделско министерство е наложило ограничение да отглеждат прасета за известен период от време. Подобни действия предприема и Литва: наскоро в интервю за bTV литовският министър на земеделието Гиедриус Сурпулус разказа, че покрай кризата с африканската чума в страната е ползван европейски ресурс за най-малките животновъди, които са имали избор или да ползват компенсациите за въвеждане на мерки за биосигурност в стопанствата си, или да се пренасочат към отглеждане на други животни. Последният случай за получаване на подобно подпомагане е отпреди няколко седмици: ЕК осигури 32 млн. евро на Италия за компенсиране на загуби на местни птицевъди и производители на яйца покрай огнищата с птичи грип в страната през последните две години и ограниченията в производството, които местните ветеринарни власти е трябвало да наложат.

Без цялостна концепция

Кризата с чумата по свинете е реален пример и за това, че България пропусна и възможността да използва по смислен начин допустимите европейски финансови инструменти за управление на риска в аграрния сектор. А това съвсем не е проблем само за свиневъдите. Още при подготовката на сега действащите програми за развитие на селските райони съществуваха няколко опции за въвеждане на схеми за подпомагане, включително за застраховане (в България евросредства за това се ползват само в специализираната програма за лозарство), или пък на разходи за управление на взаимни фондове, в които фермерите правят вноски и впоследствие имат възможност да получат компенсации при бедствени ситуации или загуба на доход. Това вероятно ще се промени, но не защото България е прозряла нуждата от подобни мерки, а защото поне според предварителните заявки те ще бъдат задължителни за всички държави след 2020 г.
Разследващи журналисти искат финансовата проверка в БАБХ

Антикорупционният фонд ще сезира Агенцията за държавна финансова инспекция за обществени поръчки на БАБХ, свързани с т.нар. мобилни инсинератори - съоръжения, които трябва да унищожават животински отпадъци чрез изгаряне при висока температура. Случаят е разследван от журналистката Генка Шикерова и не е излъчен в "Нова тв", където тя доскоро работеше.

Става въпрос за две обществени поръчки, сключени с компаниите "Син кръст 2016" и "Еко БГ СЖП". "Собственици на "Син кръст 2016" са Янка Николова-Лазарова и Борислав Лазаров, станал известен покрай кризата с боклука на столицата, когато той е управител на фирма концесионер. Съдружници в "Еко БГ СЖП" са Димитър Манджуков и Димитър Димитров", се казва в информацията на Антикорупционния фонд. Според нея в края на 2017 г. агенцията по храните обявява обществена поръчка за 30 млн. лв., която впоследствие е обжалвана. Така институцията минава към директно договаряне с двете фирми за обезвреждане на животински отпадъци. През март миналата година са сключени първите договори за 12 млн. лв., а в края на 2018 г. сумата е изразходвана и се подписват анекси за още над 17 млн. лв., посочват от организацията.

От фонда отбелязват, че на база платените количества и цената, договорена на тон с инсинераторите, излиза, че за една година те са изгорили около 20 хил. тона трупове и други животински отпадъци, или близо три пъти повече от обезвредените от екарисажите в Шумен и Варна за 2017 г. "Количество, което никога досега не е обезвреждано в България и което според експерти не е възможно да бъде обработено от инсталации с подобен капацитет", се посочва в информацията. От БАБХ са отказали да предоставят данни за преработените количества животински отпадъци с мотив, че "няма надделяващ" обществен интерес.

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 441 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1565 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кметът на Русе Пламен Стоилов няма да се кандидатира за трети мандат

Местната структура се разбунтува срещу решение на Бойко Борисов за отстраняването му от председателския пост на ГЕРБ в града

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10