Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"
Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг
Вероятно не сте разбрали, но в края на миналия месец, точно в последния работен ден на парламента, министърът на отбраната замалко да се превърне, поне на теория, в... износител на оръжие. И то не просто в износител, а такъв, който практически трябва да контролира сам себе си.
Това щеше да стане по силата на странна законова поправка в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на технологии с двойна употреба. Тя беше внесена тихомълком по инициатива на ВМРО депутата Александър Сабатинов между първо и второ четене в преходните и заключителните разпоредби към съвсем друг нормативен акт - промените в Закона за забрана на химическото оръжие.
По принцип идеята й беше да премахне контрола на икономическото министерство над военните сделки, чийто предмет е ремонт на модернизация на вече придобити от армията въоръжение и техника. Конкретната причина за задкулисния парламентарен пирует е подмолната битка между министъра на отбраната Красимир Каракачанов (също от ВМРО) и неговия колега Емил Караниколов (формално номиниран от "Атака") заради ремонта на шурмовите самолети Су-25 от състава на Военновъздушните сили, чиято стойност е до 99 млн. лв. с ДДС. Очаква се след обнародването на законовите промени военният министър да подпише разрешение за временен износ на частите за Су-25 към Беларус, където е планирано да се извършат ремонтите на самолетите.
Развален телефон
По всяка вероятност също така координацията между депутата Александър Сабатинов и съпартиеца му Каракачанов не е била твърде гладка, защото в последния момент Министерство на отбраната парадоксално пусна отрицателно становище срещу законопроекта, независимо че той дава свръхправомощия на техния министър.
"По същество с предлаганите изменения се създава нарочна правна регламентация, която практически обединява фигурите на изпълнител и контролиращ орган в лицето на министъра на отбраната. Считаме, че това е правно недопустимо", казват от военното ведомство. Затова те предлагат изрично да се запише въпросните правомощия да се отнасят само до "временен износ за изпълнение на задължения по договори за ремонт и модернизация на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за нуждите на въоръжените сили".
В крайна сметка депутатите приеха точно този вариант основно с гласовете на ГЕРБ и Обединени патриоти. БСП се въздържаха, а ДПС бяха категорично против. "Тук, при тези предложения, за пореден път се сблъскваме с двойните стандарти, които се прилагат и от ръководството на Народното събрание и на комисиите от мнозинството. Очевидно е, че предложенията, които са направени в преходните и заключителните разпоредби, противоречат на приетия на първо четене закон. Само да ви припомня, че той се състои в изменения на глобите. Какво общо имат тук лицензионните режими с основното предложение на приетия на първо четене закон? Нищо, разбира се", възмути се депутатът от ДПС Йордан Цонев.
Защо да поддържаме шурмовиците
Историята на проекта за ремонт на Су-25 е дълга и пълна с неочаквани обрати. По принцип армията ни разполага с 14 подобни щурмовика, предназначени за поддръжка на пехотата. От тях обаче летят само 5, а останалите са приземени заради изтичане на ресурса на различни агрегати. По принцип армията ни ще трябва да разчита на тях поне още 5 години, докато новите F-16 бъдат приети на въоръжение. Най-вероятно обаче Су-25 ще продължи да служи още няколко години след това, защото първоначално щатските бойни самолети ще дойдат без въоръжение за нанасяне на удари по наземни цели. Така че не е напълно ясно кога точно F-16 ще замести напълно старите съветски щурмовици.
Първоначално, след серия перипетии, в края на миналата година военният министър Каракачанов успя да сключи договор с Беларус за ремонт на 8 машини в ОАО "АРЗ 558", Барановичи в Беларус. Това се случи, въпреки че цените за поправка на щурмовите самолети сериозно се разминаха с прогнозираните. Първоначалната стойност на проекта беше 49.2 млн. лв. с ДДС с опция за увеличаване на сумата до 99 млн. лв. "при необходимост" с решение на Министерски съвет. От доклада на работната група обаче стана ясно, че предложението на Беларус значително надвишава максималната сума и е 132 млн. евро без ДДС, което е около 311 млн. лв. с ДДС. Избраната компания все пак е направила уговорката, че може да свали цената на 73.6 млн. евро без ДДС, или около 173 млн. лв. с ДДС, ако не става дума за доставка на компоненти и резервни части, а всеки от щурмовите самолети се поправя "в цялост". В крайна сметка Каракачанов и ОАО "АРЗ 558", Барановичи, си стиснаха ръцете за ремонта на 8 броя Су-25.
Защо да не стане в "Авионамс"
Емил Караниколов от своя страна активно лобираше ремонтът да бъде пренасочен към национализирания авиоремонтен завод "Авионамс", чийто принципал е икономическото министерство в момента. Преди одържавяването предприятието беше под контрола на избягалия в Сърбия собственик на КТБ Цветан Василев, а в момента се смята, че е попаднало в полезрението на депутата от ДПС Делян Пеевски. В интригата се включиха и синдикатите в "Авионамс", които настояха щурмовите самолети да бъдат ремонтирани при тях. Каракачанов от своя страна обяви, че предприятието отдавна няма капацитет да поправя Су-25. "Засега няма такива планове по една причина, а именно: Ако се предприеме алтернативен подход с място на изпълнение на ремонта на територията на страната (например "Авионамс" - бивш "ТЕРЕМ – Г. Бенковски" - Пловдив), то възстановяването на способностите за ремонт на Су-25 в рамките на местната индустрия, по оценка на специалистите, ще отнеме от 2 до 3 години и значителни финансови средства, като в същото време ВВС ще са прекратили полетите със самолетите Су-25", коментираха от воненото ведомство
В следващото действие от интригата Караниколов се противопостави на сделката за Су-25 с аргумента, че срещу Беларус има наложено оръжейно ембарго. През май военното министерство се опита да преведе на беларуския военен завод 82 млн. лв., но транзакцията бе блокирана от банката посредник именно с аргумента, че има санкции. Последва облекчаване на санкциите от страна на правителството и изключването на ремонтните дейност за нуждите на армията, след което сумата по проекта най-накрая успя да достигне ОАО "АРЗ 558", Барановичи. След като това се случи, икономическият министър системно започна да отказва да подпише формалното разрешително за временен износ за Беларус на износените компоненти от българските Су-25. Аргументът му е, че България първо трябва да получи одобрение от... всички страни - членки на ЕС, които участват в оръжейното ембарго срещу режима в Минск. Така се стига до настоящата законова поправка, която поне на пръв поглед изважда Караниколов от играта. Остава да видим дали икономическият министър няма да извади от ръкава си някой скрит коз.
Между другото по време на дебата около настоящите законови промени става ясно, че не само икономическият министър е имал забележки около сделката с беларуския авиоремонтен завод. "Доколкото ми е известно, проблемът с издаването на удостоверения за ремонта на Су-25 касае и европейски регламенти, и ембарго, което е наложено на Беларус от Европейския съюз. Имаме становище на външно министерство по този въпрос. Те, доколкото ми е известно, не разрешават също тази сделка. Тук говорим за нещо много по-голямо – за европейските директиви, които трябва да имаме предвид, да следваме, защото те са преди националното законодателство.", коментира депутатът от БСП Николай Цонков по време обсъжданията на законопроекта.
