С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 16 авг 2019, 12:19, 5560 прочитания

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3% през второто тримесечие.
  • Данните са в синхрон с цялостната тенденция в Европа, а експерти очакват скоро да се намеси и ЕЦБ.
  • В България търговията се свива, но заетостта и заплатите се повишават с бързи темпове и засега поддържат растежа на потреблението.

    Краят на златно десетилетие за германската икономика. Така описват икономисти ситуацията в най-силната държава от Европейския съюз, след като стана ясно, че брутният вътрешен продукт на Германия се е свил с 0.1% на тримесечна база през второто тримесечие. И не е само тя - еврозоната като цяло продължава да се забавя, подклаждайки страховете от рецесия и очакванията за икономически стимули от страна на правителства и централни банки. Накратко: ако надвисналото усещане за буря преди година се оказа преждевременно и облаците временно се бяха поразсеяли, то сега отново притъмнява и вече все повече индикатори присветват застрашително. Но все още е рано да се прогнозира скоростта на вятъра, камо ли да се изчисляват щетите.

    На този фон Централна и Източна Европа все още се държат над средните стойности на Стария континент, но и тук забавянето се усеща във всички държави. Българската икономика нараства с 3.3% през второто тримесечие спрямо 2018 г., което я позиционира в средата на класацията в региона - нито зле, нито много добре. Но част от числата дават притеснителни сигнали, а последствията от търговското напрежение и несигурността чукат на вратата на България. Страната няма как да остане встрани от евентуална глобална рецесия, като опитът досега сочи, че външните трусове пристигат с 6-9 месеца закъснение. За разлика от измамното спокойствие на 2008 г. обаче сега вече няколко индикатора дават предупредителни знаци и тук в последните месеци.


    Търговията светна в червено

    Една от причините брутният вътрешен продукт на България да нараства с темп над 3% е положителният принос от външната търговия през второто тримесечие. Износът на стоки и услуги се увеличава с едва 3.3% на годишна база, докато вносът намалява с 5.5% и така търговският баланс излиза на плюс. А спрямо първите три месеца на годината числата са още по-негативни - спад от 3.3% при експорта и от 8.4% при импорта.

    Интересен тук е спадът на вноса, който идва основно от покупките на чужди стоки - те намаляват с 4.8% на годишна база през второто тримесечие, показват последните данни на НСИ. А от подробните разбивки се вижда, че минусът се дължи предимно на вноса на суровини - с 54% намалява стойността на покупките на нефт и горива от държави извън съюза през периода април - юни. Спад е видим и при вноса на медни руди. Понижението се дължи както на по-ниските цени на суровините на международните пазари, така и на по-малките количества, които се купуват от фирмите в България.



    Добра новина е, че продажбите и покупките на машини, оборудване, части и други инвестиционни стоки засега са над миналогодишните си стойности. Но е факт, че растежът и тук се забавя. "Нужни са нови инвестиции, които да правят продукти с по-висока добавена стойност, за да има по-голям ръст на експорта", коментира икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

    Но ако общият климат на външните пазари се влошава, е логично и българските компании да задържат инвестиционните си намерения в очакване на повече яснота. А поводи за съмнения за бъдещите поръчки към българската индустрия има.

    Еврозоната буксува

    Европейската икономика продължава да се забавя. Според данните на Евростат годишният ръст на БВП в еврозоната намалява до 1.1% през периода април - юни, а в ЕС - до 1.3%. Всички погледи са вперени в Германия, където БВП намалява с 0.1% спрямо първите три месеца на годината и причината е спад на износа. Италия продължава да стагнира, Франция също се забавя на тримесечна база.

    Според директора на германския Институт за макроикономически изследвания (IMK) Себастиан Дълиен данните от второто тримесечие увеличават вероятността Германия да изпадне скоро в рецесия до 43%, което е с 6 пункта над риска отчетен преди месец.

    "По-слабият глобален растеж и международна търговия все още имат негативен ефект върху прогнозите за еврозоната", пишат експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последния си икономически бюлетин от началото на август. "Освен това продължаващата геополитическа несигурност, нарастващата заплаха от протекционизъм и уязвимостите на развиващите се пазари влошават икономическите нагласи, особено в производствения сектор", допълват от централната банка. А ако компаниите очакват влошаване на икономиката, спират поръчките на части и понижават запасите си, което удря и подизпълнители като България.

    Разочароващите данни са още една причина множество експерти да залагат на действия от страна на ЕЦБ. "Последните индикатори показват, че растежът под потенциала ще продължи и през втората половина на годината. Но има риск слабостите в индустриалния сектор да се разпространят до услугите и да започнат да се отразяват негативно на пазара на труда", коментира пред Bloomberg главният икономист за Европа на Bloomberg Economics Джейми Ръш.

    Докато преди година очакванията бяха банката да започне плавно да увеличава лихвените проценти, сега вероятността нараства за допълнително разхлабване на монетарната политика през есента, което да стимулира растежа на Стария континент. С други думи, понижение на базовите лихви (които и сега са отрицателни за депозити и нулеви за кредити) и нова програма за количествени облекчения година след като бе прекратена последната.

    Това обаче е обвързано с рискове. Лихвите по депозитите на практика и сега са нулеви, а допълнително понижение би могло да убеди още повече хора да започнат да се оглеждат за друго място, където да вложат парите си, за да им носи доходност. Зам.-председателят на УС на Национално сдружение "Недвижими имоти" Ирена Перфанова предупреждава, че това може да са недвижимите имоти. Тя добавя пред "Капитал", че продължаващият спад на лихвите би довел до по-негативен сценарий около 2021-2022 г., отколкото се очаква в момента, включително и опасност от формирането на балон. Отделно отрицателните лихви все повече подяждат рентабилността на банките и ги тласкат към по-рискови инвестиции и проекти в търсене на доходност, което също подклажда балони и при рецесия може да се материализира в загуби.

    Потреблението също се забавя

    На фона на турбуленцията в макроикономическите данни през последните месеци новините, които излизат от пазара на труда в България, са като глътка свеж въздух.

    През второто тримесечие броят на заетите в страната се увеличава със 105.7 хил. души до над 3.26 млн., а безработицата намалява до историческо дъно от 4.2% към юни. Все повече хора, които традиционно остават леко извън пазара на труда, се присъединяват към него - като жените, хората с по-ниско образование и тези в предпенсионна възраст. "При такъв натиск, когато се изчерпат свободните ресурси, веднага избива в цената, а именно - ръст на заплатите", коментира Богданов. Средните възнаграждения в страната се увеличават с двуцифрен темп през първото полугодие, докато инфлацията остава около 3% и така покупателната способност се движи нагоре.

    Заедно тези фактори засега осигуряват стабилно (но също забавящо се) вътрешно потребление, но говорят и за прегряване. Лъчезар Богданов обаче посочва, че резервите от кадри намаляват и заетостта няма да може да поддържа икономическия растеж още дълго.

    Реално България с нейната отворена икономика и фиксиран валутен курс няма много механизми да противодейства на внасянето на рецесия отвън. Добрата новина е, че на фона на останалите от ЦИЕ страната влиза с относително ниска задлъжнялост, бюджет реално на излишък и още доста буфери, които при разумно ползване могат да удържат и на доста ураганни ветрове.

    Капитал #33

    Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

    • Защо тол системата закъсня с година
    • Пазарът на спортни карти у нас расте
    • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

    Купете

    • Facebook
    • Twitter
    • Зарче
    • Email
    • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

      Дарение
      Плащането се осъществява чрез ePay.bg

    Прочетете и това

    София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци

    Най-вероятни изпълнители са циментовите заводи, както и фирми, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки

    22 авг 2019, 462 прочитания

    Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване

    МВФ ще махне възрастовите граници, които пречат на Кристалина Георгиева да оглави фонда; FlixBus пусна нови линии до чужбина; Спецпрокуратурата внесе обвинителния акт срещу Баневи

    22 авг 2019, 413 прочитания

    24 часа 7 дни
     
    Капитал

    Абонирайте се и получавате повече

    Капитал
    • Допълнителни издания
    • Остъпки за участие в събития
    • Ваучер за реклама
    Още от "България" Затваряне
    Престъпността, която продължава да намалява

    Официалната статистика на МВР показва, че кражбите остават най-малко разкриваните престъпления

    Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

    Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

    Българската реклама в чужбина

    Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

    "Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

    С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

    България изнася все повече машини и авточасти

    Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

    БАЗА данни

    Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

    Лаборатория на края на света

    Българската база на Антарктида ще има нова сграда