Престъпността, която продължава да намалява

Няма вътрешен министър или главен прокурор, който да не е посочвал борбата срещу битовата престъпност като свой основен приоритет. Изключение не прави и единственият кандидат за главен прокурор Иван Гешев, който постави сериозен акцент върху този въпрос в концепцията си.

Битовата престъпност обаче се развива обратно пропорционално на политическото говорене за нея. Според полицейската статистика през последните десет години престъпността в страната трайно намалява. Тенденцията се запазва и през изминалата година. С цялата условност, че полицейската статистика се прави от институцията, който има най-малък интерес да обявява друго, спадат на престъпленията е глобално явление, за чиито причини криминолозите нямат категоричен отговор. Демографията, имиграцията, ръстът на икономиката и спадът на безработицата, развитието на технологиите са само част от факторите, които стоят зад тази динамика.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Потвърждение за този тренд е и спадът при престъпления, които няма как да бъдат скрити, каквито са убийствата и кражбите на коли - по обясними причини при тях няма полицейски филтър, а пострадалите или техните близки няма как да не съобщят за деянието.

Структурата на регистрираните престъпления показва, че най-често извършваното престъпление е кражбата. Това важи не само за 2018 г., а откакто има полицейска статистика, при това не само в България. Взломните кражби са сред престъпленията (заедно с кражбите на автомобили) с най-ниска разкриваемост. Причините за това са комплексни - от една страна, полицията е с ограничен ресурс (не може да преследва всички престъпления, а трябва да приоритизира), а в същото време МВР е в незавидно материално и кадрово състояние.

Единствените престъпления, при които има траен ръст през 2018 г., са шофирането в пияно състояние или след употребата на наркотични вещества и престъпленията свързани с наркотици. Това е престъпност, която на практика се продуцира от самата полиция. През последните години МВР превърна в приоритет тестването на шофьори с дрегери за наркотици, които дават положителна проба дори и дни след употребата на веществото. По отношение на престъпленията, свързани с наркотици, най-голям дял от тях е държането на дрога, т.е. под ударите на закона попадат не толкова дилъри, а потребители. И шофирането под въздействие, и държането на наркотици са бързо оборотни разследвания, които обгрижват полицейската статистика и вдигат разкриваемостта. През 2018 г. няма никаква промяна в териториалното разпределение на престъпността. В Северозападна България, която е най-бедният регион в ЕС, нивата на регистрираните престъпления остават най-високи. Концентрацията на икономическа активност е причината за високата престъпност в столицата, а летният туризъм - за нивата в Бургас и Варна. Традиционно най-малко престъпност има в Смолян и Кърджали.

Какво всъщност е битовата престъпност Зад този гъвкав термин криминологията поставя т.нар. конвенционална престъпност, т.е. в нея могат да се поставят всички престъпни деяния, които не са дело на организирани престъпни групи или са финансово-данъчни престъпления - убийства, кражби и грабежи. През 2014 г. МВР под ръководството на Цветлин Йовчев сложи в кошницата с битовата престъпност и шофирането след употребата на алкохол и престъпленията, свързани с наркотици. Резултатът беше, че така съвсем скоро МВР отчете ръст на разкриваемостта на битовата престъпност поради простата причина, че тези две престъпления (почти) винаги са разкрити с регистрирането им.