С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 16 авг 2019, 9:18, 9820 прочитания

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Антимонополната комисия връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп".
  • Под риск са 1.6 млрд. лв. еврфондове заради бавните обжалвания.
  • Нова бърза жп линия между София и Бургас няма да има поне още шест години.

Част от темата

Блокираните жп търгове

Из железните решения на КЗК

Седемте търга на НКЖИ, които затънаха в обжалвания

"Трябва да качим хората на влаковете." Амбициозното въжделение е на премиера Бойко Борисов от началото на лятото. Ентусиазма, че "хората няма да се тикат по магистралите" и ще могат комфортно да си седят и да си четат книжка, докато летят със 160 км в час от София към Бургас, министър-председателят доби, след като се повози на модерен влак за тестване на новия жп път от Пловдив към морето. Лека носталгия си позволи само транспортният министър Росен Желязков, който заяви, че вече я "няма романтиката на тудуф - тудуф".

Повод за притеснение, че бавните влакове ще останат в историята, обаче няма. Заради дългите и безпрецедентни обжалвания, които продължават и днес, основното направление Драгоман - София - Пловдив - Бургас, в което се хвърлят най-големи усилия, откакто България има достъп до еврофондовете (или през последните 10 години), скоро няма да бъде завършено. Поръчки за 1.6 млрд. лв. на Националната компания "Железопътна инфраструктура", които трябва да преобразят железниците, са се превърнали в заложник на апетитите на добре познати местни компании да овладеят милиардите от ЕС за сектора. Сред тях са "Водстрой", "Джи Пи груп" и свързани с Христо Ковачки фирми, като главно действащо лице в подбора на победители този път не е възложителят НКЖИ, а Комисията за защита на конкуренцията, твърдят няколко независими източника на "Капитал". Веднъж отстранени от процедурите, въпросните фирми биват връщани от КЗК, измествайки чуждестраните участници. Силно присъствие в тази схема има Красимир Зафиров, който стана член на КЗК през 2016 г. от квотата на партия на Ковачки. Той води проучването при три от решенията на КЗК, всички засягащи интересите на кандидати, свързани с Ковачки.


Всичко това освен липса на бърз жп транспорт създава сериозен риск за загубата на стотици милиони от еврофондовете заради незавършването на проектите навреме.

Механика на подмяната

Обявените още през 2017 г. търгове на Национална компания "Железопътна инфраструктура" буквално са пренаредени от КЗК. Ролята на антимонополния орган в икономическия живот на страната в последно време се засили и все по-често решенията му будят озадачение (справка - удобните решения за забрана на сделките за Нова телевизия и ЧЕЗ). В конкретния случай развитието по жалбите срещу жп търговете изглежда като удобен начин за насочване на еврофондовете към силните на деня. Показателно е, че в становище на Върховния административен съд по едно от решенията на КЗК се посочва, че антимонополният орган прави опит да се атакуват протоколите на възложителя и се прибавят мотиви към тези на оценителната комисия. А това според магистратите е недопустимо.



Теорията, че пренареждането на търговете в железниците вече се случва по по-комплексен начин, се споделя от все повече засегнати страни - от представители на НКЖИ, от местния строителен бранш и от консултанти на чужди компании, които са кандидатствали в жп търговете. Последните дори са подали сигнал до Брюксел през май тази година, в който накратко се обяснява как през последните няколко месеца КЗК систематично отменя решения на железопътната компания за избор на строители и връща в конкурсите едни и същи кандидати, отстранени преди това заради технически пропуски. Така тези фирми са напът изцяло да овладеят сектора с жп поръчките, "подобно на случилото се в пътното и водното строителство, където за чужда компания има нула вероятност да спечели търг", пише в сигнала, с който "Капитал" разполага.

Обжалванията в КЗК показват завидна успеваемост на определени местни играчи: "ВДХ", с предишно име "Водстрой 98", която преди се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски, а после беше закупена от "Хидрострой"; "Джи Пи груп", която преживя голям имиджов скандал и уж щеше да бъде извадена от всички търгове с бюджетни средства; и Христо Ковачки, който от известно време проявява изключителна активност в обжалването на жп търгове през свързани компании (виж карето). Разбира се, това, че български компании искат да работят по въпросните проекти, само по себе си не е нещо негативно. Но представители на строителния бранш, а и на самата НКЖИ неофициално, изразяват съмнения за капацитета им да се справят със сложната задача - само един от жп тунелите е с две тръби с дължина от по 6700 метра, а в България през пролетните 30 години не е строен тунел с дължина над 1.5 километра.

Нашето си е най-хубаво

В сигнала до Брюксел са посочени 7 търга за 1.6 млрд. лв., по които КЗК излиза със странни решения по жалбите на българските играчи. Там, където НКЖИ изначално е избрала местен играч, жалбите нямат успех. Там, където е избрана голяма чужда компания обаче, жалбите са уважени (виж таблицата). В сигнала до Брюксел са посочени и местните компании, които биха извлекли полза от решенията на КЗК. Очакванията на източници, близки до процедурите, са, че върнатите от КЗК в търговете компании, най-вероятно са предвидили по-ниски цени и така при повторното класиране ще изместят чуждите фирми на по-задни позиции.

Най-висок е залогът за жп отсечката Елин Пелин - Костенец, която е с индикативна стойност 1.02 млрд. лв. Тя трябва да бъде напълно готова до края на 2023 г., но дейностите по нея още не са започнали, а минималното време за строителство на най-сложната му част е 72 месеца. Трасето е разделено на три лота, като НКЖИ избра за строители съответно турски, испанско-български и китайски кандидат. След жалби в КЗК по първия лот беше определено да се преразглеждат офертите на свързания с Ковачки кандидат (това после отпадна в съда). По втория в надпреварата се връща "ВДХ", а по лот 3 - "Джи Пи груп".

След жалба до КЗК кандидат, свързан с Ковачки, се връща в надпреварата и по друг проект в рисковия списък - този за модернизация на жп линията от централна гара до Волуяк, чийто бюджет е близо 200 млн. лева. Той се финансира по Механизма за Свързана Европа и трябва да е напълно готов до края на 2020 г., но все още няма подписан договор. Важното тук е, че за разлика от оперативната програма при механизма парите се връщат и не могат да се прехвърлят за следващ период. Последното се видя преди седмица, когато правителството обяви, че отпуска допълнително финансиране от 116.4 млн. лв. за жп линията Костенец - Септември, за която Брюксел беше осигурил 85% от финансирането по Свързана Европа. Поръчката за 380 млн. лв. беше спечелена от неизвестната българска компания "Транс логистика", участваща в обединение с румънска и испанска компания, като договорът стана факт на 12 август 2019 г., а строителството ще започне през септември.

"Джи Пи груп" вече спечели проекта за сигнализация на жп линията от Пловдив до Бургас за 185 млн. лв., а свързано с Ковачки обединение ще извърши електрификацията на линия от София до Волуяк за 48 млн. лв. И при двата търга, при които НКЖИ определи за победители "Джи Пи груп" и компанията на Ковачки, КЗК подкрепи този избор и отхвърли жалбите на другите кандидати срещу него.

По-изискано и с финес

В решенията си антимонополната комисия демонстрира завидна аргументация, за да върне съответните фирми в играта. Тя например разсъждава по въпроси като важно ли е наистина кандидатът да е ремонтирал 4 коловоза или каква е последователността на демонтиране на жп релси, контактна мрежа, конзоли и стълбове.

Официално от НКЖИ коментираха решенията на КЗК така: "Позицията ни може и беше изразена единствено и само с юридическите възможности, които имаме. Решенията за класиране на обществената поръчка "Модернизация на железопътен участък Елин Пелин - Костенец, по обособени позиции" са обжалвани от общо 10 участници в процедурата. След подадени от нас касационни жалби пред ВАС по 4-ри от тях решенията са в наша полза, следващия месец очакваме решения и по останалите преписки. "Проектиране и строителство за модернизация на коловозно развитие на Централна гара София и жп участък Централна гара София - Волуяк" е обжалвано от общо 3 участника в процедурата. След подадени от нас касационни жалби ВАС остави в сила две от решенията на КЗК и отмени едно."

Неофициално от НКЖИ обаче коментираха пред "Капитал", че така тяхната роля като специалисти по жп строителство на практика се обезсмисля и комисарите по конкуренцията на практика неглижират заложените условия в конкурсните документации. Да се мисли, че държавното дружество преживява катарзис обаче е малко прибързано (виж втория текст). Според експерти от строителния бранш тенденцията местните компании да се връщат от КЗК, вместо да се избират директно от НКЖИ, би бил от полза на самата инфраструктурна компания. Така, от една страна, тя остава с чисто лице пред Брюксел, с който трябва и в бъдеще да договаря средства и да фазира проекти, а от друга - отговорността е все по-размита, а доказването на каквато и да била преднамереност става все по-сложно начинание.

"Аз не мога да коментирам колективни решения. Всяка преписка има докладчик, ако трябва да говорите с някого това е този, който ги е докладвал", коментира председателят на КЗК Юлия Ненкова. "Решенията се вземат колективно от седем комисари. Как аз да коментирам на колегата решението и това, което е докладвал? Той го е проверил преди това", допълни тя.

Ненкова, която е бивш зам.-кмет в Столична община и предложена за председател на КЗК от ГЕРБ, все пак отрече комисията да прави пренареждания на търговете. "КЗК няма право да пренарежда нищо, тя решава само дали едно решение на възложителя е законосъобразно, т.е. дали е взето в съответствие със закона или не. А недоволни винаги има", заяви тя.

Да изтървеш влака

Рисковете сега са просто да не се случат проектите. Галина Василева, ръководител на управляващия орган на ОП "Транспорт", заяви пред "Капитал", че вече е ясно, че няма как те да се реализират в цялост, като допълни, че досега не е имало такъв прецедент с толкова продължително обжалване на търговете.

"Поради забавянето на началото на строителството, вероятно ще се наложи намаляване на обхвата за изпълнение през този програмен период и прехвърляне на част от дейностите за изпълнение в периода 2021 - 2027. Към момента не може да се определи кои проекти и каква част от тях ще бъдат фазирани, докато не излязат и последните решения на ВАС по обжалванията", коментират и от НКЖИ пред "Капитал".

Разплащането на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" приключва в края на 2023 г. Въпреки че от компанията не се ангажират с конкретика за размера на щетите, експерти коментират, че е много вероятно да не се случат цели лотове, като лот 1 на Елин Пелин - Костенец. Фазиране, т.е. прехвърляне на дейности, пък най-вероятно ще има за лот 3.

С отлагането на част от ремонтите за следващия период на програмата, който започва 2021 г., няма да се наложи да връщаме пари на Брюксел, но означава пропусната възможност да се усвоят стотици милиони от еврофондовете, които трябва да бъдат компенсирани със собствени средства от бюджета, и блокиране на средства от новите програми, вместо те да се използват за други проекти. Накратко - подобряването на жп мрежата за пореден път дерайлира
Има ли катарзис в НКЖИ

Национална компания "Железопътна инфраструктура" не е така известна като пътния си аналог Агенция "Пътна инфраструктура" и често е разглеждана като едно цяло с превозвача БДЖ. Тя обаче управлява милиарди по европейските програми за модернизация на жп линиите и гарите и получава всяка години по 240 млн. лв. от държавата: субсидия за заплати (145 млн. лв.) и капиталов трансфер за ремонти (120 млн. лв.). Това превръща компанията в разпределителна гара на големи средства, която ще играе все по-важна роля в бъдеще.

При стартиране на оперативна програма "Транспорт" след присъединяването ни към ЕС, НКЖИ беше определена от Брюксел като "слабо звено" и беше поставена под наблюдение. Първият търг по ОП "Транспорт" през 2010 г. за жп линията Пловдив - Бургас беше спрян директно от ЕК, която поиска смяна на ключови служители в НКЖИ, за да пусне поръчката. Търгът беше направен в най-добрите традиции - големите чужди компании бяха отстранени, а цената надхвърли значително прогнозната. С поста си тогава се раздели Десислава Георгиева, член на изборната комисия по поръчката и шеф на дирекцията "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти", тъй като тя беше в сивия списък на Агенцията за обществени поръчки за нарушение при разходването на средства по програмите на ЕС.

Впоследствие любимците на компанията започнаха да печелят поръчки основно от парите, давани от българската държава. Безспорен фаворит на НКЖИ през годините се очерта свързаната тогава с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98" (сега ВДХ), която заедно с "Промишлено строителство холдинг" (бивше дружество от групата) спечели поръчки за над 180 млн. лв. по рамково споразумение с НКЖИ за поддръжка на линиите. По оперативната програма "Транспорт" пък "Водстрой 98" си партнира с "Главболгарстрой" при реконструкцията на Централна гара София за близо 56 млн. лв. без ДДС. А през друго обединение дружеството спечели и търг за 14.7 млн. лв. за модернизация на тягови подстанции между Стара и Нова Загора.

Модернизирането на отсечката София - Елин Пелин със 120 млн. лв. без ДДС по Свързана Европа пък беше спечелено през 2016 г. от обединението без опит в жп строителството "Келет - АБ", с участници унгарската Kelet - UT и хасковската "АБ", която току-що беше спечелила финансиране от ББР и се сочеше като новия строител на Пеевски. До момента общият физически напредък по строителството за целия жп участък София - Елин Пелин е 25%, казват от НКЖИ. Въпреки това от държавната компания твърдят, че строителството ще приключи навреме на 15 април 2021 г. и няма риск от закъснение. "Временно забавяне има при отчужденията на земята за изграждането на два нови жп надлеза при сп. Верила и гара Казичене и жп мост над река Искър, чието изграждане ще бъде с отделно разрешение за строеж и ще бъде издадено след приключване на отчуждителните процедури. Забавянето няма да повлияе за навременното изпълнение на строителните работи по проекта. Поради форсмажорни обстоятелства (лоши метеорологични условия) през 2018 г. срокът на договора за строителните работи е изместен с 58 дни", обясняват от НКЖИ.

За последните няколко големи търга НКЖИ все пак избра големи чужди консорциуми. Обжалванията и решенията на КЗК обаче са напът да върнат нещата в добре познатата практика.
Къде стои Ковачки
Бизнесменът с интереси в енергетиката от известно време е силно активен в обжалванията на жп търгове

Историята на жалбите в Комисията за защита на конкуренцията към момента показва, че три български играча имат най-голям успех: "ВДХ", "Джи Пи груп" и кандидатите, свързани с Христо Ковачки.

Последните няколко години познатият основно с интересите си в енергетика Ковачки демонстрира явна активност и в жп сектора. И тук, както и в другия си бизнес, той не участва директно, а чрез свързани лица и фирми. Към момента негови дружества са се включили в четири търга на НКЖИ (един от тях спечелен, като от бранша очакват да има и още поне един). Ковачки се свързва с обединенията, в които участва италианската Todini (Интоса), като от офиса на бизнесмена отказаха коментар пред "Капитал" за интересите му в жп сектора.

Участниците в обединението "Интоса ЕПВ" (кандидат за лот 1 на Елин Пелин - Костенец) са "СА.И.Е.", "Тодини конструциони дженерали" и "Интегра конструкшън" КЗ. Собственик на "СА.И.Е", регистрирана преди време на ул. "Леге" 5, ет. 2 в столицата, е Петър Доганджийски, който е и в борда на директорите на ТЕЦ "Бобов дол". До средата на май негов съдружник в компанията е Емил Аргиров, който преди четири години беше водач на листата за общински съветници в София на Български демократичен център (преди това партията на Ковачки ЛИДЕР).

Компанията "СА.И.Е" участва и в обединението, обжалвало търга за жп линията Костенец - Септември - "Интоса КС".

В другото обединение - "Интоса ЕПК" (кандидат за лот 3 на Елин Пелин - Костенец) вместо "СА.И.Е." участва "Енергоинвест инженеринг", което е собственост на свързаната с Ковачки "Топлофикация - Враца".

На същия адрес на ул. "Леге" 5, ет. 2 пък е регистрирана и "Тодини България", част от обединението "ЗГОП България" (кандидат за модернизацията на Централна гара София - Волуяк), чиято жалба беше потвърдена и от съда. Управител на "Тодини България" е Камелия Таскова. Преди около 10 години регионален сайт съобщава за нея, че е зам.-председател на местната структура на партия ЛИДЕР, а през 2011 г. е била преброител на общото събрание на "Топлофикация - Враца". По това време член на съвета на директорите е Кремен Георгиев, настоящ изпълнителен директор на "Топлофикация - София" и смятан за доверен човек на Ковачки. Сега Таскова управлява и един от търговците на ток от групата на Ковачки - "Хидро пауър ютилитис".

"Атоменергоремонт", която също е свързана с Ковачки, участва в обединението "ИРТМС КА Волуяк", а то вече спечели търга за системите за сигнализация на София - Волуяк с цена 45.5 млн. лв.

Капитал #33

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Защо тол системата закъсня с година
  • Пазарът на спортни карти у нас расте
  • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 726 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1607 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10