БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика

Правителството харчи повече през първите шест месеца. Това е обяснението за леката ревизия нагоре на очакванията на Българската народна банка (БНБ) за икономическия растеж в България през тази година. Докато зимната прогноза на централната банка беше за увеличение на брутния вътрешен продукт с 3.6% през 2019 г., сега институцията залага на 3.7%, става ясно от последния "Икономически преглед" на централната банка. Това е най-оптимистичната прогноза за икономическия ръст тази година към момента, като повечето са за около 3.3%. От БНБ уточняват, че тя е изготвена на база данни към края на юни.

От друга страна, тенденцията към забавяне на темпа на прираст на българският БВП през следващите две години остава без промяна. През периода 2020-2021 БНБ очаква икономически ръст от съответно 3.6% и 3.4%. За забавянето допринасят повишената несигурност в световен план и по-слабата международна търговия, където голям фактор е търговското напрежение между САЩ, Китай и Европа.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инвестициите ще растат

Принос за растежа през тази година ще имат основно правителствените инвестиции - както тези, които са заявени в бюджета, така и очакваното ускорено усвояване на европейски средства предвид напредването на програмния период 2014-2020. През периода 2020-2021 обаче БНБ допуска, че ще бъдат завършени инфраструктурни проекти, финансирани от бюджета, което ще доведе до отслабване на инвестиционната активност.

Макар че нетният износ ще има положителен принос към растежа тази година, причината е по-слаб ръст на вноса. Междувременно очакванията са търсенето на български стоки и услуги в чужбина също да се понижи, но с по-бавен темп от импорта. Низходящата тенденция идва от няколко фактора, сред които са отслабващите икономики на Турция и Румъния, които са едни от основните пазари за български стоки, несигурността около Брекзит и търговските спорове в световен план. Прогнозата на БНБ е изготвена при допускането, че Великобритания ще напусне ЕС със сделка и не включва допълнително влошаване на търговските конфликти.



Вносът пък ще пострада от отслабващи покупки на домакинствата в страната, като според БНБ фактор тук е намаляващото потребителско доверие и по-висока несигурност в края на миналата и началото на тази година. От друга страна, доходите ще продължат да нарастват през 2019 г., но след това темпът ще се забави, а високата норма на спестявания ще се запази. Подобни са очакванията и за заетостта, където голямото ограничение е застаряващото население и ограниченият резерв от свободни кадри.

Забавяне на инфлацията

Като малка и отворена икономика, България до голяма степен внася динамиката на инфлацията отвън. БНБ залага на увеличение на потребителските цени с 2.6% средно за 2019 г. (по европейската методология), но през следващите две години темпът ще се понижи до около 2% годишно. Понижението се дължи основно на очаквани по-ниски международни цени на суровини като петрола и цените на базови храни като пшеницата. Междувременно обаче услугите ще продължат да се оскъпяват.