Правителството подготвя по-тежки наказания за киберпрестъпления
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителството подготвя по-тежки наказания за киберпрестъпления

Заместник министър-председателят Марияна Николова

Правителството подготвя по-тежки наказания за киберпрестъпления

Вицепремиерът Марияна Николова иска до 15 години затвор вместо сегашните от две до осем

Йоан Запрянов
2852 прочитания

Заместник министър-председателят Марияна Николова

© Велко Ангелов


Правителството ще направи приложения за промяна в Наказателния кодекс (НК) по отношение на киберпрестъпленията. Това стана ясно от интервю на вицепремиера Марияна Николова, която от вчера е начело на Съвета по киберсигурност, пред "Нова телевизия". Според Николова наказанията в момента са прекалено леки – между две и осем години затвор, и българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското, което е по-строго.

Темата за киберсигурността в страната стана актуална след изтичането на данните на милиони български граждани от базата данни на НАП през юли. Според прокуратурата престъплението е извършено от компанията за киберсигурност TAD Group, и конкретно от служителя на фирмата Кристиян Бойков под нарежданията на собственика Иван Тодоров и търговския директор Георги Янков.

Тогава първоначалната реакция на правителството, и конкретно на премиера Бойко Борисов, беше Бойков да бъде определен като "вълшебник", а държавата – да намери начини да привлече подобни кадри на своя страна.

Колко години и за какво

Според Николова има нужда от по-строго законодателство, защото в момента киберпрестъпленията се третират прекалено леко. Частично така може да се обясни и защо обвиняемите от TAD Group бяха обвинени в тероризъм, в който случай наказанията са далеч по-сурови.

"Наказанията и глобите, които трябва да се отнасят към киберпрестъпленията, трябва да са по-строги. Аз бих предложила 10 до 15 години затвор", коментира в студиото на "Нова" Николова. "Под компютърни престъпления се разбира хакване, проникване и други. В закона ще бъде разписано какви точно са престъпленията."

Пробойните в българското законодателство обаче не се свеждат само до това какви да бъдат наказанията, а и кое точно да бъде третирано като престъпление. При писане на нови закони правителството и парламентът например ще трябва да обърнат внимание на практиката да се посочват слабости в системите на компании или институции, без те да бъдат експлоатирани – т.нар. етично хакерство.

"В редица държави докладването на слабости с публични информационни системи е уредено в законодателството, например в САЩ", коментира пред "Капитал" Спас Иванов, търговски директор на фирмата за киберсигурност CENTIO. В България подобни въпроси не са уредени в закона.

"В САЩ са популярни програми за търсене на пробойни, каквито смятаме да предложим за обществено обсъждане и в България. Целта е стимулиране на откриването и докладването на слабости в публични и частни системи."

И замириса на глоби

Вчера стана ясно и че Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) ще глоби НАП заради случая с изтичането на лични данни. Макар все още да не се знае колко голяма ще бъде глобата, която ще бъде платена от данъкоплатците за изтичането на собствените им данни, според председателя на КЗЛД Венцислав Караджов максималната санкция за подобно нарушение е 20 млн. лв.

За да бъде изчислена с точност обаче, комисията ще разгледа "броя на засегнатите лица и какво е направила агенцията преди, по време и след незаконосъобразния достъп до техните бази данни", коментира Караджов пред "Дневник".

Правителството ще направи приложения за промяна в Наказателния кодекс (НК) по отношение на киберпрестъпленията. Това стана ясно от интервю на вицепремиера Марияна Николова, която от вчера е начело на Съвета по киберсигурност, пред "Нова телевизия". Според Николова наказанията в момента са прекалено леки – между две и осем години затвор, и българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското, което е по-строго.

Темата за киберсигурността в страната стана актуална след изтичането на данните на милиони български граждани от базата данни на НАП през юли. Според прокуратурата престъплението е извършено от компанията за киберсигурност TAD Group, и конкретно от служителя на фирмата Кристиян Бойков под нарежданията на собственика Иван Тодоров и търговския директор Георги Янков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK