С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 23 авг 2019, 11:16, 10416 прочитания

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • За "бебето от фризера" и кампанията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата.
  • Безотговорността на прокурорите дори за показно съглашателство срещу правата на хората стимулира нови нарушения.
  • До момента има девет осъдителни решения на Съда в Страсбург за нарушаването на презумпцията за невиновност.
"Бебето от фризера." За хора, които са следили тази история отпреди девет години, това изниква като първа асоциация след заявлението на кандидата за нов главен прокурор Иван Гешев, че ще работи за още по-голяма публичност на прокуратурата. Този пример показва и защо лансираната от Гешев практика прокуратурата да вади избрани доказателства по текущи разследвания засяга всеки гражданин. Никой в България не е застрахован, че във всеки произволен момент няма да бъде обявен публично от прокуратурата за престъпник и животът му да бъде съсипан години наред много преди съдът да се произнесе, а понякога дори и без да се стига до съд. В момента прокуратурата организира показни арести, вади произволно доказателства, произнася присъди – все едно че нищо не се е променило от времето, когато Цветан Цветанов беше вътрешен министър, а специални екипи на МВР заснемаха задържаните по бельо и проснати на паважа. Според зам. главния прокурор Иван Гешев прокуратурата ще продължава да вади избирателно доказателства, както при "НАПлийкс", при това с имиджова цел - "само и единствено" да се предотвратят инсинуации.

Едва ли има активен българин, който да не е чувал за "бебето от фризера". Изразът стана популярен през 2010 г., когато прокуратурата във Велико Търново и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обвиниха четирима горнооряховски лекари, че са убили новородено бебе, като още живо го напъхали във фризера на родилното отделение. Малцина научиха, че наскоро един от тези лекари, претърпял унизителен арест, публично дискредитиране и социална изолация, осъди прокуратурата за претърпените вреди. Съдът му присъди пълния размер на поисканото от него обезщетение от 40 000 лв., което, разбира се, ще е за сметка на данъкоплатците. Негативи няма и няма да има нито за Цветанов, нито за прокурорите от Велико Търново, участвали в срамната постановка. Всъщност прокурорите даже просперираха.


Как се стигна дотук

На 3 декември 2010 г. сутринта двамата заместник окръжни прокурори на Велико Търново - Светослав Калчев и Румяна Ирманова, която е и говорител на прокуратурата, обявяват на специална пресконференция как четиримата лекари умъртвили бебето, а МВР и прокуратурата случайно установили това, докато ги подслушвали по друго дело. Същия ден по обед и Цветан Цветанов чете стенограмите от подслушаните разговори от парламентарната трибуна. Българското общество е потресено от образа на лекарите садисти, а лекарската гилдия е объркана и неподготвена да реагира.

Случката обаче има предистория. Не е тайна, че по това време ГЕРБ масово подслушва политическите си противници, бизнесмени и др., макар че разследване за това започна чак след сигнала на Сергей Станишев до Цацаров през март 2013 г., а от делото нищо не излезе. (По думите на Станишев оттогава: "От септември 2009 г. досега група под ръководството на високите етажи на МВР нерегламентирано и незаконно е подслушвала бизнесмени, политици, магистрати и др.", а "министър Цветанов лично давал нареждания кой да бъде подслушван".) Сред подслушваните през 2010 г. е и тогавашният шеф на горнооряховската болница, който е и лидер на СДС в града. И докато слухтели, службите се натъкнали на разговор на медиците, който им се сторил подозрителен. Но вместо да започнат нормални следствени действия, на 30 ноември 2010г. в болницата нахлули антимафиоти, проснали лекарите с белезници на пода и претърсили фризера на родилното, за да изземат останките на "убитото" бебе.



Скандалът с малтретираните лекари набира скорост, опозицията иска обяснение от Цветанов. Пресен е потресът от шумните акции от пролетта на същата година със задържането на обвиняемите по делата "Октопод", "Медузите" и др., които управляващите малко късно осъзнаха като негатив. И тогава прокуратурата и Цветанов влизат в синхрон, за да замажат новия тежък гаф. Как? С режисирана постановка, разбира се, без някой да се замисли, че се манипулират човешки съдби.

Мотиви преди и сега

Рано сутринта на 3 декември зам. окръжният прокурор Калчев, който е и наблюдаващ прокурор по това разследване, иска от Цветанов да бъдат разсекретени СРС-тата от подслушването, за да ги обявят на пресконференция. Мотивите: заради "медийния интерес към разследването и превратното отразяване на действията на прокуратурата и разследващите органи". А пък Цветанов на свой ред получава разрешение от Калчев да разгласи съдържанието на разговорите. Мотивите за разрешението са: "Да бъде запозната българската общественост с част от доказателствата по разследването, имайки предвид нагнетяването на негативни настроения срещу дейността на МВР и на прокуратурата."

Мотиви, които се покриват едно към едно със сегашните обяснения на Иван Гешев защо прокуратурата пуска избрани доказателства по избрани дела.

Развръзката – далеч от публичност

Въпреки че скоро става ясно, че лекарите не са извършили престъпление, делото срещу тях е прекратено едва през май 2013 г., чак след като и деветорна медицинска експертиза потвърждава, че няма убийство на бебе. Дотогава прокуратурата охотно предоставя на медиите всякакви сведения по наказателното производство, но накрая засекретява деветорната експертиза. Междувременно прокуратурата продължи да виктимизира горнооряховските лекари. Срещу трима от тях бе започнато ново разследване за смъртта на друго недоносено бебе, но съдът ги призна за невинни.

Само преди месец един от четиримата лекари - д-р Михаил Милатович, окончателно осъди прокуратурата на 40 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от съсипания му обществен имидж и провалената му кариера. След като получил прозвището "убиеца от фризера", пациентите го напуснали, колегите му променили отношението си към него и дори опитали да го изгонят от симпозиум, роднините му пострадали, а той самият се затворил в себе си и животът му се превърнал в ужас.

За разлика от неговата съдба прокурорите Калчев и Ирманова продължават безпроблемно кариерата си. През юни т.г. прокурорската колегия на ВСС единодушно гласува за назначаването на Светослав Калчев за зам. апелативен прокурор на Велико Търново. Румяна Ирманова в момента вече е говорител на Апелативната прокуратура - Велико Търново.

Срещу Цветанов прокуратурата отказа да образува наказателно производство за злоупотреба с информация, събрана със СРС.

Безнаказаност = повече полицейщина

Всичко това е ясна илюстрация, че "засилената публичност", която обеща в концепцията си бъдещият почти-сигурен главен прокурор Иван Гешев, не е новаторство, а просто поредно проявление на полицейщината в прокуратурата. И то ще продължава, докато прокурорите безнаказано могат да превърнат буквално всеки човек в изкупителна жертва, без това да има някаква връзка с функцията на прокуратурата да събира доказателства и да повдига обвинения. "Няма да си посипвам главата с пепел!", така реагира през декември м.г. бившият зам. градски прокурор на София Роман Василев, произнесъл знаковата фраза "Тъй като сте си абсолютен престъпник!" при ареста на Николай Цонев през 2010 г., за което Цонев осъди прокуратурата на 108 000 лв. обезщетение. Василев напусна прокуратурата и сега – по думите му – работи в "голяма международна компания".

Няма никаква индикация докъде може да стигне желанието на прокуратурата да сочи кои са престъпниците почти със силата на присъда. През последните месеци тя силно напредна в отстояването на правото си на "публичност". Доказателствата по делото "Иванчева" бяха пускани през определени медии, уж те сами са ги издирили. Но доказателствата по "НАПлийкс" направо бяха публикувани на сайта на прокуратурата. Според Гешев – напълно законно, с разрешение на наблюдаващия прокурор и с единствената цел - да се предотвратят инсинуации. "Това, че на някой не му харесва истината – това не е проблем на прокуратурата", казва Гешев.

Всъщност проблем има и той се нарича презумпция за невиновност

Прокуратурата си присвоява монопол върху истината, позволява си да вади избирателно доказателства, но не за нуждите на наказателния процес, а на публичния си имидж, който тя самата руши с действията си. На всичкото отгоре – още в началото на разследването обявява кои са виновниците.

Принципно няма пречка прокуратурата да оповестява данни от висящи разследвания по едно конкретно дело, когато това става с разрешение на наблюдаващия прокурор, коментират юристи. Недопустимо е обаче който и да е представител на властите, включително и прокурор, да дава изявления, с които се прави внушение за вина и неизбежна присъда.

Дори изнасянето на конкретни факти и доказателства от досъдебното производство с разрешение на наблюдаващия прокурор може да наруши презумпцията за невиновност, включително и от самия наблюдаващ прокурор, коментира адвокатът правозащитник Емилия Недева. Разграничителният критерий тук не е дали има или не разрешение от наблюдаващия прокурор, а начинът, по който фактите се поднасят на обществеността – дали той създава цялостното усещане, че даден човек е виновен, или ограничава чувството до подозрение, казва Недева и сочи редица решения на Eвропейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в които България е осъдена за нарушаване на презумпцията за невиновност. Особено добре това е анализирано от ЕСПЧ по делата "Тони Костадинов против България" и "Славови и др. против България", смята Недева, която е адвокат по делото "Тони Костадинов". По това дело държавата е осъдена заради изявления на вътрешния министър Цветан Цветанов, който е оповестил конкретни факти от разследването още при задържането на обвиняемия. В мотивите си ЕСПЧ казва: "Предвид краткия промеждутък от време, изтекъл от арестуването на ищеца, и интереса, демонстриран от медиите по отношение на това наказателно дело, Съдът счита, че това изказване на министъра е могло да създаде в широката общественост впечатлението, че заинтересованото лице е било сред най-влиятелните членове на престъпна група, извършила множество обири."

В публикация за сайта "Дефакто" адв. Ася Манджукова коментира, че правото на ЕС задължава държавите членки да гapaнтиpaт, чe зaпoдoзpeнитe и oбвиняeмитe нямa дa ce пpeдcтaвят ĸaтo винoвни в пyбличнитe изявлeния нa дъpжaвнитe opгaни, нито чpeз изпoлзвaнeтo нa пpeĸoмepни мepĸи зa физичecĸo възпиpaне (уместен паралел е задържането на Десислава Иванчева и Биляна Петрова). Информация за наказателното производство може да се разпространява само когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес, например да се идeнтифициpa пpeдпoлaгaeм извъpшитeл, да се инфopмиpa нaceлeниeтo зa oпacнocт, cвъpзaнa c eĸoлoгичнo пpecтъплeниe, и т.н. Недопустимо е прокуратурата да вади доказателства, за да yбeди oбщecтвoтo, чe "зaщитaтa или няĸoй дpyг гoвopи нeиcтини пpeд oбщecтвoтo", защото това се решава в съдебната зала. Всичко останало е извънпроцесуален натиск.

Принципът за установяването на обективната истина е задължителен както за съда, така и за прокуратурата, напомнят други адвокати, с които "Капитал" разговаря. Прокурорите действат само в рамките на процеса и с оглед на процеса, като са длъжни да събират и проверяват както доказателствата във вреда на обвиняемия, така и тези, които са в негова полза.

До момента срещу България има девет осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург, в които се констатира нарушение на презумпцията за невиновност заради изявления на представители на властта по конкретни дела. Последните две решения са от началото на тази година. Много повече обаче са вътрешните дела, като това на д-р Милатович или на Николай Цонев, за които не се води сметка. Тук жертва може да стане всеки.
Избирателна публичност

Друг проблем с публичността на прокуратурата e, че тя е избирателна – прокуратурата държи монопол над информацията и тя решава кога и какво да публикува. И тази преценка няма нищо общо с грижата за следствената тайна, за правата на пострадалите или обвиняемите, нито пък за интересите на обществото да бъде информирано. Показателно в това отношение е пълното ембарго върху постановленията на прокуратурата по ключови разследвания за корупция, с които най-често се отказва да се образува разследване или образуваното се прекратява. От 2014 г. например "Капитал" се опитва да разбере с какви мотиви близкият до Гешев прокурор Димитър Франтишек прекрати разследването по разговорите между съдийките Янева, Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, известни като "Яневагейт" и сочещи за тежки зависимости и корупционни практики в съдебната власт. Няма отговор нито от пресцентъра на прокуратурата, нито на молбата по реда на НПК до прокурор Франтишек. Последната възможност, която използвахме, беше питане по Закона за достъп до обществена информация, но тезата на прокуратурата (възприета и от съда на две инстанции) е, че този закон не е приложим, когато става дума за прокурорски актове. Така едно шумно разследване е тихомълком прекратено, а обществото никога няма да разбере мотивите за това. Но пък в края на юли Димитър Франтишек вече е избран за ръководител на Специализираната прокуратура, единодушно подкрепен от цялата прокурорска колегия на ВСС. Друг кандидат всъщност нямаше, както и при избора за главен прокурор.

Капитал #34

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Какво разкрива инвеститорският интерес за АЕЦ "Белене"
  • Първата нова мина в България след социализма започва работа
  • Как мобилните телефони заменят кредитните карти

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 426 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT, сектора, търговията, човешките ресурси

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев