- Африканската чума по свинете започна да поразява и бизнеси извън свиневъдството.
- Ограниченията около огнищата при дивите прасета вече засягат дърводобив, билкарство, гъбарство и планински туризъм.
- Проблемът е още само в отделни региони, но разпространението на болестта в горите създава напрежение сред бранша.
За по-малко от два месеца африканската чума по свинете обхвана зони от Силистра до Смолян и от Бургас до София и нанесе тежък удар върху свиневъдството. Заболяването засегна седем промишлени свинекомплекса,
като буквално изтри повече от 20% от отглежданите прасета в България и обещава да пренесе проблемите по цялата верига на доставки: от производството на фуражи до преработката и търговия с месни продукти. Но извън селското стопанство и хранителната индустрия ефектът на чумата започва да се прехвърля и към други бизнеси.
Заради увеличаващите се огнища на заболяването при дивите прасета и въвежданите в тези случаи задължителни ограничения в горите се засягат дейности като дърводобив, билкарство, гъбарство, събиране на трюфели, пчеларство, ловен, планински и спортен туризъм и др. За повечето от тях пиковият сезон е точно в момента, а това означава огромни загуби, които трудно могат да бъдат компенсирани.
И макар проблемите в горите сега да са по-скоро локални, за отделни фирми или региони, напрежението започва да се покачва на фона на опасенията, че изкореняването на чумата може да отнеме години.
Затворено за хора
Според разпорежданията на земеделското министерство, в случай че бъде регистрирано огнище на африканска чума по глигани, се обособява инфектирана зона от 200 кв.км около него - немалка територия, предвид че площта на цяла Витоша например е около 300 кв.км. В момента има 43 такива огнищата на чума в горите, като част от тях са сравнително близо едно до друго. Във всяка от въпросните зони поетапно се въвеждат редица мерки: първоначално се ограничава достъпът на хора за два месеца с изключение на екипите, които претърсват района за трупове на животни, впоследствие се допуска единствено индивидуален лов на глигани, а 4-6 месеца след последния случай на регистрирано огнище - масов лов, но без използване на кучета. Казано с други думи - за всеки случай на чума при дивите прасета минималният срок, в който ще има някакви ограничения, е шест месеца. И то само в случай че в периметъра не бъде констатиран втори случай на заболяването.
Затворено и за бизнес
Най-прекият ефект от скоростното разпространение на чумата в горите се видя само преди десетина дни, когато официално бе открит ловният сезон за пернат дивеч. Тогава земеделското министерство въведе забрана за 104 ловни дружинки да излизат на лов, което представлява близо 4% от всички в страната. Но извън практикуването на това хоби мерките за ограничаване на заболяването започват постепенно да рефлектират и върху различни бизнеси. Ограниченият достъп в ловностопанските райони например важи за дърводобив, билкарство, гъбарство, събиране на трюфели, както и всякакви видове туризъм. В отделни случаи потърпевши има и сред пчеларите, които са разположили своите кошери в горите, както и сред животновъди, които ползват пасища в подножието на планини, разказаха потърпевши пред "Капитал".
В момента най-сериозни изглеждат проблеми в сектора на гъбарството и развиващия се напоследък с бързи темпове бизнес със събиране на трюфели, голяма част от който е съсредоточен именно в най-тежко пострадалата от африканската чума Североизточна България. "Ситуацията се отразява много сериозно и на много хора", разказа председателят на асоциация "Български трюфел" Димитър Димитров. По думите му в последните години със събирането на трюфели се занимават хиляди хора, но естеството на работа има своите специфики - събирачите излизат в горите основно след дъждове и на практика не знаят кога сезонът за този продукт ще "секне" предвид силната зависимост от времето. Затова и напрежението от сегашните забрани в този бранш е високо, като преди две седмици се стигна и до протест на гъбари и събирачи на трюфели в Добрич - хората недоволстваха срещу изискването да не влизат в райони от 20 километра около свинекомплексите. Все още не са правени точни оценки на пропуснатите ползи, тъй като ситуацията е динамична и ограничения се въвеждат през няколко дни.
На този етап в сектора на билкарството проблемите са по-скоро свързани с изолирани случаи в някои региони. За това спомогна най-вече фактът, че ограниченията бяха въведени след пиковите седмици, в които се събират част от билките. Напрежението обаче ще се покачи с предстоящия есенен сезон. "От 1 септември започва събирането на горски плодове, шипка, глог и др.", казва Ивелина Коцовска от асоциацията на билкарите и гъбарите в България. По думите й, ако в този период бъдат въведени ограничения, това ще засегне много работещи в бранша компании. По данни на министерството на околната среда в България се събират и обработват около 15 хил. тона лечебни растения, а обект на активна търговия са около 20 билки. Според представители на бранша най-често изнасяните продукти са липа и шипка, сезонът за която предстои. И тук конкретните финансови загуби тепърва ще се изчисляват.
Към момента по информация от бранша ефектите върху дърводобива, който е в своя пик, са по-скоро на локално ниво, като са по-сериозни в Южна България. В сектора на туризма също забраните вече имат ефект в определени региони. Така например само преди дни бе отменен традиционният фолклорен събор в Юндола край Велинград, който е един от най-големите в България. Пред "Дарик радио" кметът на селото Мехмед Местан съобщи, че във фестивала очакваните гости са били над 10 хил. и освен тях от отмяната му са засегнати "десетки търговци, собственици на хотели и места за нощувки, които са предварително резервирани до последното легло за дните около събитието". В района на Девин за туристи беше затворен и популярният маршрут за пешеходен туризъм "Дяволската пътека", също попадаща в инфектирана зона. "Има ефект върху туризма, засегнати са различни райони", коментира Зорница Радонова, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз, който стопанисва над 200 хижи и туристически бази в страната.
Коригирани мерки
Мерките за изкореняването на чумата в горите, които сега се прилагат, всъщност са наложени след проверка от Брюксел. Преди няколко седмици земеделският министър Десислава Танева съобщи, че европейските експерти, които са били на посещение в страната през юли, са променили българския план за борба с чумата при глиганите. "Има Европейска пътна карта за борба с африканската чума и на практика тези мерки ни бяха наложени", каза тогава тя. Става дума за определянето на инфектирана зона от 200 кв.км около всеки установен случай, както и забрана за всякакви дейности в тези зони освен претърсване за умрели трупове в рамките на два месеца. В последните седмици в горските стопанства е започнало и залагането на капани за диви животни, което също е сред препоръките на Брюксел за борба с разпространението на заболяването.
