Кой ще плати глобата на НАП?

Глобата, която Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще наложи на Националната агенция за приходите (НАП) за теча на данни от приходната агенция, ще се върне в бюджета, но най-вероятно ще бъде потърсена от държавата от обвиняемите служители на "ТАД груп".

В петък КЗЛД връчи на НАП акт за установяване на административно нарушение за теча на личните данни на 5 млн. български граждани. Приходната агенция има тридневен срок да направи възражения, който изтича днес. Очаква се до средата на тази седмица КЗЛД да връчи на НАП и наказателното постановление, в което ще бъде определен и размерът на санкцията. Междувременно председателят на КЗЛД Венцислав Караджов обяви, че глобата за НАП ще е "милионна" и припомни, че максималната санкция за подобно нарушение е 20 млн. лева. НАП ще коментира всичко, свързано с този казус в края на тази седмица, след връчване на наказателното постановление, заяви за "Капитал" говорителят на агенцията Росен Бъчваров.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Най-късно до четвъртък трябва да приключи процедурата по налагане на санкция на НАП според съобщение на КЗЛД от 21 август: "Доколкото сроковете в административно-наказателното производство са законово определени, очаква се конкретното административнонаказателно производство срещу НАП да приключи до 29 август 2019 г.". По закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й.

Владислав Горанов: Санкцията няма да се отрази на НАП, това е нетна операция

В петък пък финансовият министър Владислав Горанов заяви пред журналисти, че НАП има достатъчно средства в бюджета си, за да плати глобата, която ще й бъде наложена от Комисията, без да се налага дофинансиране на бюджета, нито пък орязване на бонуси и заплати. Това ще бъде нетна операция, заяви финансовият министър Владислав Горанов. И допълни многозначително: "Това няма да се отрази на бюджета, ще се отрази на съдбата на тези терористи, които атакуваха системата". По този начин Горанов даде да се разбере, че НАП ще търси платената глоба от обвинените за извършители на хакерската атака, макар че на практика нетна операция с бюджетни средства по същество представлява прехвърляне на държавни пари от единия джоб в другия.



След връчването на наказателното постановление НАП има право да обжалва пред Софийския районен съд в едноседмичен срок. Производството пред съда е на две инстанции.

В коментар за "Дневник" адвокат Ясен Крайчев, председател на сдружение "Правна сигурност на потребителите и личните им данни", сочи, че много съществен момент е какви възражения (и дали въобще) ще представят юристите на НАП по акта за установяване на нарушение и дали после ще обжалват издаденото наказателно постановление. "За съжаление, решението е твърде вероятно да бъде взето на "политическа" основа с оглед това, че случаят е в светлината на прожекторите, а и размерът на санкцията ще бъде безпрецедентен", коментира той.

Адвокат Крайчев припомни и, че често наказателните постановления биват отменяни от съдилищата на формално основание заради наличие на съществено процесуално нарушение, а оттам нататък казусът не се разглежда по същество. Едно такова дело може да продължи и повече от година.

Сумите от глобата постъпват по бюджета на КЗЛД

По закон наложените от КЗЛД глоби и имуществени санкции постъпват по бюджета на комисията. Венцислав Караджов е категоричен, че сумата от глобата на НАП не може да бъде използвана за нищо от КЗЛД и в края на годината те отиват в централния бюджет. "Комисията не може да използва сумите от глоби, които постъпват в нейния бюджет, освен за посочените в закона за публичните финанси цели. Нито една от тях не е приложима и тези глоби отиват директно в централния бюджет", посочи Караджов пред "Дневник".

Същото потвърди за "Капитал" и икономистът Калоян Стойков от Института за пазарна икономика: Законът за защита на личните данни предвижда, че събраните суми от наложени от КЗЛД имуществени санкции и глоби постъпват по бюджета на комисията, но няма изрично записан текст, че тези суми или част от тях могат да се използват от комисията (както например е случаят с Комисията за финансов надзор). Без такъв изричен текст в края на годината парите трябва да бъдат трансферирани във фискалния резерв.

Ако условно до края на годината постъпят повече от предвидените в бюджета приходи за комисията, то тези пари ще се използват за финансиране на разходите по дейността на КЗЛД, но до размера на разходите, предвидени в бюджетния закон, коментира Стойков. Допълнително разходване на тези средства – за бонуси, капиталови разходи и т.н., не е позволено. Чисто технологично държавната субсидия за КЗЛД частично ще намалее заради наличието на собствени приходи, т.е. част от глобата ще бъде използвана за финансиране на дейността на КЗЛД, а останалото ще бъде върнато в бюджета.

Най-хипотетично засега стои въпросът има ли НАП възможност да търси сумите на наложената санкция от трети лица, доколкото все още няма яснота нито за вида, авторството или за механизма на извършеното, дали е налице съпричинителство и т.н.

Принципно НАП може да търси платената имуществена санкция чрез граждански иск в наказателния процес, но може и да заведе отделен граждански иск, без да чака образуването и приключването на наказателното производство. Ако бъде заведено отделно гражданско дело, единствено от съда зависи преценката дали в случая наказателното производство е преюдициално спрямо гражданското и съответно – да спре гражданското дело до приключването на наказателния процес, коментира за "Капитал" адвокат Георги Атанасов.

За хакването на НАП са обвинени трима - служителят на "ТАД груп" Кристиян Бойков, икономическият директор Георги Янков и собственикът на фирмата Иван Тодоров, която е задържан под стража. Срещу тях има повдигнати обвинения за тероризъм.