Безсмислена виртуална глоба за НАП

5.1 млн. лева е имуществената санкция, която председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов е наложил на Националната агенция за приходите (НАП) за теча на лични данни на над 5 милиона български граждани. Новината първо бе обявена тази сутрин от самия Караджов в интервю за сутрешния блок на bТВ. По всичко личи, че тази санкция ще остане само виртуална - без никакви негативни последици за НАП като администратор на данни, извършил нарушение, само с прехвърлянето на едни суми по различни бюджетни сметки в рамките на нетна операция. От самата агенция дадоха да се разбере, че не смятат, че имат вина, защото са жертва на престъпление.

Приходната агенция ще обжалва в съда

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Малко след сутрешното изявление на Караджов в прессъобщение приходната агенция обяви, че ще обжалва пред съда наказателното постановление за глобата. Основните съображения на НАП срещу санкцията са, че неоторизираният достъп до данните, кражбата им и публичното им оповестяване са резултат от престъпление, извършено "независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита". В съобщението се казва също така, че агенцията обмисля да предяви иск срещу извършителите на хакерската атака, което би могло да стане както с присъединяване на агенцията с граждански иск в наказателното производство, така и воденето на отделно гражданско дело. "Така финансовата претенция в размер, покриващ наложената на приходната агенция имуществена санкция, ще бъде насочена към извършителите на престъпното посегателство", се казва в съобщението.

След връчването на наказателното постановление НАП има право да обжалва пред съда в едноседмичен срок. Производството пред съда е на две инстанции.

Между 80 и 90% от решенията на комисията се потвърждават от съда, заяви Венцислав Караджов тази сутрин на въпрос за възможността НАП да обжалва наложената санкция. Ефектът от обжалването ще е, че реализирането на санкцията ще се забави около година, докато трае съдебното обжалване. При всички случаи сумата ще бъда преведена в бюджета на КЗЛД и после обратно в държавния бюджет.



Караджов: Санкцията не е за наказание

Терминът "санкция" в българския език се използва с две основни значения: 1. Мерки против нарушител (като синоним на наказание) 2. Потвърждаване на решение от по-висша инстанция. В случая очевидно законът използва термина "икономически санкции" като синоним именно на наказание.

Караджов призна, че санкцията, наложена на НАП, не е голяма на фона на предвидения законов таван от 20 млн. лева за такава санкция, но в случая е отчетено и "отговорното поведение" на НАП. "Тази глоба е достатъчна, като се отчита отговорното поведение на администратора. Санкцията не е, за да накаже администратора, а да направи така, че да не се повтаря това поведение, което е незаконосъобразно", каза председателят на КЗЛД.

Проблемът, който редица анализатори до момента отбелязаха, е, че така както е регламентиран механизмът на налагане и изпълнение на санкцията, тя няма как да е ефективно средство за превенция срещу нови нарушения. На практика тя ще се реализира като една техническа операция по местене само на хартия на едни суми от една бюджетна сметка по друга, докато бъдат върнати обратно на бюджета. Институцията, на която се налага тази санкция, като администратор на лични данни, извършил нарушение, по никакъв начин няма да търпи негатив от това. По заявление на самия финансов министър Владислав Горанов, направено миналия петък, глобата, наложена на НАП, няма да има никакви отражения в бюджета й, нито ще наложи орязване на заплати, бонуси, капиталови и всякакви други разходи. Най-вероятно изводът на Горанов за липса на необходимост да се правят промени в бюджета и да се дофинансира идва от осведомеността му, че НАП ще обжалва санкцията по съдебен ред, което ще отложи с година необходимостта от бюджетни операции.

Само ден по-рано КЗЛД обяви, че е наложила санкция от 1 млн. лв. на Банка ДСК заради неправомерно разкрити и достъпени от трети лица лични данни на общо 33 492 клиенти на банката в 23 270 кредитни досиета.

Следващата седмица НАП ще пусне справка за вида на разкритите лични данни на гражданите

Справката в приложението за това какъв вид лични данни са били разкрити за български граждани ще бъде пусната в експлоатация през следващата седмица, съобщават още от НАП. Проверката ще може да бъде извършена чрез идентификация с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от приходната агенция, или с електронен подпис. Такава справка ще може да се направи и в офисите на НАП в страната след представяне на лична карта, се казва в съобщението на агенцията от тази сутрин.