Основната разлика между Лалов и Георгиев е, че съдията е считан за опонент на статуквото в съдебната система, член е на Съза на съдиите в България и даде знак, че след освобождаването си ще се включи активно в кампанията на "Демократична България". Пламен Георгиев е доверен човек на статуквото, всъщност активна част от него и очевидно заслужил да бъде съхранен надалеч дори и след имотния скандал с терасата му, който доведе до неговата оставка.

Методи Лалов отдавна е обект на целенасочен тормоз от страна на ВСС. Това беше особено видно при предишния съдебен съвет, когато беше председател на Софийския районен съд (СРС), при това със запомнящ се принос - той беше първият, който успя да приключи десетилетната агония на СРС в сградата на "Драган Цанков" и да премести съда в две нови сгради. Стана мишена на масирана атака в медиите на Пеевски, срещу него бяха образувани дисциплинарни производства, а съдът стана обект на кадрови произвол от ВСС. През декември 2016 г. Лалов подаде оставка като председател на СРС, а ВСС я гласува светкавично на следващото си заседание като извънредна точка. През април т.г. на конференция Методи Лалов разказа за личния си опит за технологията на назначенията на ръководителите в съдебната система и ролята на Делян Пеевски в нея, а това стана повод за искания към ВСС да направи анкета за зависимостите в системата, които, разбира се, останаха без отговор.

Едномесечното предивестие било задължително за съдиите, не и за ВСС

Сега обаче Съдийската колегия не бърза да гласува оставката на Лалов. В интервю за "24 часа" от 19 август съдия Вероника Имова, член на колегията, обяснява, че минималното предизвестие от един месец по закон е задължително само за съдията, но Съдийската колегия не е длъжна да се произнесе задължително в този едномесечен срок, защото съдията преди да напусне трябва да напише мотивите по всички дела на негов доклад, по които има произнесени присъди. По наказателните дела това е особено важно заради принципа за неизменност на състава, иначе делото трябва да започва отачало. Към 7 август съдия Лалов има 111 дела, по които трябва да изготви актове, от тях 13 са с постановени присъди и трябва да се напишат мотиви, казва в интервюто си съдия Имова. Именно това тя пространно изтъква като аргумент на въпроса защо колегията не се е събрала да вземе своевременно решение.

В петък пред "Капитал" Методи Лалов заяви, че към момента вече има останали само пет дела с необявени мотиви, което смята да свърши до края на уикенда, с което ще се вмести в срока до 2 септември. Лалов изтъкна, че смята да съди ВСС заради вредите от безоснователното забавяне на освобождаването му. Една от последиците, е че в няма да може да задвижи документите за вписването си като адвокат, а вече има уговорка с колега адвокат да поеме административно наказателни и наказателни дела. Колегата разчита на моето включване, защото на свой ред е поел ангажимент към клиенти, казва Лалов.

"На второ място, аз обявих, че искам да се включа в обществено политическия живот и чисто формално негласуването на оставката ми създава пречки. При всички случаи след 2 септември аз няма да имам професионален съдийски ангажимент, но въпреки това няма да мога спокойно да извършвам дейност, която влиза в категорията политическа", коментира Лалов.

Двегодишно дисциплинарно производство като средство за тормоз

На всичкото отгоре срещу него вече над две години виси дисциплинарно производство, което в мотивите за оставката си Лалов окачествява като средство за тормоз, а протакането му е част от това. Това производство, започнато от предишния ВСС през май 2017 г. вече близо година се протака от сегашния състав, въпреки че Лалов на няколко пъти приканваше съвета да вземе решение и да не го държи в състояние на несигурност, в каквото не бива да се поставя един съдия. Парадоксалното е, че Вероника Имова е член на дисциплинарния състав в сегашия ВСС по това производство и в интервюто си обявява, че то било с "фактическа сложност". Този аргумент няма как да основателен, защото още през юли миналата година производството е обявено за решаване, през август м.г. Лалов е внесъл писмена защита и от този момент тече 14-дневен срок за произнасяне. И така вече една година, през която ВСС просто не се произнася.

Освобождаването при висящо дисциплинарно производство е основание на Лалов да не му бъде изплатено обезщетение при напускане на съдебната система. Това ще може да стане едва след като ВСС приключи дисциплинарката с решение, че няма извършено нарушение или пък - в случай на наложено наказание - ако Лалов осъди съвета и решението бъде отменено.

Парадоксалното е, че ако след 2 септември Лалов вече по-активно влезе в политиката, това ще е формално основание на ВСС да го обвини в несъвместимост, към което съветът сам го тика. Санкцията за несъвместимост е уволнение, а причината би била, че съветът не го е уволнил навреме по негово искане. Членове на Съдийската колегия коментират неофициално, че не вярват да се стигне дотам.