БСП внесе предложение съкратеното съдебно следствие да не се прилага за убийства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСП внесе предложение съкратеното съдебно следствие да не се прилага за убийства

БСП внесе предложение съкратеното съдебно следствие да не се прилага за убийства

Законопроектът предвижда признанието на фактите от подсъдимия да не води до намаляване на наказанието при особено тежки престъпления

2136 прочитания

© Георги Кожухаров


Шестима народни представители на БСП начело с лидерката на партията Корнелия Нинова и зам.-председателя на парламентарната група Крум Зарков са внесли законопроект за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предлага ограничаване на прилагането на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено убийство или тежка телесна повреда. Законопроектът е качен днес на сайта на парламента, както обещаха от БСП още преди две седмици - като реакция на убийството на момиченцето от сливенското село Сотиря.

Ограничението е предвидено за случаите, при които подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. В тези случаи съдът не разпитва подсъдимия, свидетелите и вещите лица, а направо се позовава на обвинителния акт, което съществено облекчава и ускорява процеса. Присъдата обаче се определя по реда на чл. 58а от Наказателния кодекс, като определеното наказание се редуцира по изрични правила - лишаването от свобода се намалява с една трета, доживотен затвор без замяна не се налага, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години.

Законопроектът на депутатите от БСП изрично се позовава на "няколко поред ужасяващи престъпления, довели до смърт". Същевременно в мотивите към него се припомня, че точно тази операция, по въвеждането на ограничения за съкратеното съдебно следствие, вече е правена веднъж и след това отменена.

Спорът за това доколко е допустимо извършителите на особено тежки престъпления да имат процесуалната възможност с признание да получат намаляване на присъдата тече още от въвеждането на този институт в нашето право през 2006 г. Основна цел бе да се осигури бързина и да се разтовари наказателното правораздаване, а делата да приключват в разумен срок. Но още тогава това породи социално напрежение и провокира професионален дебат, се казва в мотивите. Основният проблем според авторите на законопоректа е в неприемането от голяма част от хората, че признанието на фактите по обвинението води автоматично до налагане на по-леко наказание.

През 2009 г. - точно поради тези обществени нагласи, бе направена промяна, която вече веднъж изключи от обхвата на съкратеното съдебно следствие умишленото убийство и тежката телесна повреда, както и престъпленията, извършени в пияно състояние. "За съжаление, само няколко месеца по-късно тези ограничения са отменени при нова редакция на чл. 58а от Накаазтелния кодекс", се казва в мотивите.

На практика предлаганият сега текст е напълно идентичен с този, който просъществува за няколко месеца през 2009-2010 г. и бе отменен, но без хипотезата "когато деецът е бил в пияно състояние".

Шестима народни представители на БСП начело с лидерката на партията Корнелия Нинова и зам.-председателя на парламентарната група Крум Зарков са внесли законопроект за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предлага ограничаване на прилагането на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено убийство или тежка телесна повреда. Законопроектът е качен днес на сайта на парламента, както обещаха от БСП още преди две седмици - като реакция на убийството на момиченцето от сливенското село Сотиря.

Ограничението е предвидено за случаите, при които подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. В тези случаи съдът не разпитва подсъдимия, свидетелите и вещите лица, а направо се позовава на обвинителния акт, което съществено облекчава и ускорява процеса. Присъдата обаче се определя по реда на чл. 58а от Наказателния кодекс, като определеното наказание се редуцира по изрични правила - лишаването от свобода се намалява с една трета, доживотен затвор без замяна не се налага, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK