БСП внесе предложение съкратеното съдебно следствие да не се прилага за убийства

Шестима народни представители на БСП начело с лидерката на партията Корнелия Нинова и зам.-председателя на парламентарната група Крум Зарков са внесли законопроект за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предлага ограничаване на прилагането на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено убийство или тежка телесна повреда. Законопроектът е качен днес на сайта на парламента, както обещаха от БСП още преди две седмици - като реакция на убийството на момиченцето от сливенското село Сотиря.

Ограничението е предвидено за случаите, при които подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. В тези случаи съдът не разпитва подсъдимия, свидетелите и вещите лица, а направо се позовава на обвинителния акт, което съществено облекчава и ускорява процеса. Присъдата обаче се определя по реда на чл. 58а от Наказателния кодекс, като определеното наказание се редуцира по изрични правила - лишаването от свобода се намалява с една трета, доживотен затвор без замяна не се налага, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Законопроектът на депутатите от БСП изрично се позовава на "няколко поред ужасяващи престъпления, довели до смърт". Същевременно в мотивите към него се припомня, че точно тази операция, по въвеждането на ограничения за съкратеното съдебно следствие, вече е правена веднъж и след това отменена.

Спорът за това доколко е допустимо извършителите на особено тежки престъпления да имат процесуалната възможност с признание да получат намаляване на присъдата тече още от въвеждането на този институт в нашето право през 2006 г. Основна цел бе да се осигури бързина и да се разтовари наказателното правораздаване, а делата да приключват в разумен срок. Но още тогава това породи социално напрежение и провокира професионален дебат, се казва в мотивите. Основният проблем според авторите на законопоректа е в неприемането от голяма част от хората, че признанието на фактите по обвинението води автоматично до налагане на по-леко наказание.

През 2009 г. - точно поради тези обществени нагласи, бе направена промяна, която вече веднъж изключи от обхвата на съкратеното съдебно следствие умишленото убийство и тежката телесна повреда, както и престъпленията, извършени в пияно състояние. "За съжаление, само няколко месеца по-късно тези ограничения са отменени при нова редакция на чл. 58а от Накаазтелния кодекс", се казва в мотивите.



На практика предлаганият сега текст е напълно идентичен с този, който просъществува за няколко месеца през 2009-2010 г. и бе отменен, но без хипотезата "когато деецът е бил в пияно състояние".