Кой плаща за "безплатното" здравеопазване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой плаща за "безплатното" здравеопазване

Кой плаща за "безплатното" здравеопазване

Пациентите доплащат 4 млрд. лв. за медицински услуги и лекарства

Десислава Николова
9341 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • Здравното министерство се опитва да ограничи доплащанията за лечение, но текстът, с който го прави, отваря още по-широко вратата за тях.
  • В проектозакона е записано, че пациентите ще доплащат за по-нови методи, лекарства и медицински изделия.
  • За да влязат в рамките на клиничните пътеки, болниците режат разходи, като ощетяват лекарите и сестрите.

Доплащането за преглед при лекар или в болница е тема на новините от началото на лятото, когато Върховна административна прокуратура възложи на здравната каса двумесечна проверка дали пациентите доплащат неоснователно. Според сегашния Национален рамков договор между здравната каса и Българския лекарски съюз и наредбата за достъп до медицинска помощ болните също не трябва да доплащат за лечение, което е покрито от НЗОК.

Междувременно здравният министър реши да изкорени доплащането веднъж завинаги и предложи задължителен законов текст със забрана за доплащане на медицинска помощ, покрита от здравната каса. Става въпрос за промяна в Закона за здравното осигуряване, която в момента е в процес на обществено обсъждане. В текста й обаче освен за доплащане за избор на екип и по-добри битови условия се дава право на болниците да искат доплащане за избор на екип, подобрени битови условия и непокрити от здравната каса методи на лечение, лекарства и медицински изделия. Вместо да спре доплащанията, този текст ще отвори поле за ново творчество на лечебните заведения. И то ще продължи дотогава, докато здравните институции не остойностят медицинските услуги, не стане кристално ясно какво точно покрива здравната каса и медицинските екипи започнат да получават справедливо възнаграждение.

Колко се доплаща сега

Според изчисленията на Световната банка, които датират отпреди четири години, българите доплащат най-много за здравни услуги в ЕС. Сумата е 47% от разходите за лечение, докато здравната каса покрива 40% (останалата част идва от частни здравни фондове, здравното министерство и болниците). В числа в момента това означава доплащане на стойност над 4.5 млрд. лв. През миналата година Световната здравна организация постави на България цел да намали доплащането от 44.2% на 15%.

Пациентите доплащат на практика за всичко. Само според последните данни болните от най-масовите заболявания, които са около 2 млн. души, са доплатили за лекарствата, уж покрити от НЗОК, 300 млн. лв. Ако пациент попадне при личния си лекар в края на месеца, когато той е свършил направленията, и иска спешно да бъде диагностициран, той си плаща изследванията и прегледите при специалист. В част от болниците по традиция се плаща избор на екип, но това е само в хирургичните специалности. Пациентът не може да избере кой да разчете образното му изследване или да го лекува във вътрешно отделение. Веднъж попаднал в болница, пациентът може да плати най-различни услуги – лично меню, 24-часов сестрински пост, подобрени битови условия, каквото и да значи това, допълнителни консултации с лекар. Най-често се доплаща за качествени медицински импланти, които касата не покрива.

Всичко това има една цел – средствата по клинични пътеки, отпуснати от здравната каса, не покриват напълно разходите по лечение на тежките заболявания и болниците се опитват да компенсират липсващото с доплащане. Понякога неправомерно, но и в момента законодателството не е запълнило този луфт с ограничения.

Така се оказва, че по време на проверката, направена от здравната каса по поръчка на прокуратурата, са били наложени санкции за 112 хил. лв., като предстои да бъдат връчени актове за над 404 хил. лв. Отделно от това НЗОК е поискала да й възстановят неоснователно получени 706 хил. лв. Проблемът е, че тези актове обикновено са за неправилно попълнена документация, а не за неправомерно доплащане или лошо лечение. За тези суми ще бъдат водени продължителни съдебни процеси.

"Има дисбаланс в цените на клиничните пътеки и с доплащанията болниците се опитват да компенсират отнякъде изкривеното ценообразуване в системата и не можем да кажем, че го правят, защото са лоши. В момента, тъй като няма реално остойностяване на клиничните пътеки, ние не знаем в коя хипотеза сме – дали системата е крайно недофинансирана, или пък е добре финансирана, но разпределението е неадекватно – има щедри и много рестриктивни цени на медицинските услуги", коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Според него няма смисъл да се забранява или разрешава доплащането, докато не бъдат остойностени реално всички медицински дейности и тогава да се търси решение.

Какво ще прави държавата

Здравната каса планира да направи ясна разбивка какво точно покрива във всяка клинична пътека и какво – не.

"Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно, се сблъскват с реалността. В момента доплащанията в здравеопазването са около 4 млрд. лв. Затова за първи път през следващата година в алгоритъма на всяка клинична пътека ще бъде пределно ясно записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива. Така лечебните заведения ще формират ценоразписи за дейности и услуги, които не са включени в основния пакет", коментира управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред bTV.

Освен това здравният министър обеща до края на годината да приключи с остойностяването на всяка медицинска услуга, като целта е да се промени моделът на финансиране на системата и за задължителната здравна вноска да се конкурират частните застрахователи и здравната каса. Проблемът обаче е, че до момента министърът нито веднъж не е допуснал възможността парите наистина да не стигат и да трябва да се увеличат. В стремежа си да намали доплащанията той ги забранява, без да си дава сметка, че по този начин те няма да намалеят, а просто ще преминат в сивата зона.

Заповядайте на доплащането

Широката врата, отворена пред творенето на доплащания, е отново в проектозакона, където е записано, че ако пациентите предпочитат различни лекарства, медицински изделия или методи на лечение от тези, покрити от НЗОК, те трябва да доплащат за това. Според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право и основател на адвокатска кантора "Шаркова и партньори", има неяснота какво включват тези нови методи, тъй като невинаги в клинични пътеки са записани точните методи на лечение. Така се отваря широка врата за доплащане, пациентът се превръща в частен, а там няма регулация на доплащането, всяка болница може да направи своя тарифа.

"Ако лекарят каже, че този метод е много по-добър, ефективен и безболезнен, естествено, че пациентът ще иска да доплати за него. Министерството на здравеопазването в стремежа си да защити правата на пациентите прави точно обратното", коментира адвокат Шаркова. Според нея, докато няма реално остойностяване на медицинските услуги, болниците ще търсят начини да компенсират разходите, които правят и които не са адекватно покрити от НЗОК.

Българският лекарски съюз (БЛС) вече е направил такова остойностяване на база на услугите в английската здравна система с коефициент за намаление на цените за България.

"Изчисленията ни показват защо институциите не искат да остойностят медицинските услуги и плащат колкото пари има в здравната каса. Оказва се, че само за болнична помощ са необходими 5-6 млрд. лв., а в момента около 5 млрд. лв. е целият бюджет на НЗОК. В същото време министерството упорито иска да си затвори очите пред това, че парите не достигат, и да не увеличава здравната вноска и да не увеличава доплащанията", коментира д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Според него истината е, че здравеопазването не е безплатно и понеже има пазарни цени на тока, водата, консумативите, единствената възможност да се спести е от унизителното заплащане на медицинските екипи.

"Не мисля, че трябва да се увеличава здравната вноска, преди да са изчерпани всички резерви за увеличаване на събираемостта. Не твърдя и че трябва да се увеличават доплащанията. По-голямата част от населението не може да доплаща, но иска да бъде информирана и да избере болница според възможностите си или да сключи допълнителна застраховка", казва Маджаров.

Според него изборът на екип не би трябвало да съществува, ако медицинските услуги са реално остойностени и всеки лекар получава според труда и знанията си.

"НЗОК няма пари за всичко, ресурсът й е ограничен, но трябва да прави всяка година оценка на здравните технологии и на различните методи на лечение, както го прави за лекарствата. И ако операцията е безболезнена, а пациентът се стабилизира и тръгва на работа след седмица, а не след месец, трябва да бъде преценено дали да не се покрива този метод, който го връща на пазара на труда", казва Калоян Стайков. Той допълва още, че според него институциите се колебаят да официализират напълно доплащанията, защото по този начин ще се окаже, че по-богатите пациенти могат да се лекуват където поискат, а за бедните няма избор и достъп, което е дискриминация.

Темата накратко
  • Здравното министерство се опитва да ограничи доплащанията за лечение, но текстът, с който го прави, отваря още по-широко вратата за тях.
  • В проектозакона е записано, че пациентите ще доплащат за по-нови методи, лекарства и медицински изделия.
  • За да влязат в рамките на клиничните пътеки, болниците режат разходи, като ощетяват лекарите и сестрите.

Доплащането за преглед при лекар или в болница е тема на новините от началото на лятото, когато Върховна административна прокуратура възложи на здравната каса двумесечна проверка дали пациентите доплащат неоснователно. Според сегашния Национален рамков договор между здравната каса и Българския лекарски съюз и наредбата за достъп до медицинска помощ болните също не трябва да доплащат за лечение, което е покрито от НЗОК.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Айде стига с тая мантра за безплатното здравеопазване!!!

    Безплатно здравеопазване няма и никога не е имало, както няма и никога не е имало безплатен обяд - все някой го плаща.

    Огромната драма на БГ здравеопазване е именно внушаването на пациента, че след като си плаща здравната вноска, всичко оттам насетне е му е безплатно! Затова и никой не се интересува кое от това, което му правят, колко струва и всъщност - какво му правят?
    И когато при изписването му връчат 2 пръста сноп листове да ги подписва на 10 места, никой не гледа какво подписва, защото не му искат пари - касата плаща...

    А защо всеки си гледа касовата бележка в магазина, като напълни количката? Защото плаща със своите пари.

    Логичният здравен модел е пациентът да плаща за всеки преглед, за всяка здравна процедура, за да може да контролира какво му се прави и колко му струва. Да търси алтернативи, ако не може да си позволи едно или друго лекарство или изследване. Окомплектованата документация да изпраща в НЗОК и оттам да му връщат платените пари.
    Такъв е работещият модел при допълнителното здравно осигуряване - ходиш на лекар. Плащаш. Вземаш амбулаторен лист, фактура и рецепта. Купуваш си лекарствата срещу фактура. Носиш документите в дружеството. Превеждат ти по сметката платеното.

    И така с мантрата за "безплатното" здравеопазване ще се приключи.
    Не стане ли пациентът контрольор на това, което му се прави и колко му струва, здравният модел ще продължи да е незапълваема бездънна яма.

  • 2
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Не си прав, докторе! Един пациент не може да бъде контрольор, защото няма необходимата квалификация да оцени необходимостта от определи процедури и дали предписаните лекарства са подходящи за неговия случай. Най-грубо казано, видовете лечение за пациента ще се свеждат до избор на сирене от 5 лева и сирене от 12 лева. Който няма пари, ще си поръчва за 5 лева и ще се надява да е сирене. Отделно, че ще има случаи, когато на бай Иван му отказват възстановяване на средствата с мотива, че процедурата, за която е платил, не е свързана със заболяването му. "Ама доктора ми каза, че....". В този ред на мисли, ако оставим пациентът да решава сам, да премахнем и задължението определени медикаменти да се купуват само с рецепта от лекар? Така и така пациентът си знае.... Съгласен съм обаче, че пациентът все пак може да направи разлика дали са му вадили апендицит или са му цепили цирей....

  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    И двамата сте прави. Основният проблем обаче е недофинансирането на системата. През 21 век просто НЯМА как да си закупиш адекватни здравни грижи при вноска от под 30 лева месечно. Изключено е.

  • 4
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Има ли някаква, макар и минимална възможност да се спре с мушенгиите и чак тогава да говорим за финансиране, дофинансиране и пари изобщо. Щото, колкото повечеи се налива, толкова повече се краде, без да коментирам липсата на човещина у докторите, особено, когато има възможност да изкарат едни пари с операция, която ще батиса живота на дете... (истински случай). Или, когато пишем едни лечения дето никога не са се случвали и т.н. и т.н. Та, нека вкараме боклука където му е мястото и след това да видим какво ще остане и от колко има нужда...

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "kratun.ko":

    Идеален здравен модел няма приложен никъде.

    Опитът на допълнителното здравно осигуряване (ДЗО), който описах горе, е работещ като часовник. Ако имаш дискова херния и неврологът прецени, че трябва да ти се направи ЯМР, питаш осигурителното дружество покрива ли ти го пакета. Ако да, плащаш, вземаш фастура, седиш половин час в тръбата и с анамнезата от диагностиката, фактурата и амбулаторния от невролога ги пращаш в дружеството и си чакаш парите.

    Но! В ДЗО са обхванати предимно млади хора, работещи в големи компании, които могат да си позволят плащанията по този не евтин социален пакет. Азбучна истина е, че 30-годишните са значително по-здрави от 60-годишните и в този смисъл използването на медицинския пакет при тях е епизодично, за разлика от "хрониките".
    Единственият недостатък на ДЗО в този си вид е, че е скъпо и 4/5 от хората не могат да си го позволят, защото е резонно таксите в ДЗО за по-възрастните и по-болни пациенти са доста по-високи. И тук опираме до казаното от д-р Ралев в #3: с малко пари - малко лечение.

    Верно, здравноосигурителният ни модел е солидарен, ама за да има за всички, трябва да се пести от всички.
    Глупаво е да се мисли, че НЗОК някога ще покрива всичко на всички, та дори вноската да стане 20%.

  • 6
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Докторе, този модел, който описваш, е супер. Но няма да се приложи в България - не и скоро. Това ще доведе до политически катаклизми - здравеопазването е много социално чувствителна тема. Ще ревнат една камара популисти - ще казват че това е геноцид над народа, че здравето се полага по право на всеки и т.н. А то всъщност си е услуга като всяка друга, и струва пари, ама ходи им обяснявяй. Но никой политик няма да си сложи скоро главата в торбата и да въведе такъв модел - това би било политическо самоубийство.

  • 7
    epk1515013158546444 avatar :-?
    Венцеслав Ралев

    До Zen - хайде да смятаме. При вноска от 30 лева месечно това прави 360 лева годишно. Ако имаш късмет, ще натрупаш 40 години трудов стаж. Сумарно това прави 14400 лева. За целия ти стаж. Е, как да стигнат тия пари? При хепатоцелуларен карцином химиотерапията (Nexavar) струва 7000 лева месечно. Дори и без кражби и злоупотреби, каквито има много, натрупаните ти вноски хвръкват за два месеца. Ако се наложи операция, в случай че карциномът е операбилен, някой трябва да я направи for free. Да речем че се намери такъв колега - ентусиаст, който се съгласи да работи безплатно. Ами трудът на анестезиолигичния екип, консумативите, следоперативните грижи??? Бойко Борисов ли ще плати за тях? Очевидно е че дори при нулеви кражби и злоупотреби парите не стигат. Злоупотребите са само утежняващ фактор.

  • 8
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Докторе, аз също съм ползвал частното здравно осигуряване и наистина работи добре за настинки или леки операции, но не съм съгласен, че тази система може да се приложи на национално ниво. Това няма да намали измамите, единствено ще освободи медицинските заведения от безкрайните спорове с НЗОК и забавянето на плащанията, като ги прехвърли върху пациента. Дори бих казал, че е възможно да увеличи измамите понеже пациентът няма голям ресурс за водене на съдебни дела и оспорване на решения на медицинско лице или НЗОК. Представете си само, пациентът е бил опериран по пълна упойка. При изписване получава един дълъг списък с медикаменти, материали и процедури, които са правени по време на операцията. Спомен - нула. Касата не плаща, докторите на принципа "гарван гарвану око не вади" и "аз на тебе, ти на мене" декларират, че всичко е точно и поставят честен кръст под протокола на комисията. Какво може да направи този човек? Много добре знаете какви са цените в медицината. Ще се стигне до там, че хората ще предпочитат да умират, отколкото да разоряват близките си.

  • 9
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    И още нещо:

    Представете си, че един прекрасен ден лекарският съюз се събере и гласува минимални цени на медицинските манипулации. Примерно: "поставяне на инжекция - 155 лева". Всички членове ще се радват вътрешно как с увеличените ще си купят това или онова и ще гласуват "за". Кой обаче ще бъде корективът, който ще прецени дали определените цени действително са мотивирани? Касата ще продължи да плаща колкото бюджетът и позволява, а пациентът остава като буфер, който ще трябва да покрива разликата.
    Такива действия се наблюдават в момента при други гилдии.
    Вярно е, че доходите в държавата са малки. От там и здравните вноски, но вината за това не носи пациентът. Знае се кои са хората, които имат задължението да задвижат и регулират основните процеси в държавата - здравеопазване, образование, сигурност, икономика.

  • 10
    epk1515013158546444 avatar :-P
    Венцеслав Ралев

    БЛС и БЗС са организации от времето на Вълко Червенков и са вредни за обществото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK