С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 сеп 2019, 11:31, 4403 прочитания

Столицата след 30 години: погледът на "Визия за София"

Инициативата представи 24 дългосрочни цели за облика на града през 2050 г., които се очаква да следват бъдещите кметове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Покрай неформалния старт на кампанията за местните избори в София с номинирането на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на заден план остана представянето на инициативата "Визия за София". Макар да се възприема от мнозина за част от предизборната програма на Фандъкова, стратегическият документ формално не е такъв. Той е разработен в сътрудничество с настоящата администрация на "Московска 33", но цели да очертае развитието на София в следващите 30 години. Стратегията "Визия за София", включваща 24 дългосрочни цели за развитието на града, ще бъде предложена за гласуване на бъдещия Столичен общински съвет веднага след местните избори през октомври, като целта е да стане основа за работата на следващите кметове, които и да са те.

Като цяло идеята да има дългосрочна програма за развитието на София, която да не се влияе силно от промените в местната власт, звучи добре. Липсата на широк обществен консенсус по предложените теми обаче може да превърне визията в поредния документ, в който са написани приятни за четене, но невъзможни за изпълнение неща.
Целите са формулирани на основата на обработена информация в хода на работа по визията през последните две години - над 3700 ресурса данни, анализи и изследвания.



Стари терени с нови функции

Според координационния документ до 2050 г. София ще бъде "компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето си". Като предпоставка за това е заложено актуализирането на общия устройствен план, така че старите и неизползвани индустриални и инфраструктурни терени да придобият нови функции, необходими за града. Звучи хубаво, но освен че изисква много средства за инфраструктура и преустройство, които не е ясно откъде ще дойдат, е и трудно изпълнимо, тъй като почти всички терени са частни и собствениците им трябва да бъдат убедени да не ги ползват според собствените си цели.

Засега такива примери са малко - един от тях е бившата топлоцентрала в близост до НДК, която би трябвало да се превърне в център за съвременно изкуство, за да отговори на нуждите и интересите на част от гражданите.




Друга цел е постигането на баланс между териториите на публичните пространства и сградите - нещо, което също изглежда невъзможно на фона на презастрояването в някои квартали и цялостната липса на зелени кътчета в други.

Една от лесните за изпълнение и същевременно неудобни за общината цели в документа е общинската собственост да е идентифицирана и описана, а информацията за нея - публична и достъпна. "Белите петна" в кадастъра винаги са били удобен начин тихомълком да се окажат частна собственост и да бъдат застроени.

София в кръг

Представителното социологическо проучване на визията е показало, че повечето граждани смятат за приоритет икономическо развитие, което щади средата и ресурсите. Затова една от целите е именно производството и потреблението в София да са в съответствие с принципите на кръговата икономика.

"Ресурсите се преизползват максимално и производствените вериги са максимално ефективни, като включват споделяне на стойност. Отпадъците се преработват, енергията идва от възобновяеми източници, а произведените продукти и услуги имат дълъг живот", се казва в стратегията.


Положението в момента силно контрастира с тази идея: разделното изхвърляне на отпадъци не е приоритет, а възобновяемите източници са непозната територия за общината. Дори въпросът за инсталацията за изгаряне на RDF от общинския завод за отпадъците изглежда нерешим поради невъзможността на местните власти да обяснят смисъла от него пред гражданите.

Що се отнася до тлеещия проблем с начина на определяне на такса смет, според визията за София ще бъдат въведени различни механизми като платени пликове за отпадъци, индивидуални и етажни контейнери, високи глоби за замърсяване по улиците и др. Целта е концепцията "замърсителят плаща" да обхване всички форми на замърсяване, но през последното десетилетие ясно се видя, че няма политическа воля за такава промяна.


Това е само една част от целите и мерките в стратегията на визията. Фокус има и върху чистотата на града, здравето на гражданите, активното придвижване, образованието и автоматизирането на администрацията. Преди всичко това е хубава новина - за първи път София има един амбициозен ориентир, който да следва. Друг е въпросът дали ще успее.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 670 прочитания

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 5 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 3964 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фирми не могат да си възстановят ДДС заради спряна услуга след теча на данни

Приложението за връщане на данъка, платен в ЕС, все още не работи, а крайният срок за 2018 г. изтича на 30 септември

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10