Добавената стойност в селското стопанство нараства с 11%

Брутната добавена стойност в българското селско стопанство се увеличава с 11% през второто тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на миналата. Увеличението в индустрията и услугите е по-умерено - съответно 1.6% и 3.9%. Бързият ръст на селското стопанство обаче се дължи на ниската база - секторът е най-нископроизводителният в икономиката със средно 1470 лв. добавена стойност, генерирана от всеки работещ. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък.

Като цяло производителността на труда в България се увеличава с 3.5% през второто тримесечие на годишна база, което е леко забавяне спрямо отчетените 4.6% през първите три месеца на годината. От друга страна, темпът на икономически растеж през същия период е ревизиран леко нагоре - от първоначално публикуваните през август 3.3% до 3.5% на годишна база.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече добавена стойност

Данните на националната статистика показват, че брутният вътрешен продукт, който всеки работещ в икономиката създава, се увеличава с годишен темп от 3.5% до малко над 8 хил. лв. между април и юни.

Производителността в индустрията е най-висока - 7.8 хил. лв., като тук леко се увеличава броят на заетите - с 5 хил. до 908 хил. души към края на юни. Повече служители има и в сектора на услугите - с 44 хил. души повече спрямо същия период на миналата година, като всеки от тях е произвел по близо 7.2 хил. лв. от БВП. Увеличението в индустрията и услугите е за сметка на броя на работещите в селското стопанство, които намаляват до 639 хил. души.



Така общият брой на заетите в страната се увеличава с около 10 хил. души до над 3.63 млн. към края на юни.

По-добри числа за БВП

Наред с данните за производителността НСИ публикува и ревизирани числа за темпа на растеж на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие. Промените са в посока нагоре - първоначалните експресни оценки преди месец показаха 3.3%, а сега увеличението е 3.5% до 29.1 млрд. лв. по текущи цени.

Разбивката по компоненти показва, че ревизията нагоре идва от по-добро представяне на износа. Продажбите на стоки и услуги в страната нарастват с 3.7% на годишна база, докато първоначалните оценки бяха за ръст от 3.3%. Вносът пък остава под миналогодишните си нива, макар и с малко по-добри показатели спрямо публикуваните преди месец, като така приносът на нетния експорт към икономическия растеж остава положителен.

Темпът на растеж на инвестициите и потреблението остава разочароващ - съответно 2.2% и 2.6%. Повечето анализатори обаче залагат на подобрение до края на годината заради повече еврофондове и разходи на правителството.