Събираемостта на ДДС в България леко се влошава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Събираемостта на ДДС в България леко се влошава

Събираемостта на ДДС в България леко се влошава

Пропуснатият косвен данък нараства до 1.22 млрд. лв. през 2017 г. според ЕК. Страната е в средата на еврокласацията

3670 прочитания

© Yves Herman


Разликата между теоретично дължимия ДДС в българската икономика и реално събрания, или т.нар. VAT Gap, се увеличава като сума - от 1.18 млрд. лв. през 2016 г. до 1.22 млрд. лв. година по-късно. Това показва последният доклад на Европейската комисия за събираемостта на косвения данък в държавите членки. България се позиционира малко над средното ниво несъбран ДДС в съюза с 11.8% от общо дължимия косвен данък, останал извън бюджета. Въпреки увеличението на сумата делът леко намалява спрямо предходната година, когато беше 12%. Очакванията на Брюксел обаче са за повишение до 13% през 2018 г.

Дължимият по закон ДДС в държавите от ЕС през 2017 г. е малко над 1.22 трлн. евро, докато реално събраният достига 1.09 трлн. евро, което е с 4.1% над постъпленията от предходната година. Така несъбраният приход от косвен данък пада от 12.2% през 2016 г. до 11.2% от общо дължимия година по-късно. Разминаването не се дължи само на измами и укриване на данъци, но е и следствие от други фактори като фалит на фирми и административни грешки, отбелязват експертите на ЕК в доклада.

Постъпленията от ДДС растат

През 2017 г. постъпленията от ДДС в българския бюджет нарастват с 5.6% до над 4.66 млрд. евро, показват данните на Брюксел. Същевременно експертите в комисията изчисляват, че теоретично дължимата сума е 5.29 млрд. евро, като така несъбраният данък се равнява на 11.8% от дължимия. За сравнение, година по-рано делът е бил с 0.2 пр. п. по-голям.

Освен това Брюксел изчислява и пропуските от диференцирани ставки на ДДС, които всяка държава има право да прилага за стоки и услуги. Т.нар. Policy Gap е "изгубеният" ДДС вследствие на въведени намалени и нулеви ДДС ставки върху някои стоки и услуги (като например в туризма и хазарта в България). В България "пропускът" е в размер на 29.5% от възможните приходи, ако ставката беше единна за всички продукти, като това е най-малкият дял в ЕС при средно 44.5% в държавите членки.

Разликите в Европа

Делът на несъбрания ДДС намалява в 25 от държавите - членки на ЕС, и се увеличава в Гърция, Латвия и Германия. Страните с най-голям VAT Gap през 2017 г. според доклада са Румъния с 35.5% несъбран ДДС, Гърция с 33.6% и Литва с 25.3%, а с най-малък са Кипър (0.6%), Люксембург (0.7%) и Швеция (1.5%).

През 2017 г. постъпленията в европейските бюджети от ДДС нарастват навсякъде успоредно с икономическия ръст. В номинално изражение разликата между дължимия и събрания ДДС намалява от 145.4 млрд. евро през 2016 г. до 137.5 млрд. евро година по-късно, което се равнява на 11.2% от общата дължима сума. Експертите от Брюксел залагат на допълнителен спад и през 2018 г.

Разликата между теоретично дължимия ДДС в българската икономика и реално събрания, или т.нар. VAT Gap, се увеличава като сума - от 1.18 млрд. лв. през 2016 г. до 1.22 млрд. лв. година по-късно. Това показва последният доклад на Европейската комисия за събираемостта на косвения данък в държавите членки. България се позиционира малко над средното ниво несъбран ДДС в съюза с 11.8% от общо дължимия косвен данък, останал извън бюджета. Въпреки увеличението на сумата делът леко намалява спрямо предходната година, когато беше 12%. Очакванията на Брюксел обаче са за повишение до 13% през 2018 г.

Дължимият по закон ДДС в държавите от ЕС през 2017 г. е малко над 1.22 трлн. евро, докато реално събраният достига 1.09 трлн. евро, което е с 4.1% над постъпленията от предходната година. Така несъбраният приход от косвен данък пада от 12.2% през 2016 г. до 11.2% от общо дължимия година по-късно. Разминаването не се дължи само на измами и укриване на данъци, но е и следствие от други фактори като фалит на фирми и административни грешки, отбелязват експертите на ЕК в доклада.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK