Парламентът дава полицейски правомощия на общински служители

Законопроект за създаване на общински звена с известни полицейски правомощия - да могат да искат лични документи, да задържат, да привикват граждани за разговор и др., прие парламентът в сряда на първо четене въпреки съпротивата на част от опозицията. Проектът за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация е внесен от двама депутати на управляващите – зам.-председателя на парламента Емил Христов от ГЕРБ и Искрен Веселинов, който доскоро бе зам.-председател на парламентарната група на "Обединени патриоти", а от началото на тази седмица е съпредседател. Любопитното е, че проектът бе внесен преди година и три месеца и оставен да отлежава досега, след като още през септември м. г. мина през две ресорни комисии.

Междувременно в публичното пространство се появиха коментари, че този закон на практика дава на местната власт функции, които са присъщи на МВР, но без необходимите ограничения, също и че той е доказателство за неспособността на МВР да се справи със задачите си по охрана на обществения ред и опасен опит за създаване на местна феодална полиция, оглавявана от кмет-шериф. Аналогични аргументи се чуха и днес в пленарната зала от опозицията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Новите правомощия

Законопроектът предвижда, че с решение на общинския съвет в общината може да се създаде звено за контрол по изпълнение на актовете на общинския съвет и на кмета, отнасящи се за опазване на обществения ред, опазване на общинското имущество и организацията на движението по пътищата. Това звено се създава или като част от общинската администрация, или като общинско предприятие. Съществени са правомощията на служителите на това звено, които според законопроекта:

• изпълняват задълженията си с униформа и отличителни знаци;
• имат право да изискват документ за самоличност при констатиране на нарушения на актовете на общинския съвет и кмета;
• съставят предупредителни протоколи, с които предупреждават лица, които им пречат при изпълнението на задълженията им, или за които има основателни предположения, че ще извършат нарушение на обществения ред или на актовете на общината и кмета. Отказът на предупредения да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетел;
• "отправят покани" до граждани да се явят в служебните им помещения, като писмено ги уведомяват за мястото, часа и целта. В неотложни случаи поканите могат да се отправят по телефон и факс, което се удостоверява писмено с протокол;
• до идването на полицията могат да задържат гражданин ("да ограничат на място правото на свободно придвижване"), който е заварен да извършва нарушение или да уврежда общинско имущество или с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си и живота на другите на явна опасност. В тези случаи полицията се уведомява незабавно и нейните разпореждания се изпълняват до пристигането на полицаите;
• независимо от наложеното административно наказание за дадено нарушение служителите от звеното могат да връчват предписание за отстраняване на последствията от извършеното нарушение.

Мотивите

Според мотивите на законопроекта тези звена ще помогнат на общините да подобрят контролната и административнонаказателната си дейност по прилагане на местните общински наредби, което в момента не може да се извършва ефективно, защото общинските служители зависят изцяло от полицията и са принудени да извършват съвместни проверки с полицаите, за да използват техните правомощия по идентифициране на граждани и др.



Същевременно създадената през 2009 г. възможност за създаване на звена "Общинска полиция" по договор с МВР е с "ограничена приложимост поради високата цена на издръжката на един полицай от звеното". От тази възможност са се възползвали само 9 общини до момента. Законопоректът не премахва тази възможност, тя си остава за общините, които могат да си го позволят и сметнат, че им е изгодно.

С промените обаче, без да се натоварват общинските бюджети допълнително, ще се дадат нови правомощия на съществуващите общински звена по опазване на реда и общинската собственост (инспекторати, общински предприятия за контрол по паркирането и др.), които хем ще извършват ефективен контрол, хем ще увеличат приходите от глоби и санкции за нарушения, става ясно от мотивите.

Същевременно законът предвижда, че кметът председателства местна комисия по обществен ред и сигурност, каквито комисии се създават и функционират по ред, уреден с акт на Министерския съвет (МС). Към правомощията на общинския съвет се дописва и приемането на решения по опазване на обществения ред, което става и една от функциите на местното самоуправление.

С преходни и заключителни разпоредби се правят и промени в Закона за движение по пътищата, с които се предвижда в рамките на общината изграждане на система от автоматизирани технически средства за наблюдение, както и възможност за службите за контрол към общината да използват камери за документиране на нарушенията по пътя, за да налагат глоби. Мястото за контрол ще се обозначава с пътен знак и ще бъде обявено на интернет страницата на общината.

Опонентите

Според народния представител от БСП Красимир Янков с този проект се "аутсорсва" на местната власт дейност, която е присъща на МВР. Това показва неспособност на МВР да си изпълни функциите, коментират опонентите на законопроекта.

Всъщност проектът е поредният опит да се прехвърли проблемът с охраната на обществения ред от МВР на местната власт. През 2018 г. с промени в Закона за частната охранителна дейност парламентът даде възможност на кметовете да наемат частни охранителни фирми за охрана на съответното населено място, но след като поотделно президентът и главният прокурор атакуваха тези промени пред Конституционния съд, текстовете бяха отменени. Основните аргументи на главния прокурор и на президента бяха, че охраната на обществения ред по конституция се осъществява от МС, като това се извършва чрез дейността на МВР, уредена в специален закон.