Свиневъдите ще получат пари от еврофондовете заради африканската чума

Да се въведе нова схема в програмата за развитие на селските райони, да се обяви извънреден прием по други две мерки и да се изготви нова група мерки за биосигурност, които стопаните трябва да спазват заради африканската чума по свинете. Това са двата основни пакета от допълнителни мерки, които земеделското министерство планира за борба със заболяването, което през това лято навлезе ударно в България и само за два месеца успя да унищожи една пета от индустриалното производство в страната.

В четвъртък парламентът прие законодателни промени, които дават възможност на агроведомството да коригира сроковете за лов на диви свине на фона на увеличаващия се брой огнища в това направление, което вече създава проблеми и на целия бизнес, свързан с горите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Нова схема на финансиране - в края на годината

През това лято африканската чума успя да пробие в седем промишлени свинекомплекса, две стопанства за пасищно отглеждане на прасета от породата Източнобалканска свиня, и увеличи в пъти разходите за биосигурност, които всички останали производители правят. Според плана на земеделското министерство сега за възстановяването на сектора и работата в новите условия ще може да се ползва финансиране от програмата за развитие на селските райони. За целта се планира отварянето на изцяло нова схема от програмата - т.нар. мярка 5 "Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофални събития", която досега не беше ползвана.

По план трябва да се отворят и два извънредни приема на проекти по други две схеми от програмата: за инвестиции в земеделски стопанства, от която ще могат да се възползват големите производители, както и стартова помощ за малки земеделски стопанства, насочена към малките свиневъди. "Мерките ще бъдат насочени към инвестиции, свързани с допълнителна превенция на стопанствата и преодоляване на последствията от африканската чума и други заболявания по животните, включително повишаване на биосигурността", съобщиха от агроминистерството в отговор на въпроси от "Капитал". От информацията става ясно, че в момента с ЕК се изготвя списък с допустими инвестиции, които ще могат да се правят с еврофинансирането, като такива например могат да бъдат изграждане на санитарна инфраструктура в стопанствата, закупуване на оборудване на дезинфекция, изграждането на огради и различен тип помещения.



По план приемът на проекти от кандидатите трябва да започне в края на тази или началото на 2020 г., съобщиха още от земеделското министерство. Оттам обаче не посочиха какъв ще бъде конкретният бюджет, отделен за всяка мярка, тъй като според тях това е "обект на разговори", които се водят в момента между министерството и Брюксел. Програмата за развитие на селските райони е с бюджет от 2.9 млрд. евро до 2020 г., като до момента подписаните договори по нея са за 1.95 млрд. евро. Изплатените субсидии са близо 800 млн. евро, което е под 34% от всички средства, сочат данните на фонд "Земеделие".

Новите мерки, които се предвиждат в програмата, ще допълнят съществуващото финансиране за борба с чумата. До момента правителството е отделило 28 млн. лв. за това, като очакванията са голяма част от сумата да бъде покрита от ЕС. Освен за текущи разходи, които институциите правят, като лабораторни изследвания, дезинфекция, умъртвяване на животни и др., в парите са заложени и обезщетения за собствениците за умъртвените животни. Те предстои да се определят на база средната пазарна цена за килограм живо тегло за месеца, предхождат възникването на огнището, като за целта се използва статистическа информация. По данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на тази година средната цена варира между 1.7 и 4.6 лв. за килограм живо тегло в зависимост от възрастта и теглото на животното.

Нови изисквания за биосигурност

Пакетът от еврофинансиране за възстановяване на щетите върху бизнеса и въвеждането на превантивни мерки в условията на върлуваща чума ще върви и с нови изисквания към стопанствата, отглеждащи прасета, които ще бъдат въведени чрез законодателни промени. Условно въпросните изисквания ще бъдат разделени в три групи - такива за отглеждане на свине в лични дворове, за семейни ферми и за големи индустриални производители.

През седмицата от думи на земеделския министър Десислава Танева пред международна експертна среща за африканската чума в София стана ясно, че се планира въвеждането на забрана за отглеждане на прасета до следващия септември. Такъв ангажимент в момента поемат всички стопани, които кандидатстват за отпусканите от държавата 300 лв. за дезинфекция след доброволното заколване на личните им животни.

Пълната забрана за отглеждане на нови прасета до септември ще важи само за лични дворове. А срокът ще може да се "съкрати" само в случаите, когато стопанинът се регистрира официално и покрие всички нови изисквания за биосигурност, които предстои да бъдат въведени.

При семейните ферми и индустриалните производители отглеждането на нови прасета ще зависи от конкретния регион и въведените ограничения в него. Така например тези от тях, които са попаднали в ограничителни зони, ще могат да отглеждат прасета след изтичането на ограниченията и при спазване на мерки, определени от агенцията по храните. При фермите, в които е имало огнища, сроковете и начините на ново заселване с животни ще зависят от решенията на агенцията по храните "в съответствие с европейските изисквания и според епизоотичната обстановка в района и страната", става ясно от отговорите на земеделското министерство.

Болестта унищожи над 1/5 от производството

Заради африканската чума до момента са умъртвените над 130 хил. прасета, което е повече от 1/ 5 от всички налични в промишленото производство, които според агенцията по храните са 600 хил. животни. Извън производството на свинско месо обаче чумата започна да засяга и бизнеса, свързан с горите - заради регистрираните огнища на различни места бяха наложени забрани за дейности като дърводобив, билкарство, гъбарство, туризъм и др.

Според последните данни на агенцията по храните регистрираните огнища при домашни прасета са 35, а при диви - над 45. На практика в момента единствената област в Северна България, в която не е установен случай на заболяването, е Габрово. В южните части на страната има повече "чисти" райони, включително областите Стара Загора, Хасково, Кърджали, Сливен, Ямбол, Перник и Кюстендил.

Земеделският министър ще може да променя срокове за лов на глигани В четвъртък парламентът прие на второ четене законодателни поправки в Закона за лова и опазване на дивеча, свързани с кризата с африканска чума в страната. С тях се дава възможност земеделският министър да може да променя със заповед сроковете за лов на дивеч в кризисни ситуации като част от мерките за профилактика и ограничаване на заболяванията. Това ще става съгласувано с министерството на околната среда. По време на дебатите в парламента от БСП съобщиха, че мерките са закъснели и вина за разразилата се криза с чумата носи земеделското министерство.