Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 сеп 2019, 11:58, 2577 прочитания

Живот на края на глобализацията

Броят на сключените международни търговски споразумения намалява от 2008 г., а неравенствата в доходите по света растат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Според доклад на Citi основният причинител на неравенствата по света не е глобализацията, а неефективните местни политики и корпоративни приоритети.
  • Броят на сключените търговски споразумения глобално достига пика си през 2008 г. и оттогава намалява.
  • Същевременно неравенствата в доходите по света растат, а заедно с тях и издигането на нови бариери пред световната търговия.

Нови и нови мита, скъсани търговски споразумения, търговски войни, затворени граници, растящ национализъм и нови ограничения. През последните няколко години подобни новини са ежедневие за медиите. И ако човек ги следи редовно, лесно ще стигне до извода, че ерата на глобализацията такава, каквато я познавахме преди световната криза, е безвъзвратно приключила.

Доказателства за това дава доклад на тинк-танк звеното на финансовата група Citi - Global Perspectives & Solutions, който показва чрез няколко измерителя (интензитет на световната търговия, брой на сключени търговски споразумения и на наложените протекционистични мерки) как глобализацията е достигнала своя пик през 2008 г., след което плюсовете за отделните държави започват да намаляват.


Аргументите, с които процесът на търговска интеграция по света отслабва, са до болка познати най-малкото от туитовете на американския президент Доналд Тръмп. А при всичките им вариации те могат да се сведат до един опростенчески светоглед: други нации богатеят на наш гръб, затова да ги накараме да си платят. Това е мит, разбит още от класическите икономисти преди векове, които постулират, че при свободната международна търговия обаче печелят всички, а ощетени на практика няма. Докладът на Citi показва още, че основният причинител на неравенствата по света не е глобализацията (както се твърди от някои анализатори), а неефективните местни политики и корпоративни приоритети.

Границите се затварят

Когато говорим за "глобализация" като процес, се има предвид свързването на търговските вериги по света и културният обмен, който идва с тях, и миграцията на хора. Очаквано това са и основните теми, които засяга главният икономист на Citi Group Катрин Ман.



Откакто се разпадна кръгът международни преговори "Доха" към СТО през 2006 г. (виж карето), броят на новите многостранни споразумения застина, но двустранните спогодби продължиха да растат (виж графиките). Броят на регионалните и двустранните търговски споразумения обаче достигна пика си през 2006 г. От 2010 г. насам пък броят на спогодбите, които издигат стени пред търговията с други държави, превишават тези, които я улесняват. Според Ман това се дължи на факта, че повечето относително "лесни" сектори вече са покрити и остават трудни за договаряне сфери, като например дигиталната търговия.

Междувременно неравенствата по света продължават да са на дневен ред и възродиха протекционизма и национализма, чиято еманация са всепризнатите големи икономически рискове днес: гласуването във Великобритания да напусне ЕС и търговските конфликти на САЩ с Китай и Европа. Според Citi обаче протекционизмът още не е достигнал пика си.

България какво получава?

Теоретични ползи от освобождаването на световната търговия има за всички държави. От една страна, потребителите имат избор от повече стоки и услуги в различни ценови категории. От друга, фирмите имат повече възможности, което е особено полезно за компании от малък пазар като българския, защото могат да растат навън и да създават нови работни места за хората в страната.

Друг плюс за малки и отворени икономики като българската е свързан с установяването на вериги на доставки - компания майка в една държава наема подизпълнители или открива производство в друга държава и мести част от процесите си. А заедно с това вървят и новите работни места, създаването на клъстери, по-бързото разпространение на технологии и знания. "Ако глобалните вериги на доставки се разплетат и протекционистичните мерки се увеличат, ще бъде по-трудно за по-бедните държави да постигнат по-висок жизнен стандарт", посочва Ман, като добавя, че протекционистичните мерки водят до загуба на по-висока производителност и конкурентоспособност за фирми и служители.

"Търговията и асоциираното с нея разширение на глобалните вериги за доставки стимулират растежа чрез по-висока производителност и разпределение на ресурсите, по-голям мащаб и специализация, насърчават иновациите, обмена на знания, растежа на продуктивни фирми за сметка на неконкурентни такива", посочва и ОИСР в свой доклад.

Негативите - реални и имагинерни

За държави като България свързаността с чуждите западноевропейски пазари има един основен недостатък - икономическите сътресения там се пренасят много бързо тук. При развитите държави пък проблемът идва от последствията от преместените производствени мощности - затворената фабрика на американска почва предизвиква недоволство у хората, че губят работата си, и усещането за неравенство расте. Често това се компенсира от създаването на нови индустрии и нови работни места, но и често те изискват други умения, които не всеки може да усвои.

Според Citi обаче основният причинител на неравенствата по света не е глобализацията, а неефективните местни политики и корпоративни приоритети. "Глобалният растеж се възстанови до предкризнисните си нива въпреки забавянето на глобализацията. Същевременно задлъжнялостта е нараснала, неравенствата се влошиха, а производителността не се подобрява. Значи проблемът не може да е твърде много глобализация, а твърде малко", пише Катрин Ман. Идеята е, че облекчаването на миграцията и търговията увеличава ресурсите (хора, капитал, знания, природни ресурси и технологии), достъпни за всички, с които да адресират икономическите предизвикателства, пред които са изправени. Като тук минус е и недостигът на ефективни местни политики, които да разпределят тези ресурси по начин, който да носи ползи за цялото общество.

"Политиките и решенията на частния сектор на регионално, национално и международно ниво определят дали фирмите и хората имат ресурсите, уменията и мобилността да обърнат глобализацията в своя полза", твърди Ман. "Търговията и инвестиционните реформи трябва да се представят като част от пакет структурни реформи, за да подобрят трудовите и стоковите пазари, за да разпространят по-добре ползите от свободната търговия", посочват и от ОИСР.
Краят на "кръговете"
Един от основните двигатели на глобализацията е облекчаването на бариерите пред международната търговия като мита и квоти. Краят на Втората световна война беше последван от редица "кръгове", или преговори за търговска либерализация, на международно ниво. Последният успешен кръг - Уругвайският през 1994 г., доведе до създаването на Световната търговска организация (СТО) и Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС). Следващият - кръгът "Доха", започна през 2001 г., но се разпадна седем години по-късно заради твърде амбициозни цели и не би могъл да се нарече успешен. А днес на фона навинарския поток дори идеята за нов форум, на който да се обсъжда премахване на мита, звучи абсурдно.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 1559 прочитания

Утре изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево Утре изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево

Той предвижда застрояване на нови 835 декара в парк "Странджа", от които 678 декара са по крайбрежието

30 мар 2020, 617 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10