Нови и нови мита, скъсани търговски споразумения, търговски войни, затворени граници, растящ национализъм и нови ограничения. През последните няколко години подобни новини са ежедневие за медиите. И ако човек ги следи редовно, лесно ще стигне до извода, че ерата на глобализацията такава, каквато я познавахме преди световната криза, е безвъзвратно приключила.

Доказателства за това дава доклад на тинк-танк звеното на финансовата група Citi - Global Perspectives & Solutions, който показва чрез няколко измерителя (интензитет на световната търговия, брой на сключени търговски споразумения и на наложените протекционистични мерки) как глобализацията е достигнала своя пик през 2008 г., след което плюсовете за отделните държави започват да намаляват.

Аргументите, с които процесът на търговска интеграция по света отслабва, са до болка познати най-малкото от туитовете на американския президент Доналд Тръмп. А при всичките им вариации те могат да се сведат до един опростенчески светоглед: други нации богатеят на наш гръб, затова да ги накараме да си платят. Това е мит, разбит още от класическите икономисти преди векове, които постулират, че при свободната международна търговия обаче печелят всички, а ощетени на практика няма. Докладът на Citi показва още, че основният причинител на неравенствата по света не е глобализацията (както се твърди от някои анализатори), а неефективните местни политики и корпоративни приоритети.

Границите се затварят

Когато говорим за "глобализация" като процес, се има предвид свързването на търговските вериги по света и културният обмен, който идва с тях, и миграцията на хора. Очаквано това са и основните теми, които засяга главният икономист на Citi Group Катрин Ман.

Откакто се разпадна кръгът международни преговори "Доха" към СТО през 2006 г. (виж карето), броят на новите многостранни споразумения застина, но двустранните спогодби продължиха да растат (виж графиките). Броят на регионалните и двустранните търговски споразумения обаче достигна пика си през 2006 г. От 2010 г. насам пък броят на спогодбите, които издигат стени пред търговията с други държави, превишават тези, които я улесняват. Според Ман това се дължи на факта, че повечето относително "лесни" сектори вече са покрити и остават трудни за договаряне сфери, като например дигиталната търговия.

Междувременно неравенствата по света продължават да са на дневен ред и възродиха протекционизма и национализма, чиято еманация са всепризнатите големи икономически рискове днес: гласуването във Великобритания да напусне ЕС и търговските конфликти на САЩ с Китай и Европа. Според Citi обаче протекционизмът още не е достигнал пика си.

България какво получава?

Теоретични ползи от освобождаването на световната търговия има за всички държави. От една страна, потребителите имат избор от повече стоки и услуги в различни ценови категории. От друга, фирмите имат повече възможности, което е особено полезно за компании от малък пазар като българския, защото могат да растат навън и да създават нови работни места за хората в страната.

Друг плюс за малки и отворени икономики като българската е свързан с установяването на вериги на доставки - компания майка в една държава наема подизпълнители или открива производство в друга държава и мести част от процесите си. А заедно с това вървят и новите работни места, създаването на клъстери, по-бързото разпространение на технологии и знания. "Ако глобалните вериги на доставки се разплетат и протекционистичните мерки се увеличат, ще бъде по-трудно за по-бедните държави да постигнат по-висок жизнен стандарт", посочва Ман, като добавя, че протекционистичните мерки водят до загуба на по-висока производителност и конкурентоспособност за фирми и служители.

"Търговията и асоциираното с нея разширение на глобалните вериги за доставки стимулират растежа чрез по-висока производителност и разпределение на ресурсите, по-голям мащаб и специализация, насърчават иновациите, обмена на знания, растежа на продуктивни фирми за сметка на неконкурентни такива", посочва и ОИСР в свой доклад.

Негативите - реални и имагинерни

За държави като България свързаността с чуждите западноевропейски пазари има един основен недостатък - икономическите сътресения там се пренасят много бързо тук. При развитите държави пък проблемът идва от последствията от преместените производствени мощности - затворената фабрика на американска почва предизвиква недоволство у хората, че губят работата си, и усещането за неравенство расте. Често това се компенсира от създаването на нови индустрии и нови работни места, но и често те изискват други умения, които не всеки може да усвои.

Според Citi обаче основният причинител на неравенствата по света не е глобализацията, а неефективните местни политики и корпоративни приоритети. "Глобалният растеж се възстанови до предкризнисните си нива въпреки забавянето на глобализацията. Същевременно задлъжнялостта е нараснала, неравенствата се влошиха, а производителността не се подобрява. Значи проблемът не може да е твърде много глобализация, а твърде малко", пише Катрин Ман. Идеята е, че облекчаването на миграцията и търговията увеличава ресурсите (хора, капитал, знания, природни ресурси и технологии), достъпни за всички, с които да адресират икономическите предизвикателства, пред които са изправени. Като тук минус е и недостигът на ефективни местни политики, които да разпределят тези ресурси по начин, който да носи ползи за цялото общество.

"Политиките и решенията на частния сектор на регионално, национално и международно ниво определят дали фирмите и хората имат ресурсите, уменията и мобилността да обърнат глобализацията в своя полза", твърди Ман. "Търговията и инвестиционните реформи трябва да се представят като част от пакет структурни реформи, за да подобрят трудовите и стоковите пазари, за да разпространят по-добре ползите от свободната търговия", посочват и от ОИСР.