Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Затова и когато се появи спекулацията, че новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен предлага българския комисар Мария Габриел да поеме образованието и културата, това предизвика коментарите, че България е "понижена". Усещането не се поправи много и с добавянето към ресора на Габриел на иновациите и изследванията, особено след бомбастичните изказвания на премиера Бойко Борисов, че страната е поела "изключително важен и модерен ресор".

От една страна, след като в разиграването на постове в Брюксел кандидатурата на Кристалина Георгиева се обсъждаше съвсем сериозно за две от най-важните позиции в ЕС – за върховен представител в областта на външната политика и сигурността, както и за председател на Европейския съвет, сега полученият ресор показва, че правителството на Бойко Борисов не е успяло да изиграе козовете в ръцете си. "Иновации и младеж" е приятна област, административно натоварена, със значителен бюджет, но без никаква политическа стойност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От друга страна, при явното избягване на София от чувствителни ресори като външната политика и постоянното говорене от страна на премиера Бойко Борисов за управление на пари – нещо, което в Брюксел прави впечатление, новата позиция на Габриел не е толкова лоша. Ако не друго, тя показва доверие в административните й способности, а ако тя може да стимулира дебат в България за загниващото висше образование, това няма да е толкова лош пост.

По-голям ли е постът за Габриел

"Иновации и младеж" всъщност обединява два отделни ресора, които досега имаха отделни комисари. До 1999 г. ресорът беше един, но впоследствие беше разцепен, за да се намери работа на членовете на ЕК от новите страни членки. Така че сега Габриел ще има повече правомощия от предшествениците си в последните 15 години.



Под нейно наблюдение ще са трите програми – "Еразъм II", "Творческа Европа" и "Хоризонт", чийто общ бюджет за периода 2021 - 2027 г. се предвижда да бъде приблизително 140 млрд. евро. За сравнение - по "Дигитална Европа", ресорът, който българският комисар имаше досега, за следващите седем години са отделени 8.2 млрд. евро. В момента никой не очаква някакви особено големи инициативи в областта освен предложеното сериозно увеличаване на средствата по програмата за обмяна на студенти "Еразъм II", както и по програмата за научни изследвания "Хоризонт". И двете обаче са непротиворечиви и бяха сред първите пера в евробюджета за 2021 - 2027 г., преговорите по които бяха предварително затворени.

Според възможностите

Формално трите програми под управлението на българския комисар са третото най-голямо бюджетно перо в ЕС след регионалната политика и земеделието. Разликата обаче е, че и в двете области тепърва ще се приемат регламентите за тяхното управление и комисарите ще имат изключително силно влияние върху бъдещото прилагане на общата земеделска политика и използването на регионалните фондове на ЕС.

По подобен начин, въпреки че за дигиталната икономика има заделени по-малко средства, политиката в тази област има голяма тежест. Затова и ресорът ще бъде надзираван от бъдещия изпълнителен зам.-председател на ЕК Маргрете Вестагер, която става нещо като "дигитален цар" в Брюксел с отговорност да координира цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера. От една страна, тя остава комисар по конкуренцията, така че ще може да продължи да налага глоби на гиганти като Google, Apple или Amazon, заради което американският президент Доналд Тръмп каза за нея, че "тя мрази САЩ и вероятно е най-лошият човек, когото съм срещал". Сега Вестагер освен в сферата на конкуренцията може да зарадва интернет гигантите и с нови регулации.

Ежедневната работа по въпросите на единния дигитален пазар на ЕС пък минават в ресора на френската комисарка Силви Гуляр. Едва ли е съвпадение, че Париж е в, меко казано, лоши отношения с Вашингтон заради предвиждания нов данък върху приходите на дигиталните гиганти.

На този фон Габриел нямаше много шансове да запази ресора си. Бившият евродепутат от ГЕРБ стана комисар за дигиталната икономика и общество през 2017 г., след като Кристалина Георгиева реши да се върне в Световната банка. Към този момент три пети от мандата на ЕК беше изминал. Всички значими законодателни актове вече бяха внесени от ЕК за обсъждане и по този начин тя можеше само да участва в процеса на преговорите с Европейския парламент, но не и да има особено влияние или да остави свой особен отпечатък. Затова и като комисар се запомни основно с опита на Брюксел да пресече фалшивите новини. Като цяло обаче усилията се съсредоточиха към саморегулация на онлайн платформите и темата постепенно отмря.

С две думи, новият пост на Мария Габриел е положителен вот от страна на Урсула фон дер Лайен за качествата й да надзирава голямо портфолио от политики, което включва иновации и изследвания, образование, култура, спорт и младежки политики. Но и отразява възможностите на София и позицията й в Брюксел да получи ресор с тежест.

Какво още интересува България Кабинетът на Бойко Борисов си придава вид, че дебатът за върховенството на закона в ЕС не го засяга, но това не е точно така. Политиката на ЕС в областта притеснява не един български политик. В момента ЕК е предложила два регламента: единият е за всеобхватен режим за проверка на върховенството на закона във всички страни от ЕС, а другият - за спиране на еврофондовете за страните, които имат проблеми с основните ценности на ЕС. Основният играч в тази сфера ще бъде предложеният за комисар по правосъдието Дидие Рейндерс. Именно той като белгийски министър на външните работи предложи през 2016 г. новия механизъм, който трябва да оценява как страните членки се справят в области като независимост на съдебната система, правната сигурност, ефективната съдебна защита и т.н. Рейндерс заедно с германския си колега Хайко Маас бяха горещи привърженици на обвързването на еврофондовете с върховенството на закона. Формално над него ще бъде зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, но от описанието на ресора й "Ценности и прозрачност" става ясно, че тя ще има по-скоро церемониални функции. Назначението на Йоурова, която идва от партията на разследвания за злоупотреби с еврофондове чешки премиер Андрей Бабиш, е подозирано като реверанс към Полша и Унгария. Но самата тя е по-скоро за активна роля на Брюксел в областта на върховенство на закона. Например преди два месеца Йоурова се изказа скептично за възможността за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, който следи реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния. Преди това публично се беше усъмнила и в ефективността на българската прокуратура. За България ще бъде важна и позицията на изпълнителния зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. Той ще отговаря за климатичните политики на ЕС, като Фон дер Лайен подчерта, че целта е 27-те да постигнат към 2050 г. въглеродно неутрална икономика. Като кандидат за председател на ЕК Тимерманс настояваше, че Европа трябва да гледа на климатичните промени като на извънредно събитие и да мобилизира още повече средства за справянето с тях. В неговия политически екип се очаква да влязат и няколко бивши активисти на "Гринпийс", така че България, която официално не иска да се разделя с въглищата, ще трябва да се подготви за много по-голям натиск за по-зелена енергетика и икономика. Валдис Домбровскис, който е третият изпълнителен зам.-председател на ЕК, е добра новина за България. Той лобира за по-бързото й влизане в еврозоната и тъй като в новата комисия ще има по-силно влияние, това може да даде допълнителен тласък за българската позиция. Един от интересните за България комисари ще е Силви Гуляр, която ще отговаря за вътрешния пазар. Като се имат предвид интересите на Франция в областта на конкуренция в рамките на ЕС, нейната роля може да се окаже значителна и нищо чудно да се появят нови законодателни предложения в стила на пакета "Мобилност 1", който ограничава сегашните възможности на българските пътнотранспортни фирми да работят на западните пазари.