"Кърпенето" на Закона за обществени поръчки продължава
42 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Кърпенето" на Закона за обществени поръчки продължава

По думите на експерт за последните пет години Законът за обществените поръчки е бил променен поне пет пъти

"Кърпенето" на Закона за обществени поръчки продължава

Покрай промени заради въвеждането на е-търгове се прокарват и текстове, които изглеждат общи или закъснели

Мила Чернева
5546 прочитания

По думите на експерт за последните пет години Законът за обществените поръчки е бил променен поне пет пъти

© Юлия Лазарова


Поредна промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП) е публикувана в портала за обществени обсъждания www.strategy.bg. Част от предложените изменения са очаквани и нужни - те са свързани с новата електронна платформа за обществени поръчки, която трябва да тръгне частично на 1 ноември 2019 г.

Но освен това има предложени още промени, които само показват, че ЗОП непрестанно се редактира и все не е достатъчно прецизен.

Едно от основните предложения е по препоръка от Европейската комисия (ЕК), тъй като е имало риск от наказателна процедура срещу България, защото директива, приета през 2014 г., не е правилно отчетена в нашия закон. Само за протокола: от 2014 г. насам ЗОП е изменян 18 пъти, заяви за "Капитал" Петър Бакърджиев, юрист от Института за правни изследвания и анализи.

Законопроектът е публикуван на 5 септември и в срок до 5 октомври се приемат становища. Планът е настоящите промени да влязат в сила от 1 януари 2020 г.

Кои онлайн модули влизат в сила от 1 ноември 2019 г.

Електронните промени са само началото

Поетапната електронизация на търговете започва от 1 ноември 2019 г. Тогава ще се въведат част от модулите (виж карето). Според мотивите на настоящия законопроект в хода на работата по втория етап на въвеждане на електронизация изникнали нови нужди от изменения.

След въвеждането на платформата трябва да се промени и работата на Регистъра на обществените поръчки (РОП), който сега е просто сайт и в него се публикуват само решения и обявления за началото на търговете, както и документи за обжалване, прекратяване или за възлагане. След измененията РОП ще бъде част от платформата - по-точно от 1 януари 2020 г. Оттогава в него ще се публикуват "всички решения на възложителите, издавани в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки, независимо от вида на възложителя и на използваната от него процедура, съответно техника или инструмент за възлагане", както и "документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и журито". Досега тези документи бяха налични само в профила на купувача на всеки възложител и трябваше да се рови, докато се стигне до тях (особено при по-тромаво направените профили на някои възложители).

Две уточнения

От мотивите на вносителите от Министерство на финансите към законопроекта става ясно, че се е наложило да се прецизират разпоредбите за "вътрешно (in-house) възлагане", за да се съобрази с европейски директиви. Всъщност те уж са били въведени в ЗОП през 2016 г., но впоследствие службите на ЕК са направили преглед на нашия закон, в резултат на който е установено несъответствие с тях.

Това възлагане значи, че не е нужно да се ползват открити или ограничени процедури, когато възложителят упражнява върху фирмата контрол, "подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена" - и така може директно да даде поръчката на такова дружество.

In-house възлагането е възможно само когато в контролираното юридическо лице "няма пряко частно капиталово участие", като изключение се прави, когато то не е свързано с контролни или блокиращи правомощия. Сега е добавено и условието: "когато такова се изисква от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за ЕС и Договора за функциониране на ЕС", за да не остава риск всяка държавна фирма с някакво минимално частно участие да играе по този начин без търг.

Въпросната законова възможност за in-house възлагане беше използвана за възлагането на изграждането на 134 км от магистрала "Хемус", като пътната агенция даде на държавната компания "Автомагистрали" поръчката за 1.34 млрд. лв. без търг (и агенцията, и дружеството са с принципал регионалното министерство).

Сред другите изменения е и такова за критерия за срок при оценката на офертите. Възложителите вече ще трябва да поставят минимални и/или максимални параметри за него.

Промени без много смисъл

"Повечето промени действително са свързани с ЦАИС (Централизирана автоматизирана информационна система за електронни обществени поръчки - бел. ред.), но има и такива, които нямат нищо общо с преминаването към електронно възлагане, а се наложиха поради твърде различната практика на възложителите и неяснотите от последните промени", коментира д-р Ирена Георгиева, управляващ партньор в адвокатска кантора PPG Lawyers и експерт по обществени поръчки.

Тя дава пример с предложеното прецизиране на "толкова оспорваната тема за задължителността на пазарните консултации". В текста на промяната пак се появява любима фраза на законодателите: "освен ако това е обективно невъзможно". Това продължава да дава възможност за разширително тълкуване и да е двусмислено, коментира д-р Георгиева.

"Когато става дума за толкова стриктно регулирана материя, сложни и тромави процедури и непрекъснати промени на законодателната рамка, то би следвало изрази в закона от рода на "освен ако е обективно невъзможно" да бъдат изключени или поне силно ограничени. Вероятно (и независимо от опитите да се внесе яснота по тази клауза) веднага ще възникнат нови въпроси - кога е обективно невъзможно да се използват пазарни консултации, сигурен ли е възложителят, че спецификата на предмета на обществената поръчка е такава, че не могат да се осъществят консултации, и т.н. и т.н.", обяснява тя.

И Петър Бакърджиев, и Ирена Георгиева смятат, че ЗОП се променя твърде често и продължава да има пропуски в него въпреки ежегодните изменения. Това създава несигурност и възможности за корупция при възложителите, но не и положителен ефект.


1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Какви електронни търгове? До сега не съм чул за такъв. И каква ще е ползата?

    Първо възложителят цака всички кандидати, като залага умишлено непълни условия. После за всеки случай прилага процедурни хватки, за да отсее конкуренцията. Накрая ако нещо не е наред оценката на качеството реже по субективни критерии и - воала! Нашия спечели. Тук настъпва времето за допълнителен бонус за "непредвидени" дейности.

    Коя точно част от уравнението ще пребори електрония търг?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK