С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 сеп 2019, 12:20, 1338 прочитания

Неправителственият сектор още чака политиките на държавата в своя подкрепа

Съветът за развитие на гражданското общество няма да раздава пари, но ще определя критериите за това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.

"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

Дали е симптоматично, че Министерският съвет забави с около година и половина приемането на правилника и създаването на Съвета за развитие на гражданското общество?

Дали е симптоматично е трудно да се каже, защото досега не е съществувал такъв инструмент. По-скоро забавянето показва отношението на държавата към неправителствения сектор, а то не е положително. На хората, заети в този сектор, се гледа като на неудачници, които не са успели в живота и защитават измислени каузи. Отношението често е пренебрежително, а в немалко случаи секторът бива използван, за да легитимира конкретни политически и конюнктурни цели.


Законът предвижда съветът да разработва и прокарва конкретни политики в подкрепа развитието на гражданското общество, както и да определя приоритетите в тази посока. За целта той ще има възможност да дава становища по проекти на нормативни актове, които засягат дейността на гражданските организации; да предлага на МС план за действие за изпълнение на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България; да събира информация за необходимостта от финансиране на гражданските организации с публични средства и др. В тази връзка ролята на съвета би била важна, особено във времена, когато представители на гражданското общество стават обект на подигравки, нападки и дори заплахи. Добре развито и силно гражданско общество е мерило за добре развита и силна демокрация. Държавата не трябва да се притеснява да го насърчава, дори и когато представители на гражданското общество я критикуват. Признак на институционална зрялост и мъдрост е, когато се търси и подкрепя подобен коректив. В противен случай пътят към самозабравата е много къс.

Кой ще влезе в съвета и по какви критерии ще стане този подбор? Имате ли притеснения в това отношение?

Съгласно закона съветът се състои от 15 членове, представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. В това число влиза и председателят на съвета в лицето на ресорния вицепремиер, който в случая е Томислав Дончев.



Личното ми мнение е, че съветът трябва да бъде председателстван от лице от неправителствения сектор, което да бъде избрано чак след като се сформира съставът на този орган. Това щеше да даде по-добър баланс между изпълнителната власт и гражданския сектор. Законът обаче казва друго.

По отношение на процедурата за избор на членове на съвета бяха водени сериозни дискусии в рамките на работната група, която изготви правилника. Нашето притеснение беше, че както законът, така и правилникът не гарантират по никакъв начин разнообразно представителство на неправителствения сектор в състава на съвета. Единственото изискване към организациите, които кандидатстват за членове на съвета, е да опишат и представят доказателства за 5 години опит в извършването на дейности в подкрепа на развитието на гражданското общество. Ето защо нашето основно предложение в рамките на работната група, което по-късно изразихме и в становище на БИПИ при общественото обсъждане, беше, че в процедурата по кандидатстване и избор на членове на съвета трябва да бъдат изброени областите на работа на неправителствените организации, които трябва да са представени в него. Не виждам пречка за това, защото тези области са посочени в закона заедно с уредбата на основните елементи от конструирането на съвета. За съжаление в приетия правилник такова изброяване отсъства. Това създава реален риск в бъдещия състав на съвета като членове да влязат представители на еднотипни организации, които обаче могат да консолидират вот, защото разполагат или с голяма членска маса, или с голяма мрежа.

Извън този дефицит създава ли правилникът необходимите условия за ефективно функциониране на съвета?

По мое виждане липсва и важно изискване към организациите, които ще участват само като избиращи, а не за членове на съвета. От тях не се изисква да опишат опит или да докажат по какъвто и да е начин, че работят в полза на гражданското общество. В последно време се наблюдава подмяна на неправителствения сектор с т.нар. GONGOs (government NGOs, или проправителствени неправителствени организации) и рискът от "напълване" на съвета с такива организации е реален. Имам притеснения и относно дадените в правилника определения за свързани лица. Не е изведен докрай принципът, че става въпрос за лица, едното от които е член на съвета, а така се позволява нееднозначно тълкуване.

Като цяло в работната група се опитвахме през правилника да оправим несъвършенствата на законовите текстове, но това нямаше как да стане. Смятам, че по начина, по който е разписан, съветът ще работи трудно, защото е натоварен с много отговорни задачи, а същевременно технически и организационно ще бъде подпомаган от служители от администрацията на МС, които ще съвместяват основната си работа с тази за съвета. В правилника е записано, че "дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение" ще се "осигурява" от секретариат, който ще има и правомощия, свързани със събиране, анализ и обобщаване на доста голяма по обем информация. Същевременно законът казва, че администрацията на МС ще осигурява само административното обслужване на работата на съвета.

Съветът няма да разполага със собствен бюджет (или поне до момента няма индикации за това), поради което е трудно да се предвиди до каква степен ще има възможност за качествено осъществяване на всички правомощия.

В публичното пространство основната функция на съвета се свързва с разпределението на 1 млн. лв. всяка година между неправителствените организации. Как ще става това?

Тезата "съветът ще раздава пари" е напълно погрешна. На първо място, съветът е консултативен орган към МС и по тази причина неговите правомощия са силно ограничени и концентрирани единствено върху наблюдение, анализ и предоставяне на експертно мнение. Съветът не е разпоредител с бюджетни средства. И на второ място, самият закон казва, че съветът определя приоритетите и приема правила и процедури, по които да се разпределят средствата, които държавата отпуска за неправителствения сектор. Няма как съветът да раздава някакви пари. Той само изработва съответните критерии и условия и ги предоставя под формата на предложение на МС, а окончателното решение се взема от кабинета. В този контекст е важен и фактът, че за организациите, които ще бъдат избрани за членове на съвета (чрез свои представители), има изрично записано в закона ограничение – те както и свързаните с тях лица не могат да участват в проекти за финансиране с публични средства.

Същевременно от всичко, което казвате дотук, остава едно впечатление, че предложенията на съвета за финансиране могат да са отлично алиби за МС да раздава бюджетни пари на проправителствени НПО, като на свой ред тези предложения ще са изготвени от "генетично модифицирани" НПО, създадени да служат само като фигуранти. Основателно ли е едно такова опасение?

Липсата на механизъм, който да предотврати монополизирането на съвета от организации, близки до властта в конкретния момент, прави едно такова опасение напълно основателно. Гражданският сектор включва в себе си много разнообразни по своя интерес и посока на дейност организации и конструиран по този начин, съветът създава опасност това многообразие да не бъде обхванато. Затова и не следва да се поставя знак на равенство между съвета и сектора.

Смисълът да се отделя публичен ресурс за развитие на гражданското общество е да се стимулира плурализмът и да се ограничи монополът на управляващите в налагането на един или друг обществен дискурс. Иначе този монопол заедно с дефицита на независими медии има потенциал да се превърне във взривоопасна смес за демокрацията в страната.

Интервюто взе Мирела Веселинова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1260 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 947 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какво ще прочетете в новото издание "Капитал Градове: Пловдив"

Специалното издание на "Капитал Градове" излиза този петък заедно със седмичния "Капитал"

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие