Една трета от икономическия растеж в България зависи от еврофондовете

Как са направени изчисленията Моделът СИБИЛА е базиран на данни за производствените фактори в страната, като разходи за придобиване на машини и сгради, за научно-развойна дейност, за обучения на заети и безработни, за изграждане на нова и ремонт на стара инфраструктура. Трябва да се има предвид, че отделните оперативни програми са насочени към различни фактори на растежа - технологии, инфраструктура, човешки капитал. "Инвестициите в едни фактори водят до осезаеми икономически ефекти в краткосрочен план, докато при инвестициите в други фактори се наблюдават по-дългосрочни влияния върху икономиката", се посочва в документа. Настоящият доклад е изготвен с нова версия на модела, в която някои данни се отразяват по-точно, като например субсидираната заетост по линия на еврофондовете, твърдят от Министерството на финансите.

Брутният вътрешен продукт на България е нараснал с 15.1% през периода между 2014 и 2018 г., като около една трета от това повишение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г. Това показват изчисления на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0, публикувани на сайта на Министерството на финансите. Първата му версия беше създадена през 2011 г. с идея да прави оценка на ползите за икономиката от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях.

Според симулациите, направени през СИБИЛА, стойността на общо създадения в страната брутен вътрешен продукт през периода 2014-2019 г. щеше да е с 5.5% по-малка без европейските фондове. Към средата на тази година са усвоени 34.6% от наличните 9.9 млрд. евро европейски средства или 3.4 млрд. евро.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ефектът "европейски фондове"

Видим ефект от европейските средства има върху инвестициите в страната. Така например през последните пет години сумата на брутообразуване на основен капитал в частния сектор, където са включени разходите за машини, оборудване и сгради, е с 15.5% над нивото, което моделът изчислява при симулация без европейските фондове.

Изненадващо, тук най-голям ефект идва не от ОП "Иновации и конкурентоспособност", а от програмата "Развитие на човешките ресурси", която допринася с 8.1% към растежа на частните инвестиции и с 3.5% към ръста на БВП от 2014 г. насам. Основният плюс идва от първата приоритетна ос от програмата - "Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места". Според доклада причината е, че мерките по програмата водят до повече производство и по-голяма необходимост от съфинансиране.
Усвоените средства по програмата за развитие на човешките ресурси са и основната причина за подобрението на показатели като средна работна заплата, безработица и заетост. Според изчисленията европейските фондове са допринесли с 4.9% към ръста на средните възнаграждения през последните пет години, с 4 пр. п. към понижението на безработицата и с 8.8% към повишението на заетостта в страната.



Друга високоефективна програма по отношение на краткосрочните макроикономически показатели е тази за селските региони, където към средата на тази година са усвоени 32.6% от общо наличните 2.37 млрд. евро. Ефектът за БВП е 0.5%, а за частните инвестиции - 1.9%. Съдейки по доклада, увеличението на частните инвестиции се дължи на "допълнително привлечените инвестиции от бизнеса в резултат от реализираните проекти за модернизация на материалната база" и "допълнителен приток от инвестиции в резултат на търсенето на инвестиционни стоки и суровини във връзка с изграждането на местна инфраструктура".