Русия влиза по втория начин в "Турски поток"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

Shutterstock

Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

Тръбите за газопровода са произведени от руски заводи и доставени в Бългаия още преди да е ясно кой ще е строителят

Ивайло Станчев
12734 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • - Търгът за строителството на газопровода от турската до сръбската граница за 3 млрд. лв. приключи с политически договорки.
  • - Официалният изпълнител е саудитският консорциум Arkad, но загубилият руски кандидат ще е партньор.
  • - България няма да може да печели от транзитни такси поне 15 години, тъй като ще изплаща инвестицията.

Автор: Капитал

Кой би поръчал и платил стоки за стотици милиони евро, без да е сигурен, че ще му трябват? Отговорът на този въпрос е много лесен - никой. Но фактът, че тръбите за продължението на "Турски поток" през България са били поръчани, платени, изработени и доставени, преди да се подпише договорът със саудитския консорциум Arkad, показва, че търгът всъщност е бил предрешен. Или най-малкото е договорен в движение. Доказателство за последното е и скоростното подписване от тази седмица - "Булгартрансгаз" и арабите сложиха подписи още преди да изтекъл срокът за обжалване на определението на Върховния административен съд от 16 септември, с което се разреши възлагането на поръчката за газопровода от турската до сръбската граница.

Схемата изглежда така - Arkad официално печелят обществената поръчка с оферта от 2.15 млрд. лв. без ДДС и 470 млн. лв. лихви, или общо над 3 млрд. лв., а Русия, която участваше през отпадналия кандидат обединение "Газово развитие и разширение в България", все пак ще осигури тръбите и част от останалото оборудване. Финансирането ще бъде държавно - от Саудитска Арабия, и на практика ще бъде изплатено от "Газпром" чрез транзитните такси в срок от 10 години.

Печалба за България от проекта може да има едва когато цялата инвестиция бъде възстановена (виж карето). В същото време страната ще се откаже от сигурните приходи по договора с руснаците за доставки на газ през Украйна от 1.4 млрд. лева.

Прозрачно или не съвсем

При подписването на договора за газопровода премиерът Бойко Борисов каза, че изборът на Arkad за строител е станал при "много прозрачна, много честна процедура", и припомни, че "Южен поток" е бил спрян заради корупция и проведени по непрозрачен начин обществени поръчки. В същото си изявление в Гранитната зала на Министерския съвет Борисов на практика опроверга сам себе, обяснявайки как са се провели много тежки преговори, "включително с руските партньори, с колегите от Саудитска Арабия". А това означава, че състезанието, което би следвало да е открита и прозрачна обществена поръчка със стена между конкурентите, се е превърнало в геополитически пазарлък между двата кандидата в търга.

Процедурата за "Турски поток" през България не изглежда много по-различна от тази за "Южен поток" и поради факта, че и в двата случая тръбите се доставяха от Русия още преди да е ясно кой точно ще е строителят. По информация на "Капитал" сегашните доставки конкретно до пристанище Бургас са започнали в края на пролетта, когато се разигра театър със смяната на изпълнителите.

Процедурни игри

Първоначално на 3 април "Булгартрансгаз" класира на първо място в търга за новия газопровод консорциум Arkad, тъй като цената му беше много по-ниска. Втори остана харесваният от "Газпром" кандидат. В обединението "Газово развитие и разширение в България" с 50% дял е люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт", през която именно е и руската връзка - нейни собственици са две дъщерни фирми на руската "Тръбна металургична компания" - TMK Holding и TMK Steel Holding. Освен това юридическият директор на ТМК Андрей Зимин е в управителния съвет на "Комплишънс дивелъпмънт".

Вместо още тогава да се подпише договор с арабите, на 28 май се стигна до безпрецедентно решение на "Булгартрансгаз" да смени избора си и да реши да сключи договор с руския кандидат, който бил готов да свали цената си до тази на Arkad. Казусът стигна до Комисията за защита на конкуренцията, след като саудитският кандидат подаде жалба, и в края на юни антимонополният орган отмени решението на държавния газов оператор за смяната.

Последва жалба от обединение "Газово развитие и разширение в България" до Върховния административен съд, като делото бе насрочено за 24 септември. Преди седмица обаче "Комплишънс дивелъпмънт" оттегли жалбата и на 16 септември ВАС прекрати делото. По информация на "Капитал" това е станало след силен политически натиск и без знанието на другите участници в обединението - италианската Bonatti и германската Max Streicher. Целта е била да се разреши възможно най-бързо строителството на газопровода, за да не се наложи да се плащат неустойки на "Газпром", с който е сключен договор за транзит от 1 януари 2020 г.

Жалба срещу жалба

Bonatti и Max Streicher, които участват в обединението "Газово развитие и разширение в България" чрез консорциум "Варна 1", официално съобщиха за "Капитал", че на 18 септември са подали жалба във ВАС срещу решението за прекратяване на делото. Според тях "Комплишънс дивелъпмънт" е действала самостоятелно и не е съгласувала оттеглянето на жалбата с тях.

На теория протестът на Bonatti и Max Streicher трябва да бъде разгледан, тъй като те имат равни права с руския участник в обединението. Но на практика развръзката ще е по-скоро друга. Неофициално от източници в държавните институции "Капитал" научи, че обединението "Газово развитие и разширение в България" формално се е разпаднало, тъй като притежаваната от ТМК люксембургска фирма го е напуснала. Така италианците и германците вече не са заинтересовано лице по смисъла на закона (не са самостоятелен кандидат в поръчката, а част от регистрирано по Закона за задълженията и договорите дружество, което вече не съществува) и нямат правно основание да обжалват. От италианско-германския консорциум не коментираха такъв развой на нещата.

Конспиративен сценарий

Има съмнения, че всички тези жалби целят не толкова да се реши кой ще строи газопровода, а да се забави проектът. Предполагаемият интерес за това на руснаците е свързан с бъдещи претенции срещу България за пропуснати ползи от невъзможността да осигури транзит на газ, въпреки че е поела този ангажимент в началото на 2019 г., когато "Газпром" резервира 90% от капацитета на тръбата за себе си с уговорката това да стане от началото на следващата година. Което видимо е вече невъзможно.

Макар в проектодоговора да не е предвидено плащането на неустойки от страна на "Булгартрансгаз", при положение че газопроводът не бъде построен навреме. Но той не трябва да се разглежда сам по себе си, а в контекста на съществуващия от години договор с "Газпром" за доставки през Украйна, по който и към момента България се снабдява с природен газ. Неговият срок е до края на 2022, но руснаците искат да прехвърлят потока през Турция още от 2020 г., за което дори са изпратили уведомително писмо към българските власти - то е и в основата на мотивацията за изграждането на газопровода от турската до сръбската граница. Именно неосигуряването на такава възможност за обръщане на доставките би било повод "Газпром" да заведе арбитражно дело срещу България.

Печалба - най-рано 2035 г.

"Ние ще печелим от транзитни такси. Този газопровод ще си остане след това български, в момента в който се изплати", твърди премиера Бойко Борисов. Реалността обаче е малко по-различна.

Цялото финансиране първоначално ще се осигури от строителя, а "Булгартрансгаз" ще изготви погасителен план със срок от 120 месеца и годишна лихва от 4.1%, за да възстанови направените разходи. Така общите разходи ще бъдат малко над 2.6 млрд. лв., при това без ДДС. Средствата за месечните плащания към строителя ще се набавят от таксите за пренос, които за въпросните 10 години се очаква да бъдат около 3.62 млрд. лв. и на пръв поглед изглеждат достатъчни. Но с тези пари ще трябва да се покрият експлоатационните разходи от 131.4 млн. лв. на година, или общо 1.58 млрд. лева. Освен това за функционирането на газопровода ще се изградят и две компресорни станции срещу 350 млн. лева. Като добавим и това, че заради продължението на "Турски поток" България доброволно се отказа от гарантирани приходи по транзита от Украйна в размер на 1.4 млрд. лв., сметката изглежда по съвсем друг начин. Печалби от този проект би имало най-рано след 15 години, когато всички разходи бъдат възстановени. През това време финансовото състояние на "Булгартрансгаз" значително ще се влоши.
Темата накратко
  • - Търгът за строителството на газопровода от турската до сръбската граница за 3 млрд. лв. приключи с политически договорки.
  • - Официалният изпълнител е саудитският консорциум Arkad, но загубилият руски кандидат ще е партньор.
  • - България няма да може да печели от транзитни такси поне 15 години, тъй като ще изплаща инвестицията.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK