Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

Прозрачно или не съвсем

При подписването на договора за газопровода премиерът Бойко Борисов каза, че изборът на Arkad за строител е станал при "много прозрачна, много честна процедура", и припомни, че "Южен поток" е бил спрян заради корупция и проведени по непрозрачен начин обществени поръчки. В същото си изявление в Гранитната зала на Министерския съвет Борисов на практика опроверга сам себе, обяснявайки как са се провели много тежки преговори, "включително с руските партньори, с колегите от Саудитска Арабия". А това означава, че състезанието, което би следвало да е открита и прозрачна обществена поръчка със стена между конкурентите, се е превърнало в геополитически пазарлък между двата кандидата в търга.

Процедурата за "Турски поток" през България не изглежда много по-различна от тази за "Южен поток" и поради факта, че и в двата случая тръбите се доставяха от Русия още преди да е ясно кой точно ще е строителят. По информация на "Капитал" сегашните доставки конкретно до пристанище Бургас са започнали в края на пролетта, когато се разигра театър със смяната на изпълнителите.

Процедурни игри

Първоначално на 3 април "Булгартрансгаз" класира на първо място в търга за новия газопровод консорциум Arkad, тъй като цената му беше много по-ниска. Втори остана харесваният от "Газпром" кандидат. В обединението "Газово развитие и разширение в България" с 50% дял е люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт", през която именно е и руската връзка - нейни собственици са две дъщерни фирми на руската "Тръбна металургична компания" - TMK Holding и TMK Steel Holding. Освен това юридическият директор на ТМК Андрей Зимин е в управителния съвет на "Комплишънс дивелъпмънт".

Вместо още тогава да се подпише договор с арабите, на 28 май се стигна до безпрецедентно решение на "Булгартрансгаз" да смени избора си и да реши да сключи договор с руския кандидат, който бил готов да свали цената си до тази на Arkad. Казусът стигна до Комисията за защита на конкуренцията, след като саудитският кандидат подаде жалба, и в края на юни антимонополният орган отмени решението на държавния газов оператор за смяната.

Последва жалба от обединение "Газово развитие и разширение в България" до Върховния административен съд, като делото бе насрочено за 24 септември. Преди седмица обаче "Комплишънс дивелъпмънт" оттегли жалбата и на 16 септември ВАС прекрати делото. По информация на "Капитал" това е станало след силен политически натиск и без знанието на другите участници в обединението - италианската Bonatti и германската Max Streicher. Целта е била да се разреши възможно най-бързо строителството на газопровода, за да не се наложи да се плащат неустойки на "Газпром", с който е сключен договор за транзит от 1 януари 2020 г.

Жалба срещу жалба

Bonatti и Max Streicher, които участват в обединението "Газово развитие и разширение в България" чрез консорциум "Варна 1", официално съобщиха за "Капитал", че на 18 септември са подали жалба във ВАС срещу решението за прекратяване на делото. Според тях "Комплишънс дивелъпмънт" е действала самостоятелно и не е съгласувала оттеглянето на жалбата с тях.

На теория протестът на Bonatti и Max Streicher трябва да бъде разгледан, тъй като те имат равни права с руския участник в обединението. Но на практика развръзката ще е по-скоро друга. Неофициално от източници в държавните институции "Капитал" научи, че обединението "Газово развитие и разширение в България" формално се е разпаднало, тъй като притежаваната от ТМК люксембургска фирма го е напуснала. Така италианците и германците вече не са заинтересовано лице по смисъла на закона (не са самостоятелен кандидат в поръчката, а част от регистрирано по Закона за задълженията и договорите дружество, което вече не съществува) и нямат правно основание да обжалват. От италианско-германския консорциум не коментираха такъв развой на нещата.

Конспиративен сценарий

Има съмнения, че всички тези жалби целят не толкова да се реши кой ще строи газопровода, а да се забави проектът. Предполагаемият интерес за това на руснаците е свързан с бъдещи претенции срещу България за пропуснати ползи от невъзможността да осигури транзит на газ, въпреки че е поела този ангажимент в началото на 2019 г., когато "Газпром" резервира 90% от капацитета на тръбата за себе си с уговорката това да стане от началото на следващата година. Което видимо е вече невъзможно.

Макар в проектодоговора да не е предвидено плащането на неустойки от страна на "Булгартрансгаз", при положение че газопроводът не бъде построен навреме. Но той не трябва да се разглежда сам по себе си, а в контекста на съществуващия от години договор с "Газпром" за доставки през Украйна, по който и към момента България се снабдява с природен газ. Неговият срок е до края на 2022, но руснаците искат да прехвърлят потока през Турция още от 2020 г., за което дори са изпратили уведомително писмо към българските власти - то е и в основата на мотивацията за изграждането на газопровода от турската до сръбската граница. Именно неосигуряването на такава възможност за обръщане на доставките би било повод "Газпром" да заведе арбитражно дело срещу България.