С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 20 сеп 2019, 9:41, 3885 прочитания

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Години наред държавата не може или не иска да рекултивира градските депа за боклуци.
  • Много от тях се използват незаконно или са оставени без надзор, поради което се палят и създават екологични проблеми.
  • Отново възниква опасност от европейски санкции за неправилното управление на отпадъците.
Още през 2017 г., при откриването на регионалното депо за битови отпадъци на Пазарджик, министърът на околната среда Нено Димов обяви проблема със старите сметища за почти решен. "Остават едни 17, с които трябва да се справим до края на годината. Министерството е абсолютно убедено, че ще постигне този резултат", каза той тогава.

Две години по-късно обещанието на министъра за рекултивация на старите сметища продължава да си бъде все така "добро пожелание". Конкретно за пазарджишкото процедурата за избор на фирма, която да го рекултивира, започна едва в началото на юли тази година, а предвиденият срок за изпълнение е близо четири години. В края на август пък закритото старо сметище във Велинград се запали и пожарникарите се бориха четири дни, за да потушат пожара. Малко преди това пламна и сметището в Свищов (виж репортажа по темата), където кметската управа беше принудена на два пъти да обяви бедствено положение заради обгазяването на града от пушеците.


В разгара на кризата с горящите боклуци в края на август министър Димов почти повтори очевидно заучените си фрази за такива случаи. "В България има 116 сметища, като това в Свищов, за които сме отделили 70 млн. лв", каза Нено Димов. За разлика от други свои изявления обаче този път министърът упрекна кметове в липса на активност. "За финансиране са кандидатствали само 31 общини, което е малко над една четвърт от тези сметища", каза Димов пред bTV.

Лъжливото овчарче

България беше поела ангажимент пред ЕК до 2009 г. да закрие и рекултивира всичките си стари сметища, срещу който получи безвъзмездна помощ за изграждането на 56 нови регионални депа. Заради неизпълнението му Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни през 2012 г. Три години по-късно България беше осъдена, но тогава ЕК прояви снизходителност и оттегли финансовите си претенции, след като България отново обеща да изгради новите депа и да рекултивира старите общински сметища.



На хартия всичките 280 стари сметища вече са закрити и в тях е забранено депонирането на битови отпадъци, но голяма част все още са нерекултивирани и дори се използват нерегламентирано. Така до 2020 г. изискванията на ЕК отново няма да бъдат спазени и този път може да се стигне до сериозни финансови санкции.

Затворени сметища на хартия

Една от причините да се нарушават европейските разпоредби е нежеланието на част от кметовете да рекултивират старите си общински сметища. Нещо повече - въпреки забраната на тях продължават да се изхвърлят битови отпадъци. Такъв, изглежда, е случаят в Свищов, където хората казват, че камиони с контейнери на общинското предприятие "Чистота" ежедневно стоварват отпадъци на закритото сметище. Преди година местни медии във Велинград също съобщиха за нерегламентирано извозване на боклук от общинската фирма "Чистота" и дори имаше сигнали от граждани до РИОСВ - Пазарджик. Проверката обаче не установи нарушения.

Неофициално кметове казват, че депонирането на отпадъци в новите депа им излиза доста скъпо. Средно голяма община с население от около 40 - 50 хиляди жители плаща между 40 и 50 хил. лв на месец в зависимост от количеството отпадък, който кара до депото, както и от цените за обработка и депониране. Като в тази сума не влизат разходите за извозването на отпадъците, които също не са малки, защото има общини, отдалечени на 30 и повече километра от съответните депа.

Освен таксата за сепариране, компостиране и депониране на отпадъците общините плащат още две такси на РИОСВ. Размерът на едното отчисление расте всяка година и има дисциплинираща цел - общините да предават повече отпадъци за рециклиране и по-малко за депониране. За тази година сумата е 57 лв. за тон депониран отпадък, но от следваща вече ще е 95 лв. за тон. Тези отчисления се трупат на сметката на съответната община и когато пожелае, тя може да ги използва за закупуване на техника за сметосъбиране и сметоизвозване. Другото отчисление е от порядъка на 3-4 лв. и ще се използва за рекултивиране на новите регионални депа, когато бъдат закрити.

За да покрият тези разходи, кметовете трябва да увеличат таксата смет, с което рискуват да предизвикат недоволството на хората. Точно затова някои от тях продължават да извозват част от битовите отпадъци в закритите сметища, като така нарушават закона, но спестяват разходи. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева общините не могат да се справят сами с изпълнението на целта за по-голям процент разделно събиране и рециклиране, защото тази дейност се извършва от организациите по оползотворяване на отпадъците, които събират и продуктовата такса за опаковки, стъклени бутилки и пластмаса. "Затова отговорностите на общините и на тези организации трябва да се координират", казва тя.

Другият проблем според нея е начинът, по-който се изчислява такса смет. "Това трябва да става на принципа замърсителят плаща, а сега липсват адекватни данни за ползвателите на услугата във всеки имот", смята Георгиева.

Нехайството на ПУДООС

За неслучващата се рекултивация на старите общински сметища има и още една причина и тя е свързана с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което финансира проектите. За финансирането на дейностите по рекултивация на 98 сметища досега са отпуснати близо 300 млн. лв, но от две години процесът на практика е спрял. Едва през тази година има масирано одобряване на проекти за рекултивация, изпълнението на които обаче отнема години. Заради мудността и тромавите процедури ПУДООС не може да усвои средствата и се налага да ги връща на бюджета. А проблемите остават нерешени.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 2333 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 881 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мръсният път на свищовския боклук

Пожарът в старото градско сметище разкри порочни практики и куп проблеми при управлението на отпадъците

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие