С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 23 сеп 2019, 10:11, 24629 прочитания

Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда

Защо правният казус за условното предсрочно освобождаване на австралиеца предизвика толкова силен взрив от политически популизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако в затвора рисуваш картички за Коледа и боядисваш яйца за Великден, българската правна система ще ти признае, че се поправяш и заслужаваш предсрочно освобождаване. Ако обаче създадеш гражданско сдружение за защита правата на затворниците (които са една безспорно уязвима група), осъдиш държавата в Страсбург заради произвол на затворническата администрация и станеш единственият затворник в България, завършил висше образование, докато е зад решетките, тогава рискуваш да те обявят за човек, който не иска да се поправи и не бива да бъде пускан.

Това по същество казва пред състав на Софийския апелативен съд в четвъртък на един от най-прочутите затворници у нас – австралиецът Джок Полфрийман, по делото за условното му предсрочно освобождаване. Ако се съди от стенограмата – говори продължително на приличен български език, въпреки сложната материя - цитира правни постулати и административни процедури, съдебна практика, тълкувателни решения на ВКС, практика на Съда в Страсбург.


В четвъртък Джок Полфрийман получи условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок, равен на остатъка от присъдата – 6 години, 6 месеца и 25 дни. Полфрийман бе осъден на 20 г. затвор за убийството на студента Андрей Монов през декември 2007 г., когато при сбиване в центъра на София намушка и неговия приятел Антоан Захариев. До момента ефективно е изтърпял 11 години, 8 месеца и 21 дни, в което влиза и предварителният арест. Допълнително от присъдата му се приспадат около година и осем месеца заради времето, което е работил в затвора. Но пък не му се приспада и ден за времето, през което дистанционно е завършил висшето си образование. В България по закон всички затворници, които участват в някакво обучение, организирано от затвора, включително и тези, които постъпват в първи клас, получават намаление на наказанието, като два дни обучение им се зачитат за три дни "стопяване на присъдата", сочи Полфрийман. На мен обаче не ми признават времето, през което съм завършил висше, при това с най-високи оценки, добавя той.

Българските политици стигнаха до единодушие - само в атаките срещу съда

Ден по-късно, в петък, определението на Софийския апелативен съд предизвика истинска буря от агресивен популизъм, тон за която дадоха политиците в парламента. Всички политически скандали и актуални проблеми на държавата избледняха, най-актуалната тема се оказа един ординерен съдебен акт и за пръв път депутати от различни политически сили демонстрираха удивително единодушие - всички срещу съда. Представители на българската политическа класа заклеймиха пускането на Полфрийман, като едновременно с това дадоха ясно да се разбере, че не познават фактите по делото и не са чели мотивите.



Премиерът Борисов и вътрешният министър Младен Маринов, пак в парламента, обявиха поотделно, че няма да коментират решението на съда, но "всеки може сам да си направи изводите" (Маринов) и "всички знаем какъв е отговорът" (Борисов), което си е друг начин да атакуваш съда. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира по същия начин: "Ако кажа нещо, то ще е крещящо неуважение към конкретния съдебен състав." Според Красимир Ципов (ГЕРБ) председателят на съдебния състав Калин Калпакчиев дължи отговор за мотивите на решението, тъй като мотивите според юриста Ципов "още не са произнесени и не са видени абсолютно от никого". По това време стенограмата от цялото съдебно заседание и определението на Софийския апелативен съд с мотивите вече са публикувани на сайта на съда, но медиите цитират Ципов, без да задават въпроси и без да правят проверка. Така или иначе и без да е чел определението, Ципов като един типичен български политик се чувства свободен да говори от името на обществото: "Обществените реакции са ясни – хората са възмутени." Хората обаче също не са чели делото и са съзнателно манипулирани.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък обяви, че "случаят с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман поставя въпроса за бързо приемане на предложението ни за премахване на съкратеното производство". С уговорката, че се изказва като юрист, но без да обясни какво общо има съкратеното съдебно следствие със случая на Полфрийман. А те нямат нищо общо. До съкратено съдебно следствие се стига, когато подсъдимият признае фактите в обвинителния акт и тогава може да разчита на намаление на определеното наказание с една трета. Присъдата на Джок Полфрийман не е резултат от съкратено производство – той категорично отричаше да има вина за започването на сбиването и през цялото време твърдеше, че е действал при самозащита.

Процедурата

Това, което политиците не обясниха на българските граждани, е, че процедурата по условното предсрочно освобождаване не поставя под съмнение и не преразглежда присъдата. Съдът е длъжен единствено да прецени дали след определен момент изтърпяното дотогава наказание е постигнало целта си, затворникът се е поправил и съжалява за извършеното. Преценката се извършва на базата на конкретни факти, но в нито един момент не се преразглежда въпросът за вината. Идеята на закона е, че ако затворникът се е поправил достатъчно, за да може успешно да се интегрира в обществото, няма смисъл той да бъде държан в изолация, защото това е в общ интерес.

Всеки затворник има право да поиска условно предсрочно освобождаване, ако е изтърпял половината от наказанието, а при опасен рецидив – не по-малко от две трети. За остатъка от присъдата се установява изпитателен срок и ако в рамките на този срок той извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда затвор, той изтърпява отделно и остатъка от първата присъда. Подобна процедура има във всички правни системи на цивилизованите страни, тя е не само въпрос на хуманизъм, но и на здрав разум.

У нас правосъдният министър Данаил Кирилов се изказа по темата "като гражданин" (т.е. не като министър), че решението е необосновано, а двамата със зам.-министър Проданов обявиха, че Полфрийман все още има незаличени дисциплинарни наказания. Министър Кирилов и заместникът му не за пръв път боравят фриволно с фактите. Както установява съдът, всичките наказания на Полфрийман са заличени по силата на закона, което става след определен срок от налагането им или при получаването на награда за добро поведение. Любопитен парадокс е, че затворническата администрация мотивира отрицателното си становище по това дело и с дисциплинарното наказание, заради което Полфрийман осъди България в Страсбург.

Мотивите на съда

За да постанови освобождаването на Полфрийман, съдебният състав е установил, по данни на именно затворната администрация, че той има 13 награди за добро поведение, а всичките му наказания са заличени, участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, помагал е на затворническите власти при контактите им с други затворници чужденци, тъй като е овладял свободно български език писмено и говоримо, полагал е труд, включително и безплатно по негова инициатива, регистрирал е сдружение в обществена полза, а докладите на администрацията съдържат констатацията, че той "напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си". Освен това Полфрийман е превел полученото обезщетение след решението на Съда в Страсбург – 3500 евро, по сметка на пострадалите.

Всичките тези факти бяха спестени на българската общественост не само от безотговорност или невежество.

Правосъдие под натиска на общественото мнение

Всъщност основната причина за тази яростна атака срещу съда, която стигна до пароксизъм, е в съдебния състав, постановил определението - председателстван от Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България, докладчик по делото е бивш председател на ССБ Весислава Иванова, а третият член е друг авторитетен наказателен съдия – Виолета Магдалинчева. Калпакчиев и ССБ са опоненти на статуквото в съдебната система, а в момента тече процедурата по избор на нов главен прокурор, която трябва да осигури на управляващата олигархия нови седем години безгрижно добруване. В медиите на Пеевски Калпакчиев и Весислава Иванова се превърнаха в основни мишени, а в "Труд" дори публикува статия със заглавие "Убивай българи – Калпакчиев е насреща!". В същата статия се твърди, че "станало известно", че третият член на състава Виолета Магдалинчева била на особено мнение за освобождаването на Полфрийман. Което, простичко казано, не е вярно и всеки може да се убеди в това, като прочете стенограмата от заседанието. Виолета Магдалинчева е дъщеря на Боян Магдалинчев, член на ВСС и виден представител на статуквото. Колегите ѝ от съда дават висока оценка за нейните качества като съдия.

В петък и събота всички, които обявиха това определение за "позорно", първо правеха уговорката, че решенията на съда не се коментират. Което не е вярно – решенията на съда се изпълняват, но нищо не пречи да се коментират, включително и да се критикуват. В случая обаче никой от критиците не посочи аргумент по същество защо този конкретен акт на съда е неправилен, а и няма как, след като никой не го е чел. Вместо това над съдиите бе осъществен своеобразен публичен линч от страна на политици и медии, а ефектът от него ще е дългосрочен, но не само за конкретните съдии, а за съда като цяло. Това е форма на недопустим натиск върху съда, чиято последица в перспектива е превръщането на съдиите в конюнктурни опортюнисти. Документите на куп международни организации съдържат ясно и категорично задължение за всяка държава да създаде гаранции срещу подобни форми на обществен и политически натиск, дори когато те не произхождат от официалните власти, а от отделни граждани или групи.

По-страшното обаче се случи в петък вечерта в предаването "Панорама" по БНТ, където политици и политолози с едно-единствено изключение – проф. Антоний Тодоров, единодушно се съгласиха, че съдът трябва да се съобразява с обществените нагласи и политическата конюнктура, а не със закона, когато взема едно такова решение. Тезата на политолога доц. д-р Стойчо Стойчев е толкова стъписваща, че си струва да бъде цитирана, а не преразказана: "Българското общество не иска върховенство на правото, то иска възмездие. То иска да връщане на смъртното наказание, иска да види хора да страдат за това, което са извършили. В този контекст това решение е много повече политическо, отколкото чисто съдебно. Когато съдът взема едно такова решение, то не е просто какво пише в закона, а важното е какво послание пращаме на обществото." Съдът е трябвало да се съобрази не само с обществените нагласи, но и с актуалния политически контекст, смята доц. Стойчев. Той посочи, че Калпакчиев и ССБ са основните опоненти на избора на Иван Гешев за главен прокурор, затова съдът е трябвало да изчака с решението, докато мине изборът. "Да вземеш едно такова непопулярно решение, това обезсилва цялата кампания, всички протести, взети заедно. Оттук насетне всички противници на Гешев ще бъдат пакетирани като защитници на БХК, на Джок Полфрийман и на това да се пускат престъпници от затвора. Много важно да се наблюдава не само какви решения се вземат, но и в какъв контекст го правим", каза Стойчев. Докато той говореше, останалите събеседници кимаха разбиращо. Единствен проф. Тодоров припомни, че въпросът e юридически, такива дела има много, в случая обществото е манипулирано с факта, че става въпрос за чужденец, но когато наскоро друг човек застреля крадец с пушката си, същото това общество поиска убиецът да бъде пуснат. (През юли т.г. пловдивският лекар, визиран от проф. Тодоров, бе оправдан за убийството на първа инстанция, получи условна присъда само за незаконното оръжие.)

Кратко казано, когато съдът правораздава не според закона, а според нагласите на обществото, това е обратното на правосъдие. В основата на идеята за съд и правосъдие от антични времена стои базисният принцип за безпристрастност. В Етичния кодекс на българските магистрати, публикуван на сайта на ВСС, е записано: "Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство, като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона." Ако съдът при вземането на решенията си се влияе от обществените нагласи и политическата конюнктура, той е всичко друго, но не и съд.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1650 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2673 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал

Разходите за труд през второто тримесечие се увеличават най-бързо в образованието и имотния сектор

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10