Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда

Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда

Защо правният казус за условното предсрочно освобождаване на австралиеца предизвика толкова силен взрив от политически популизъм

26831 прочитания

© Георги Кожухаров


Ако в затвора рисуваш картички за Коледа и боядисваш яйца за Великден, българската правна система ще ти признае, че се поправяш и заслужаваш предсрочно освобождаване. Ако обаче създадеш гражданско сдружение за защита правата на затворниците (които са една безспорно уязвима група), осъдиш държавата в Страсбург заради произвол на затворническата администрация и станеш единственият затворник в България, завършил висше образование, докато е зад решетките, тогава рискуваш да те обявят за човек, който не иска да се поправи и не бива да бъде пускан.

Това по същество казва пред състав на Софийския апелативен съд в четвъртък на един от най-прочутите затворници у нас – австралиецът Джок Полфрийман, по делото за условното му предсрочно освобождаване. Ако се съди от стенограмата – говори продължително на приличен български език, въпреки сложната материя - цитира правни постулати и административни процедури, съдебна практика, тълкувателни решения на ВКС, практика на Съда в Страсбург.

В четвъртък Джок Полфрийман получи условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок, равен на остатъка от присъдата – 6 години, 6 месеца и 25 дни. Полфрийман бе осъден на 20 г. затвор за убийството на студента Андрей Монов през декември 2007 г., когато при сбиване в центъра на София намушка и неговия приятел Антоан Захариев. До момента ефективно е изтърпял 11 години, 8 месеца и 21 дни, в което влиза и предварителният арест. Допълнително от присъдата му се приспадат около година и осем месеца заради времето, което е работил в затвора. Но пък не му се приспада и ден за времето, през което дистанционно е завършил висшето си образование. В България по закон всички затворници, които участват в някакво обучение, организирано от затвора, включително и тези, които постъпват в първи клас, получават намаление на наказанието, като два дни обучение им се зачитат за три дни "стопяване на присъдата", сочи Полфрийман. На мен обаче не ми признават времето, през което съм завършил висше, при това с най-високи оценки, добавя той.

Българските политици стигнаха до единодушие - само в атаките срещу съда

Ден по-късно, в петък, определението на Софийския апелативен съд предизвика истинска буря от агресивен популизъм, тон за която дадоха политиците в парламента. Всички политически скандали и актуални проблеми на държавата избледняха, най-актуалната тема се оказа един ординерен съдебен акт и за пръв път депутати от различни политически сили демонстрираха удивително единодушие - всички срещу съда. Представители на българската политическа класа заклеймиха пускането на Полфрийман, като едновременно с това дадоха ясно да се разбере, че не познават фактите по делото и не са чели мотивите.

Премиерът Борисов и вътрешният министър Младен Маринов, пак в парламента, обявиха поотделно, че няма да коментират решението на съда, но "всеки може сам да си направи изводите" (Маринов) и "всички знаем какъв е отговорът" (Борисов), което си е друг начин да атакуваш съда. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира по същия начин: "Ако кажа нещо, то ще е крещящо неуважение към конкретния съдебен състав." Според Красимир Ципов (ГЕРБ) председателят на съдебния състав Калин Калпакчиев дължи отговор за мотивите на решението, тъй като мотивите според юриста Ципов "още не са произнесени и не са видени абсолютно от никого". По това време стенограмата от цялото съдебно заседание и определението на Софийския апелативен съд с мотивите вече са публикувани на сайта на съда, но медиите цитират Ципов, без да задават въпроси и без да правят проверка. Така или иначе и без да е чел определението, Ципов като един типичен български политик се чувства свободен да говори от името на обществото: "Обществените реакции са ясни – хората са възмутени." Хората обаче също не са чели делото и са съзнателно манипулирани.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък обяви, че "случаят с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман поставя въпроса за бързо приемане на предложението ни за премахване на съкратеното производство". С уговорката, че се изказва като юрист, но без да обясни какво общо има съкратеното съдебно следствие със случая на Полфрийман. А те нямат нищо общо. До съкратено съдебно следствие се стига, когато подсъдимият признае фактите в обвинителния акт и тогава може да разчита на намаление на определеното наказание с една трета. Присъдата на Джок Полфрийман не е резултат от съкратено производство – той категорично отричаше да има вина за започването на сбиването и през цялото време твърдеше, че е действал при самозащита.

Процедурата

Това, което политиците не обясниха на българските граждани, е, че процедурата по условното предсрочно освобождаване не поставя под съмнение и не преразглежда присъдата. Съдът е длъжен единствено да прецени дали след определен момент изтърпяното дотогава наказание е постигнало целта си, затворникът се е поправил и съжалява за извършеното. Преценката се извършва на базата на конкретни факти, но в нито един момент не се преразглежда въпросът за вината. Идеята на закона е, че ако затворникът се е поправил достатъчно, за да може успешно да се интегрира в обществото, няма смисъл той да бъде държан в изолация, защото това е в общ интерес.

Всеки затворник има право да поиска условно предсрочно освобождаване, ако е изтърпял половината от наказанието, а при опасен рецидив – не по-малко от две трети. За остатъка от присъдата се установява изпитателен срок и ако в рамките на този срок той извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда затвор, той изтърпява отделно и остатъка от първата присъда. Подобна процедура има във всички правни системи на цивилизованите страни, тя е не само въпрос на хуманизъм, но и на здрав разум.

У нас правосъдният министър Данаил Кирилов се изказа по темата "като гражданин" (т.е. не като министър), че решението е необосновано, а двамата със зам.-министър Проданов обявиха, че Полфрийман все още има незаличени дисциплинарни наказания. Министър Кирилов и заместникът му не за пръв път боравят фриволно с фактите. Както установява съдът, всичките наказания на Полфрийман са заличени по силата на закона, което става след определен срок от налагането им или при получаването на награда за добро поведение. Любопитен парадокс е, че затворническата администрация мотивира отрицателното си становище по това дело и с дисциплинарното наказание, заради което Полфрийман осъди България в Страсбург.

Мотивите на съда

За да постанови освобождаването на Полфрийман, съдебният състав е установил, по данни на именно затворната администрация, че той има 13 награди за добро поведение, а всичките му наказания са заличени, участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, помагал е на затворническите власти при контактите им с други затворници чужденци, тъй като е овладял свободно български език писмено и говоримо, полагал е труд, включително и безплатно по негова инициатива, регистрирал е сдружение в обществена полза, а докладите на администрацията съдържат констатацията, че той "напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си". Освен това Полфрийман е превел полученото обезщетение след решението на Съда в Страсбург – 3500 евро, по сметка на пострадалите.

Всичките тези факти бяха спестени на българската общественост не само от безотговорност или невежество.

Правосъдие под натиска на общественото мнение

Всъщност основната причина за тази яростна атака срещу съда, която стигна до пароксизъм, е в съдебния състав, постановил определението - председателстван от Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България, докладчик по делото е бивш председател на ССБ Весислава Иванова, а третият член е друг авторитетен наказателен съдия – Виолета Магдалинчева. Калпакчиев и ССБ са опоненти на статуквото в съдебната система, а в момента тече процедурата по избор на нов главен прокурор, която трябва да осигури на управляващата олигархия нови седем години безгрижно добруване. В медиите на Пеевски Калпакчиев и Весислава Иванова се превърнаха в основни мишени, а в "Труд" дори публикува статия със заглавие "Убивай българи – Калпакчиев е насреща!". В същата статия се твърди, че "станало известно", че третият член на състава Виолета Магдалинчева била на особено мнение за освобождаването на Полфрийман. Което, простичко казано, не е вярно и всеки може да се убеди в това, като прочете стенограмата от заседанието. Виолета Магдалинчева е дъщеря на Боян Магдалинчев, член на ВСС и виден представител на статуквото. Колегите ѝ от съда дават висока оценка за нейните качества като съдия.

В петък и събота всички, които обявиха това определение за "позорно", първо правеха уговорката, че решенията на съда не се коментират. Което не е вярно – решенията на съда се изпълняват, но нищо не пречи да се коментират, включително и да се критикуват. В случая обаче никой от критиците не посочи аргумент по същество защо този конкретен акт на съда е неправилен, а и няма как, след като никой не го е чел. Вместо това над съдиите бе осъществен своеобразен публичен линч от страна на политици и медии, а ефектът от него ще е дългосрочен, но не само за конкретните съдии, а за съда като цяло. Това е форма на недопустим натиск върху съда, чиято последица в перспектива е превръщането на съдиите в конюнктурни опортюнисти. Документите на куп международни организации съдържат ясно и категорично задължение за всяка държава да създаде гаранции срещу подобни форми на обществен и политически натиск, дори когато те не произхождат от официалните власти, а от отделни граждани или групи.

По-страшното обаче се случи в петък вечерта в предаването "Панорама" по БНТ, където политици и политолози с едно-единствено изключение – проф. Антоний Тодоров, единодушно се съгласиха, че съдът трябва да се съобразява с обществените нагласи и политическата конюнктура, а не със закона, когато взема едно такова решение. Тезата на политолога доц. д-р Стойчо Стойчев е толкова стъписваща, че си струва да бъде цитирана, а не преразказана: "Българското общество не иска върховенство на правото, то иска възмездие. То иска да връщане на смъртното наказание, иска да види хора да страдат за това, което са извършили. В този контекст това решение е много повече политическо, отколкото чисто съдебно. Когато съдът взема едно такова решение, то не е просто какво пише в закона, а важното е какво послание пращаме на обществото." Съдът е трябвало да се съобрази не само с обществените нагласи, но и с актуалния политически контекст, смята доц. Стойчев. Той посочи, че Калпакчиев и ССБ са основните опоненти на избора на Иван Гешев за главен прокурор, затова съдът е трябвало да изчака с решението, докато мине изборът. "Да вземеш едно такова непопулярно решение, това обезсилва цялата кампания, всички протести, взети заедно. Оттук насетне всички противници на Гешев ще бъдат пакетирани като защитници на БХК, на Джок Полфрийман и на това да се пускат престъпници от затвора. Много важно да се наблюдава не само какви решения се вземат, но и в какъв контекст го правим", каза Стойчев. Докато той говореше, останалите събеседници кимаха разбиращо. Единствен проф. Тодоров припомни, че въпросът e юридически, такива дела има много, в случая обществото е манипулирано с факта, че става въпрос за чужденец, но когато наскоро друг човек застреля крадец с пушката си, същото това общество поиска убиецът да бъде пуснат. (През юли т.г. пловдивският лекар, визиран от проф. Тодоров, бе оправдан за убийството на първа инстанция, получи условна присъда само за незаконното оръжие.)

Кратко казано, когато съдът правораздава не според закона, а според нагласите на обществото, това е обратното на правосъдие. В основата на идеята за съд и правосъдие от антични времена стои базисният принцип за безпристрастност. В Етичния кодекс на българските магистрати, публикуван на сайта на ВСС, е записано: "Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство, като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона." Ако съдът при вземането на решенията си се влияе от обществените нагласи и политическата конюнктура, той е всичко друго, но не и съд.

Ако в затвора рисуваш картички за Коледа и боядисваш яйца за Великден, българската правна система ще ти признае, че се поправяш и заслужаваш предсрочно освобождаване. Ако обаче създадеш гражданско сдружение за защита правата на затворниците (които са една безспорно уязвима група), осъдиш държавата в Страсбург заради произвол на затворническата администрация и станеш единственият затворник в България, завършил висше образование, докато е зад решетките, тогава рискуваш да те обявят за човек, който не иска да се поправи и не бива да бъде пускан.

Това по същество казва пред състав на Софийския апелативен съд в четвъртък на един от най-прочутите затворници у нас – австралиецът Джок Полфрийман, по делото за условното му предсрочно освобождаване. Ако се съди от стенограмата – говори продължително на приличен български език, въпреки сложната материя - цитира правни постулати и административни процедури, съдебна практика, тълкувателни решения на ВКС, практика на Съда в Страсбург.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 2
    g.kuchukov avatar :-|
    g.kuchukov

    много добра статия

  • 3
    sider avatar :-|
    сидер

    Ми то и в БИБЛИЯТА пише, след като се покаял и поправил, прости му.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Мафията е озверяла! Докато не мине изборът на главен прокурор - Гешеффф! - няма да има спокойствие в обществото. Сега ще видим какво ще направи Румен Радев. Той може да не подпише указа за назначаването, а когато повторно му върнат кандидатурата на Гешеффф!, отново може да не подписва указа за неопределено време. А дотогава - я камилата, я камиларят. От нас зависи. Дали отново ще гласуват някои хора за ДПС, ГЕРБ, БСП. Слагам ДПС на първо място, защото ми се струва, че Бойко Борисов вече не контролира нещата в държавата, него вече дори и не го информират за това, което смятат да правят - справка: случаят с Радиото.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тезата "Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда" е зла провокация.
    Казусът има два прочита: юридически и политически. И разговорът до тук само на ужким е юридически.

    Всичко тръгва от партизирането на съдебната система, в която са видими два противоборстващи лагера: на този, който наричаме тайна (ДПС) и явна (Герб) власт и клакиращите им, и на противниците им, които и не крият пристрастията си към ДБ.
    Икономедия, която стои на позициите на вторите, просто дава своя ответен залп в битката за допартизирането на съдебната система.
    От това обществото определено няма полза.

    Хайде да мислим!

    1. Формално погледнато съдебният състав е произнесъл напълно законосъобразно определение, подкрепено с членове и алинеи от действащи закони, от приложени похвали за убиеца от затворническата администрация и документи за завършено от убиеца училище и пр. курсове;
    2. По закон съд може да постанови предсрочно освобождаване на убиец, ако счете, че убиецът се е "поправил" и върнат в обществото няма отново да убие.

    За мен тук е същината на казуса: поправил ли се е убиецът, който:

    - преди 12 г. не в размирните Кабул, Багдад или Кейптаун, а в столицата на спокойна европейска държава, където е дошъл като турист, ходи въоръжен с огромен нож, който според всички правосъдни системи по света е оръжие;
    - с въпросното оръжие при свада убива един и ранява друг млад мъж. И двамата невъоръжени.

    Афектните съждения на убиеца за България, българите и българския съд няма да коментирам.

    Признавам, че преди да пиша това, отделих време да изчета стенограмата по делото, както и отправките към други публично достъпни документи. Както и изгледах реакциите на убиеца, видими от новинарските емисии.

    Изненадан съм, че при този казус съдът не е изискал психиатрична експертиза. Все пак престъпникът 11,5 години и бил в друта среда, кардинално различаваща се от тази извън стените на затвора и е допустимо в светоусещането му да ими изменения. Ако бяха поискали, съмнявам се да има колега, който да напише такава, която да даде основание на съдиите от САС да постановят това определението.

    Съдът постановяв у с л о в н о предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание и определя и з п и т а т е л е н срок в размер на оставощите 6 години 6 месеца и 25 дни.

    Всъщност изпитателният срок е безсмислица, защото когато от австралийското посолство в Букурещ пристигне паспорта на убиеца, той ще зараже всички дали основание на съда оферти за работа и с първия самолет ще напусне БГ. В Австралия е много вероятно скоростно да бъде помилван.

    Този човек е убил съзнателно и целенасочено. Това, че убиецът си е запълвал времето в затвора да попълва тестове и да ги изпраща за дистанционно "висше" няма никакво отношение към осмислянето на извършеното престъпление и към разкаянието. Убиецът дори по никакъв начин не е изразил пред семейството на жертвата си съжаление или съчувствие. Не е изплатил и присъдената му "кръвнина".

    Въпреки определението на САС, за мен този човек си остава неразкаял се латентен убиец.
    Дано не съм прав, ама надали...

  • 6
    daniboy avatar :-?
    Daniboy

    [quote#5:"D-r D"]латентен убиец[/quote]

    "този човек си остава неразкаял се латентен убиец"

    Защо латентен?

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "Daniboy":

    Латентен означава потенциален.

    Защото убиец не се става след курсове или положени изпити. За да убиеш се иска съответна настройка на психиката: незачитане на цивилизационни норми, на светостта на човешкия живот, на страха пред възмездието, бездушие към причинените човешки трагедии и т.н.

    За да видите абсурдността на казуса ДП по-ясно, сменете случката насред София с изнасилването и убийството на русенската журналистка. Убиецът й също научава език, образова се дистанционно, мие си килията и услужва на ръководството. Това достатъчно ли е да си съгласите за предсрочно освобождаване?

    Смятам, че който веднъж е убил съзнателно и целенасочено, няма задръжки да не го направи пак при струпването на определени обстоятелства.

  • 8
    badsvetlio avatar :-|
    badsvetlio

    Оставка за съдията Калин Каппалчиев, той и Капитал и Дневник ви подменят темите в обществото. Съдя пуснал на свобода доказан убиец на българин, между другото може да бъде някое от нашите деца, трябва да напусне съдебната система. Няма място в нея за съдий които се подиграват с близките на жертвите. Вижте кои дела е гледал този съдя и с какви присъди са те. Позор за съдията и медийте които публикуват такива матеряли. Позор, пълен пзор....... Били независими медии., Позор за вас.

  • 9
    rael avatar :-|
    Rael

    Някога редовен читател, вече идвам на сайта на Капитал, само за някоя особено нелепа статия. Не знам какво превърна някои про-демократични медии и политици в политкоретни левичарски зомбита.
    Първият факт, с ойто статията започва: единодушното отхвърляне на помилването от всички, не само политици, говори красноречиво колко е смислена тя. Приета е "експертизата на Хелзинкския комитет, вместо тази на управлението на затворите - което изразява отрицателно отношение към помилването, но това ни е спестено в статията. Спестено ни е, че убиецът не е платил нито лев по "кръвнината" от 300 000, освен полученото 3000 евро обезцетение от Страсбург. А щом една теза трябва да се подкрепи с лъжи, ясно колко е стойностна.
    Щом една медия си служи с явни лъжи, ясно колко внимание заслужава.

  • 10
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    До коментар [#3] от "сидер":

    Именно, ама не се е поправил и разкаял.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK