България повишава с малко целите си за зелена енергия до 2030 г.

След критика от Европейската комисия София декларира, че има намерение да постигне 27% дял на възобновяемата енергия

Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030 г. България ще продължава да разчита на ядрената енергетиката и въглищните си централи
Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030 г. България ще продължава да разчита на ядрената енергетиката и въглищните си централи    ©  Council of the EU
Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030 г. България ще продължава да разчита на ядрената енергетиката и въглищните си централи
Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030 г. България ще продължава да разчита на ядрената енергетиката и въглищните си централи    ©  Council of the EU

България декларира, че изцяло ще се съобрази с препоръките на Европейската комисия (ЕК) и ще повиши целта си за дял на зелената енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. от 25 на 27%. Това стана ясно днес по време на заседанието на Съвета на министрите на ЕС, което обсъждаше националните планове за енергетиката и климата на страните членки.

Повишението идва след препоръката на ЕК София да преизчисли целите си по формулата, която е заложена в европейското законодателство. Освен това европейската институция, която координира националните политики на страните членки в областта на климата, критикуваше плана като цяло, тъй като в него не беше обяснено как въобще ще бъдат постигнати заложените цели.

Труден старт

В момента делът на зелената енергия (в електропроизводството, транспорта и отоплението и охлаждането) достига 18%, докато през 2005 г. беше 9.4%. До 2030 г. страната ще трябва да увеличи потреблението си на зелена енергия с малко над 50%. Като цяло обаче в настоящия план на България (все още проект) се очаква по-високите цели за зелена енергия да се изпълнят не с нови технологии, а с по-широко използване на биомаса (дървесина, слама и т.н.) за отопление и охлаждане на жилищата.

Общата цел за ЕС е да постигне 32% възобновяема енергия, като различните страни могат да имат различен принос, който зависи от възможностите им.

Обсъждането идва в контекста на опитите на Европейката комисия и мнозинството страни членки да повишат целите на ЕС, както и да се постигне споразумение за постигането на климатично неутрална икономика през 2050 г. (т.е. с нулеви нетни емисии на парникови газове). Опитите това да се случи бяха блокирани преди няколко месеца от Полша, Чехия, Унгария и Естония, като България в последния момент промени позицията си и подкрепи по-амбициозните цели.

Различни гледни точки

По време на заседанието в Брюксел голяма част от страните членки обявиха за повишаване на целите си. Дания например заяви, че към 2030 г. има намерение да намали емисиите си на парникови газове със 70%.

Повечето страни от Източна Европа обаче остават скептични. Полският министър на енергетиката Кшиштоф Тхужевски каза, че е лесно да се залагат високи цели на политическо ниво, но е трудно да се намерят начини как те да бъдат изпълнени, както и че страната му няма намерение да повишава сегашните си цели за 2030 г. Чешкият му колега пък посочи, че за да бъдат постигнати сега заложените показатели, страната му ще има нужда от 120 млрд. евро. И двамата подчертаха, че ЕС трябва по-сериозно да финансира най-засегнатите от енергийния преход страни. Естония пък посочи, че не може да инвестира във вятърната енергетика, тъй като тя пречела на съществуващите радари за контрол на въздушното пространство.

Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030 г. България ще продължава да разчита на ядрената енергетика и въглищните си централи "при спазване на европейското законодателство". Станков подчерта и, че София иска да се отчитат националните й особености, като например високия дял на въглищната енергетика, което ще предполага и по-високи инвестиции за преход към по-чисти технологии.