ЕКИП: Малките областни центрове в страната изостават
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕКИП: Малките областни центрове в страната изостават

Смолян прави впечатление с липсата на каквито и да е първокласни и железопътни връзки

ЕКИП: Малките областни центрове в страната изостават

Смолян няма пътна инфраструктура, финансите на община Кърджали са най-лоши, а Силистра и Ловеч стагнират

3349 прочитания

Смолян прави впечатление с липсата на каквито и да е първокласни и железопътни връзки

© Юлия Лазарова


Намаляващо население и слаба икономическа активност. Това са част от проблемите на осемте най-малки областни градове в страната, които Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) извежда в свой доклад "Икономическо състояние и развитие на малките областни центрове в България". В него се разглежда икономическото развитие на Смолян, Ловеч, Кърджали, Кюстендил, Разград, Монтана, Търговище и Силистра през последното десетилетие. За този период нито една от областите не се откроява със силна икономическа активност.

Според ЕКИП, за да се обърне негативната тенденция в малките областни центрове, е нужна данъчна децентрализация, обособяването на икономически зони и подобряването на местната инфраструктура.

Монтана води, Силистра е на опашката

Монтана води по показателя размер на икономиката - БВП там е 1.16 млрд. лв. през 2017 г., докато Силистра е в другия край на класацията с произведени стоки и услуги на стойност 744 млн. лв. Икономиката на Ловеч пък на практика стагнира, съдейки по данните - увеличението на БВП през последните десет години е едва 14.2%, докато в Монтана например повишението е 48.2%. Слаб ръст отчита и област Кюстендил - 15.8%. Силистра остава на дъното на списъка и по показателя БВП на човек с 6.7 хил. лв., докато лидер е Смолян с 9.7 хил. лв. на човек от населението.

Видимо изпъква Търговище с капиталовложения от общо 2 млрд. лв. и 1.5 млрд. лв. чужди инвестиции през последните десет години.

Все по-малко хора

Най-драстично се свива населението на област Ловеч - в рамките на десетилетие жителите на общината намаляват с една пета до малко над 43 хил. души към края на миналата година. Останалите областни центрове не са много по-добре - и те отчитат двуцифрен спад на населението. Изключение е Кърджали, където спадът е минимален - едва 0.1% за десет години, и се дължи основно на необичайно високи нива на новозаселващи се хора в общината от други краища на страната. Обща черта навсякъде обаче е влошаващият се естествен прираст на населението.

Трудният път до Смолян

Кюстендил е с най-гъста пътна настилка - 20.6% миналата година, докато Търговище води по качество с 14.7% първокласни пътища. Смолян пък прави впечатление с липсата на каквито и да е първокласни и железопътни връзки. Това обаче до голяма степен се обуславя от изключително неравната география на областта. Същевременно обаче липсата на добра инфраструктура ограничава икономическото развитие на Смолян и затова една от препоръките на ЕКИП е да се разгледат възможностите за подобряване на пътните връзки в района.

От друга страна, по отношение на туризма регионът е безспорен лидер. Причината е, че община Смолян се намира един от най-големите зимни курорти в страната - Пампорово. Легловата база в община Смолян е по-голяма от тази на останалите седем областни центрове, взети заедно - 4860 легла. Общината е и единствената, в която са били реализирани над 100 хил. нощувки през 2018 г., докато в останалите региони броят не надвишава 37 хил.

Финанси на червено

ЕКИП прави преглед и на финансовото състояние на общините. Към 2018 г. община Смолян има най-високите нива на общински дълг от всички разглеждани общини - над 13 млн. лв., като се забелязва растеж с над 35% от 2015 насам. Сумата може да не изглежда голяма, но се равнява на почти 500 лв. дълг на човек от региона, което е над средните нива за страната. От друга страна, рентабилността на финансите в община Кърджали е в много по-лошо състояние от другите общини. През 2018 г. например допълнително поетите задължения за разходи са 42% от средногодишните разходи в местния бюджет, докато в останалите общини нивото е под 13%, а здравословната граница според Министерството на финансите е 15%.

"Общините като цяло трябва да се стремят към данъчна децентрализация и данъчна автономност от държавата. Само така ще могат по най-добрия начин да се възползват от специфичните дадености на всеки край и конкурирайки се помежду си, да подобряват икономическите си показатели", е мнението на Георги Вулджев от ЕКИП.

Автор: ЕКИП

Намаляващо население и слаба икономическа активност. Това са част от проблемите на осемте най-малки областни градове в страната, които Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) извежда в свой доклад "Икономическо състояние и развитие на малките областни центрове в България". В него се разглежда икономическото развитие на Смолян, Ловеч, Кърджали, Кюстендил, Разград, Монтана, Търговище и Силистра през последното десетилетие. За този период нито една от областите не се откроява със силна икономическа активност.

Според ЕКИП, за да се обърне негативната тенденция в малките областни центрове, е нужна данъчна децентрализация, обособяването на икономически зони и подобряването на местната инфраструктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK