За потъването няма само една причина, а на съвкупност от фактори, които накрая се оказаха перфектната буря. И далеч не отразява ситуацията в цялата туристическа индустрия, която се радва на завишен интерес. Половината от британците, които пътуват в чужбина, го правят с туристически агенции, показват данни на секторната асоциация. За тях все още е по-евтино да купят пакетна семейна почивка, отколкото да резервират всяка част отделно. Анализаторите смятат, че все още Thomas Cook и големия конкурент - TUIq могат да използват своя мащаб за договаряне на по-ниски цени при резервиране на хотелски стаи и места в самолетите.

Един от ударите идва от онлайн платформи като Еxpedia и Skyscanner, които дават възможност на пътниците да резервират отделно полети и настаняване. Друг фактор е възходът на нискотарифните компании, които отказват да продават билетите си чрез туристически агенти, което също "премести" много клиенти. Платформи като Airbnb и booking също влошиха ситуацията, предлагащи достъпно настаняване навсякъде по света. По-рано през тази година Thomas Cook обвини и несигурността около Brexit за слабите резервации. Не помогна и топлото лято през миналата година, което накара много британци да останат на Острова.

Неподготвеността на Thomas Cook да се адаптира бързо към променящата се технологична среда струваше загубата на по-платежоспособни клиенти. Вместо това за нея оставаха основно по-възрастните потребители с по-малко възможности, които обслужваше през скъп канал като магазините си на скъпи локации. Всичко това водеше до натрупване на дългове, които в течение на времето ставаха все по-трудни за поддържане. Основна цел на интернет икономиката е прескачането на посредниците, които в случая са туроператорите. Например в САЩ броят на агенциите в сектора е намалял от 124 000 през 2000 г. до 79 000 през 2018 г., показват данни на Федералното бюро за трудова статистика.

И не на последно място, а може би дори водещо по негативно отражение, бяха лошите бизнес решения на мениджмънта на компанията. Thomas Cook наследи големи дългове, когато се обедини с конкурентната MyTravel Group през 2007 г. Последваха поредица от необосновани придобивания и все по-високи разходи за поддръжката на мрежата от споменатите 560 физически обекти във Великобритания. Същевременно групата се задъхва и под огромните разходи за управление на над 200 хотела и курорта с 40 000 стаи, над 110 самолета и мрежа от 21 хиляди служители в цял свят (виж инфографиката). Дълговете й достигнаха над 1.24 млрд. паунда през първото полугодие на тази година и по последни неофициални изчисления на анализатори, цитирани от BBC, са 1.7 млрд. паунда в момента.

Ликвидацията като решение

Сега съвсем естествено на прицел е мениджмънтът на Thomas Cook. Под лупа са възнагражденията на директорите в компанията, които от 2014 г. досега са получили 20 млн. паунда по формата на заплати и бонуси, но пък всичко това е ставало с одобрението на акционерите. Фокусът е най-вече върху изпълнителния директор Питър Фенкхаузър и председателя на борда Франк Майсман. Ще е изключително трудно да се докаже умисъл в техните действия. Неоспоримо е обаче, че мениджмънтът не е направил достатъчно през последните години, за да промени и преструктурира дейността на групата - преди година например е имало възможност за продажба на част от самолетите, която е щяла да намали значително дълговете. Подобна сделка така и не се случва.

Само допреди седмици се смяташе, че компанията ще избегне ликвидация, след като през август се съгласи на спасителна сделка. Китайският конгломерат и най-голям акционер Fosun (собственик на Club Med и на Cirque du Soleil, държащ дял от 18% в Thomas Cook), който искаше да наложи марката и модела Thomas Cook в Азия, се договори с кредиторите на фирмата да осигурят финансова инжекция в размер на 900 млн. паунда. Така той щеше да получи 75% в британския оператор, и 25% в авиокомпанията, а кредиторите - 25% в Thomas Cook и 75% в превозвача. На 20 септември обаче основни кредитори на туристическата компания заплашиха да оттеглят подкрепата си, ако групата не успее да осигури допълнителни 200 млн. паунда финансиране. Никой обаче не беше подготвен за такъв ангажимент. Призивът за помощ към британското правителство също остана нечут. Големите губещи (освен акционерите на компанията) се оказаха 600 хил. туристи, блокирани в цял свят след колапса на групата. Вторият най-голям акционер в Thomas Cook след Fosun с дял от 8% e турският бизнесмен Несет Кочкар, собственик на туристическата група Anex Tour.

Нито един от тези фактори не обяснява защо неуспехът при намирането на средства за рефинансиране на дълговете означава незабавна ликвидация. Британското законодателство позволява съживяване на дружество чрез преструктуриране на задълженията, но досега никой не говори за подобна възможност. Купувачи на части от него почти сигурно ще бъдат намерени.

Ударените поделения

Неясна е ситуацията и с подразделенията в различните страни, които поне на хартия са отделни юридически субекти и могат да продължат да оперират самостоятелно, стига да разполагат с нужните финансови средства. Проблемът е, че те споделят важна инфраструктура, ресурси и системи с компанията майка, които не могат да използват след затварянето й. Само дни след колапса на британското дружество дъщерната германска Thomas Cook GmbH подаде молба за съдебна защита от кредитори, като съобщи, че ще се преструктурира, за да може да продължи да управлява бизнеса си сама. В същото време дъщерната авиокомпания Condor (която Thomas Cook купи преди години от Lufthansa) получи спасителен мостов заем от германското правителство в размер на 380 млн. евро, за да продължи да лети. Тази помощ обаче трябва да бъде одобрена от Европейската комисия. Полското подразделение Neckermann Polska също обяви, че не може да продължи да функционира нормално и сайтът му вече е офлайн.

Финландският бизнес Tjäreborg съобщи, че подновява полетите и предлаганите ваканции. Той е част от скандинавските операции на Thomas Cook заедно с компаниите Ving, Spies, Globetrotter и Thomas Cook Airlines Scandinavia (виж инфографиката). "Всички сме независима и печеливша част от бизнеса и можем да продължим да работим с помощта на нашите банки и кредитори", обяви пред местните медии Магнус Викнер, който ръководи цялата местна дейност.

Печелившите

Засега изглежда, че най-големият печеливш от колапса на Thomas Cook е основният конкурент - германската TUI, която е фаворит за пазарния дял от 30% на Thomas Cook във Великобритания и 10% в Германия. Неслучайно след новината за фалита акциите й се повишиха с над 6%. Компанията е далеч по-малко зависима от пакетните пътувания, колкото досегашния си голям съперник. Освен това има и далеч по-малък дълг и може да разчита на диверсифицирано портфолио като круизни кораби и строежа на хотели. В същото време TUI е изправена пред същите трудности - онлайн платформите и нискотарифните превозвачи. Което се доказва и от представянето й на борсата - за последната година акциите й са се обезценили с над 32%.

Сухите факти, обаче, остават... сухи. Свидетели сме на краха на една почти 200-годишна компания, но в бизнеса нищо не остава празно, особено в период на подем - млади и по-гладни конкуренти дебнат и са готови да се възползват от всяка възможност.