През 2015 г. за спечелването на един мандат бяха необходими около 6 хил. гласа, което за София не е особено трудно предвид факта, че на местния вот гласуват около половин милион избиратели. Това означава, че извън трите основни политически сили в столицата - ГЕРБ, БСП и "Демократична България", с места в общинския съвет могат да се сдобият други по-малки формации, чийто брой трудно може да се прогнозира. В сегашния СОС например трите основни политически сили имат общо 48 съветници, а останалите 13 места се разпределят между ВМРО, "Атака", "Глас народен", "Зелените", "Движение 21", АБВ и "Български социалдемократи". И макар че преговорите за сформирането на мнозинство в новия общински съвет ще започнат между първия и втория тур на местните избори, когато ще е ясно кои партии ще имат представители, от участниците в изборите е видно, че и ГЕРБ, и БСП (Манолова) се опитват да компенсират липсващите им гласове чрез сателитни формации.

Играта на ГЕРБ с ВМРО

Партията на Борисов се надява да компенсира загубата на гласове в София, като се опита да повтори формулата на управляващата коалиция ГЕРБ -"Обединени патриоти". Затова кандидатирането на Ангел Джамбазки за кмет на София не е изненада. От ръководството на ВМРО дълго се колебаеха дали и на тези избори да заложат на печелившото си лице с риск Джамбазки да бъде преекспониран. Само преди няколко месеца той беше начело на листата на партията за европейските избори и стана евродепутат. На местните избори през 2015 г. Джамбазки се яви също като кандидат за кмет на София, след като година преди това спечели депутатско място в ЕП и напусна мястото си на общински съветник в СОС. И тогава, и сега целта на участието на Джамбазки в кметския вот е да дърпа гласове за листата за общински съветници на ВМРО, понеже се смята, че той има личен вот. Преди четири години тази тактика донесе на партията на Каракачанов три места в общинския съвет в София. Надеждите сега на ръководството й са да имат 5 или 6 съветници в столицата. На европейските избори ВМРО получи малко под 32 000 гласа в София и ако успее да повтори този резултат, такава цел не изглежда непостижима. Според социолози ГЕРБ може да спечели между 21 и 24 места в СОС, които заедно с тези на ВМРО се доближават чувствително до необходимия брой общински съветници за сформирането на мнозинство - 31. От партията на Каракачанов отричат на този етап да имат договорка с ГЕРБ за съвместно управление на столицата, но и сега нейните представители в СОС подкрепят решенията на Фандъкова и ГЕРБ.

В същия контекст би трябвало да се разглежда и кандидатирането на Волен Сидеров за столичен кмет. Той първо обяви, че "Атака" ще подкрепи кандидатурата на Фандъкова, но няколко дни преди крайния срок за регистрация на кандидатите за кмет в ЦИК заяви намерението си да участва в кметската надпревара. На предишните избори "Атака" успя да спечели две места за съветници в СОС. На този етап е трудно да се прогнозира дали сега ще може изобщо да има общински съветник, защото на европейските избори резултатът на "Атака" в София е едва 3745 гласа. Така или иначе, ако успее да вкара дори един съветник, той най-вероятно също ще гласува с ГЕРБ.

Играта на Манолова с малките партии

Подобна на ГЕРБ стратегия се забелязва и при Мая Манолова. Като независим кандидат тя няма собствена листа за общински съветници, но ако спечели кметските избори, ще може да разчита на общинските съветници от БСП, чийто брой обаче ще е далеч от идеята за сформиране на мнозинство. По тази причина Манолова залага и на няколко малки формации, които подкрепят кандидатурата й за кмет, но участват във вота със свои листи за общински съветници. Едната коалиция е наречена "Движение България на гражданите" (ДБГ), в която освен основаната от Меглена Кунева едноименна партия влизат още Земеделски народен съюз (ЗНС), НДСВ и "Път на младите". В листата й са влезли четирима от членовете на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Манолова за кмет. Другата формация, на която разчита Манолова, е гражданското движение "Заедно за промяна", в което участва партията на бившия депутат от ДБГ Настимир Ананиев "Волт". В неговата листа също има представител на инициативния комитет на Манолова. Трудно може да се прогнозира дали двете формации имат шанс да вкарат общински съветници в столицата. Основаната от Меглена Кунева партия ДБГ се разпадна, след като подкрепата за Манолова предизвика трус в ръководството й и напускането на няколко души, начело с разпознаваемата фигура на Найден Зеленогорски, който обяви подкрепата си за кандидата на "Демократична България". НДСВ от години съществува само като регистрация, а потенциалът на формацията на Румен Йончев ЗНС не може да се изчисли, защото на евроизборите партията се яви заедно с ВМРО, а в предишния парламент беше в коалиция с партията на Николай Бареков "България без цензура". Същото важи и за "Волт", която на евроизборите спечели скромните 972 гласа в столицата. Листа за общински съветници регистрира и "Движение 21" на Татяна Дончева, която също подкрепи Манолова за кмет. При общата неяснота колко от тези партии какъв брой съветници могат да вкарат в СОС, ако Манолова спечели кметския вот, най-вероятно и тя като Фандъкова ще трябва да разчита на "динамични мнозинства" за прокарване на решения. Което в българската политическа традиция означава търгуване на подкрепата.

"Демократична България" може да накланя везните

На този фон ключова може да се окаже ролята на третата политическа сила в София - "Демократична България", която според социолози има потенциал да спечели между 10 и 13 места в СОС. На европейските избори обединението имаше малко над 54 хил. гласа в София. За кметската надпревара гласовете на т. нар. градска десница вероятно ще се разделят в някакво съотношение между кандидата на ДБ арх. Борислав Игнатов и на "Спаси София" Борис Бонев. Обединението има потенциал да привлече и част от избирателите, които през май гласуваха за бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева. Тя искаше да се кандидатира за кмет на София с листа за общински съветници, но ОИК отказа да я регистрира заради закъснение със 7 минути след крайния срок за подаване на документите.* На европейските избори Иванчева спечели в София около 10 000 гласа и според социолози този протестен вот може да се разпредели между Игнатов, Бонев и Манолова в гласуването за кмет и да прелее към "Демократична България" за общинската листа, доколкото Манолова и Бонев не участват със своя.

Ако Фандъкова спечели кметските избори и мандатите на ГЕРБ и ВМРО в СОС са под 28, вземането на решенията в СОС ще зависи от гласовете на представителите на "Демократична България". Същото важи и ако Манолова победи на кметския вот. И в двата случая обаче обединението ще бъде изправено пред тежка дилема. Извънпарламентарната формация "Демократична България" е яростна опозиция на управлението на Бойко Борисов и евентуалното им участие в управлението на столицата с ГЕРБ ще им отнеме възможността да критикуват премиера. Влизането пък в коалиция с БСП в София изглежда немислимо по идеологически причини. От ръководството на "Демократична България" твърдят, че на този етап не са обсъждали въпроса какъв ще е политическият им ход, ако се стигне до такава ситуация и отлагат решението за след първия тур на местните избори.

* След редакционното приключване на броя, ЦИК отмени отказа на ОИК-София да регистрира Десислава Иванчева като кандидат за кмет на София и листата й за общински съветници и върна в петък преписката на общинската избирателна комисия за ново разглеждане. Решението на ЦИК може да се обжалва в тридневен срок.