Кой крепи генералния директор на БНР

- Очаква се Съветът за електронни медии да реши има ли достатъчно основания по закон да прекрати мандата на генералния директор на БНР. - Самият Светослав Костов не възнамерява да подаде оставка въпреки призива на члена на СЕМ Евелина Димитрова, журналисти вътре и вън от медиата.

Бруталната цензура върху голяма част от медиите в България обикновено се случва скрито - на повърхността се виждат ефектите от нея, но не и механизмите на натиск. Скандалът в БНР беше предизвикан от това, че за пръв път от много време се видя ясно как точно се случва цензурата - каква е целта, какви са средствата, кой го осъществява, а вероятно и кой го поръчва:

- Целта беше да се заглуши един глас, който може да критикува избора на Иван Гешев за главен прокурор

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- За да бъде изпълнена тя, журналистката Силвия Великова трябваше да бъде свалена от ефир

- Основното действащо лице беше новият генерален директор на БНР

- Той очевидно е мотивиран от среди, за които е изключително важно Иван Гешев да бъде избран, които, най-общо казано, могат да бъдат свързани с Делян Пеевски и ДПС.



Логичното следствие от всичко това беше Светослав Костов - генерален директор на БНР, да освободи поста. Случаят със Силвия Великова показа, че той изключително лесно се поддава на натиск от (да ги наречем за по-удобно) политици, не е способен да пази журналистическата независимост и като цяло не го е грижа за интересите на хората. Това е точно обратното на качествата, които се очаква да има генералният директор на общественото радио. Очевидно е, че той трябва да се оттегли. Единият начин е да подаде оставка, другият - да бъде махнат от Съвета за електронни медии.

Тази седмица се разбра, че първото няма да се случи. В отворено писмо до медиите Костов подмени темата и заяви, че "радиото е подложено на атака, която създава условия за противопоставяне на хората в БНР и уронва престижа на една авторитетна медиа. Тази ситуация доведе до това няколко души да използват един уважаван от мен орган – Съвета за електронни медии, за проводник на лични интереси, клевети и недоказани твърдения", пише в писмото. Заради това директорът на радиото е решен да потърси "отговорност в съда на всички, които се упражняваха през последните дни върху моето име, достойнство и професионални качества", се отбелязва в отвореното писмо. До редакционното приключване на "Капитал" не получихме отговори на допълнителните ни въпроси ще заведе ли граждански иск в съда, кога и срещу кого.

Съветът за електронни медии също на етапа не иска да предприеме нищо категорично. Според председателката на СЕМ София Владимирова случаят ще бъде обсъден, когато регулаторът е в "пълен състав". С други думи, възможно е да не е още тази седмица.

Политиците от големите партии засега, изглежда, също се опитват да задържат Светослав Костов на поста му. Депутати от БСП предложиха създаването на временна парламентарна комисия по проблемите с БНР. ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят създаването на комисията, и внесоха свое предложение - Сметната палата да извърши финансова проверка на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 година до 30 септември 2019 г. Проверката трябва да започне от 1 октомври, а Сметната палата ще има време до края на следващата година да внесе доклада от извършения одит в Народното събрание.

Всичко това обаче само ще забави решаването на кризата в радиото и е знак, че всички основни партии се опитват да отложат свалянето на Светослав Костов от поста за след избора на главен прокурор и местните избори.

Докато политическите сили умуват какво да правят с разразилата се криза в БНР и се надяват тя да утихне, обществото и журналистите в медиата очакват или генералният директор да прояви достойнство и да подаде оставка, или СЕМ да прекрати предсрочно мандата му. Има ли обаче достатъчно законови основания за това? "Капитал" потърси мнението по този въпрос на двама експерти по медийно право и на председателя на медийния регулатор, който ще трябва да защити решението си.

СЕМ засега ще изчака Председателят на Съвета за електронни медии София Владимирова пред "Капитал" Основанията за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор са изчерпателно посочени в Закона за радиото и телевизията. Съгласно чл. 67, ал 1 от закона мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно: 1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии; 2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори. За БНР за времето от встъпване в длъжност на г-н Светослав Костов като генерален директор не са налице две или повече констатирани нарушения на чл. 10 от закона, за да бъде коментирана като основание за предсрочното прекратяване на мандата му хипотезата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ било в частта "груби", било в частта "системни" нарушения. Съветът обяви, че ще обсъжда въпроса, когато е в пълен състав. На този етап сме предприели действията, които оповестихме в нашето становище – стартирани са две административнонаказателни производства за установяване на нарушения на лицензията за програма "Хоризонт" и на ЗРТ. Подготвяме изпращането на протокола от срещата, проведена на 19 септември с редколегията на програма "Хоризонт", на прокуратурата. Знаете, че на тази среща се изнесоха данни за оказвана принуда и заплаха върху журналисти от БНР и върху самия генерален директор. Има ли опция да използвате външна експертна помощ при разрешаване на казуса? - Винаги има опция за търсене на външна помощ при разрешаване на сложни казуси, пред които е изправен регулаторът.

В закона има основания да бъде прекратен мандатът на Светослав Костов проф. Райна Николова, преподавател в НБУ, член на СЕМ (2004 – 2010 г.): Намирам достатъчно основания за това в закона. Смятам, че са нарушени два принципа на радиодейността: гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение и гарантиране на правото на информация. Последният случай на предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор на обществена медия е от 2004 г. Тогава като член на СЕМ изпитвах съмнение дали г-н Кирил Гоцев трябва да бъде отстранен като генерален директор на БНТ и гласувах "против" неговото освобождаване. Страхувах се, че с такава намеса в управлението на БНТ ще се накърни нейната независимост. Но случаят тогава бе коренно различен от казуса с кризата в БНР от последните дни. Генералният директор бе сключил договор за реклама, неутвърден от управителния съвет на БНТ, за съществуването на който другите членове на ръководството научиха от медиите. И се търсеше основание за предсрочното му уволнение. СЕМ намери това основание в три наказателни постановления за нарушаване на правото на личен живот и за непредоставяне право на отговор. Моите притеснения произтичаха от факта, че не откривам пряка връзка между програмната дейност на БНТ и прекратяването на мандата на генералния директор заради финансовата му дейност. За разлика от нарушената комуникация относно финансовото управление на БНТ през 2004 г. сега ръководството на БНР посегна върху основни демократични ценности, каквито са свободата на словото и правото на информация на българските граждани. Върховният административен съд посочи в Решение №1554 от 18.02.2005 г., че СЕМ е длъжен да прекрати предсрочно мандата на генералния директор на обществена медия при наличие на издадени наказателни постановления. Не се налага те да са влезли в сила. Същото предвижда и ЗРТ: "ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби (...) нарушения ...". ВАС акцентира върху следното: "Точно преценявайки ги като "груби" нарушения, без законът да посочва колко на брой следва да бъдат те, са издадени наказателните постановления с налагане на административно наказание "глоба" и без значение е размерът на наказанията за определяне на тежестта им." Така съдът даде по-голяма свобода на медийния регулатор при предсрочното прекратяване на мандатите на генералните директори на обществените медии в България. Без да се опитвам да адвокатствам в негова полза, ще кажа, че регулаторът се сблъсква с подобен проблем за пръв път. Никой досега не си е и помислял, че може да се спре разпространението на програма "Хоризонт" без основателна причина, както се разбра от съобщението на прокуратурата и изявленията на КРС. Но той трябва да издаде наказателно постановление за нарушение на конституционното право на информация на всички български граждани заради замлъкването на програма "Хоризонт" от 6.00 часа до 10.42 часа на 13.09.2019 г. Не разбирам защо това наше право на слушатели и данъкоплатци на БНР се пренебрегва. Нека припомня, че съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗРТ при осъществяване на своята дейност СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги. Медийният регулатор е пазител на нашите конституционни комуникационни права. Ако отстъпи от това свое задължение, какъв е смисълът от неговото съществуване? Кой ще защити гражданите в казус като този? Обръщам внимание, че Конституцията на Република България не е обикновена книжчица, която разгръщаме само по повод годишнините от нейното приемане. Това е най-висшият юридически акт в държавата с пряко действие, който трябва да бъде спазен. Доказателствата за натиск и ограничаване на свободата на изразяване на мнение на журналиста Силвия Великова са публичните свидетелства на трима служители на БНР за случилото се преди 13.09.2019 г. (Силвия Великова, Даниела Късовска и Ивайло Савов). Нима свалянето от ефир при точно тези обстоятелства не е накърняване на правото на свобода на словото? И защо, ако не е упражнен натиск, Силвия Великова е върната в ефир след намесата на министър-председателя? Така ли се правят административни реформи? С телефонни обаждания? Не ви ли се струва, че се връщаме към "мобифонното право", упражнявано върху БНР и БНТ, в средата на 90-те години на миналия век? Преди 25 години цензурата под формата на "реформи" се упражняваше при отсъствието на медиен закон, а днес това се прави при неговото действие. СЕМ не трябва да прехвърля проблема на прокуратурата, защото общественото напрежение ще се засилва. Прав е в това отношение главният прокурор, че той няма да върши работата на други институции. Трябва просто да се приложи Законът за радиото и телевизията от призвания за това орган. Предстоят избори, темата ще се политизира, обстановката ще се усложнява. Недоволството в медийния сектор ще продължи да тлее и да се разгаря. Виждам известни прилики със събитията в БНР през 2001 г. Тогава пасивността на НСРТ провокира кардинална политическа и медийна промяна.

Изходът е: предсрочно прекратяване на мандата на директора, оставка на управителния съвет и нов избор проф. Нели Огнянова, преподавател по европейско медийно право в СУ "Св. Климент Охридски" Законът съдържа две основания за предсрочно прекратяване - груби или системни нарушения. Мандатът на Кирил Гоцев е прекратен поради системни нарушения на закона, в конкретния случай три, минималният брой за системност. За себе си нямам съмнение, че в случай на грубо нарушение не се изисква повторност. Първо, ВАС в двете си решения не дава основания за такъв извод, в допълнение констатира очевидното - че законът не предвижда минимален брой груби нарушения. Второ, ако позволите reductio ad absurdum - ако изключиш радиото, за което отговаряш, от медийната екосистема и от системата на националната сигурност безсрочно, по логиката на СЕМ трябва да се търси и друго нарушение, за да се прекрати мандатът? Това е абсурдно. Защо СЕМ настоява, че няма основания за предсрочно прекратяване, не знам, вероятно по убеждение. Какъв е изходът - предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор, оставка на управителния съвет и нов избор. Дали това е изход за БНР зависи от този именно избор, иначе може да се замени един човек в зависимост с друг. В този контекст добре се вижда значението на продължителността на мандата - не знам дали е редно да се внася изменение за удължаване предвид подобни ситуации.