България все пак ще подкрепи началото на преговорите на ЕС със Северна Македония
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България все пак ще подкрепи началото на преговорите на ЕС със Северна Македония

Румен Радев свика консултативна среща за двустранните отношения между България и Северна Македония и очакваната покана към Скопие от Европейския съюз (ЕС) за започване на преговори за членство.

България все пак ще подкрепи началото на преговорите на ЕС със Северна Македония

Подкрепата обаче няма да е безусловна и ще зависи от решаването на историческите спорове между София и Скопие

Деян Димитров
3251 прочитания

Румен Радев свика консултативна среща за двустранните отношения между България и Северна Македония и очакваната покана към Скопие от Европейския съюз (ЕС) за започване на преговори за членство.

© Юлия Лазарова


България няма да блокира определянето на дата за начало на преговори за присъединяване на Северна Македония в ЕС, което се очаква да се случи на 17-ти октомври. Заедно с това обаче България и не подкрепя Северна Македония безусловно поради недостатъчния напредък на преговорите в Съвместната историческа и образователна комисия между двете държави. В нея, според договора за добросъседство, влязъл в сила през февруари 2018 г., се очакваше да бъдат решени дългогодишните исторически спорове между двете държави. Това се разбра днес след среща по въпроса между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев.

Срещата се състоя след като президентът Радев вече веднъж коментира, че липсата на напредък на експертната комисия е тревожен, а вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че ВМРО ще напуснат управлението, ако България подкрепи Северна Македония.

Как се стигна дотук

През последните над две години Борисов превърна дипломацията в Западните Балкани в една от основните цели на българската държава. Дипломатическите усилия доведоха и до договор за добросъседство между България и Северна Македония, който беше подписан през 2017 г. и влезе в сила през февруари 2018 г. Договорът включва и създаването на съвместна мултидисциплинарна историческа и образователна комисия между двете страни, която да реши продължаващите вече десетилетия спорове между България и Северна Македония. Такива са например споровете за това дали напрмер Гоце Делчев и цар Самуил са български, македонски, или общи исторически фигури.

Комисията започна работа през май 2018 г., но резултатите от осемте заседания до този момент не са особено обещаващи. Този август Борисов поиска до 15 октомври да се реши въпросът за Гоце Делчев, чиято историческа роля си остава болен въпрос сред историческите експерти в комисията. На 18-ти септември, малко след неудовлетворително заседание на съвместната комисия, президентът Радев даде ултиматум на историческата комисия, че само ако до 17 октомври реши "всички спорни въпроси, включително събития, личности, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на обществените медии – то българското правителство може да продължи политиката си на безусловна подкрепа за членството на Република Северна Македония в Европейския съюз."

В края на миналата седмица вицепремиерът от ВМРО Красимир Каракачанов заплаши, че ВМРО ще напусне управлението на страната, ако България подкрепи Северна Македония в Съвета на ЕС на 17 октомври. Според Каракачанов в специално изявление, македонците нарочно протакват и забавят работата на комисията, като България не бива да дава гласа си докато "не бъдат изчистени всички фалшификации от историята". Каракачанов мотивира изявлението си с телевизионно интервю на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, в което той обяснява, че не е нужно за работата на историческата комисия да има срок.

В независимо запитване на Капитал до Пресцентъра наМВнР от миналата седмица обаче става ясно, че "постигането на конкретни резултати в работата на Комисията, остава ключов индикатор за напредък в изпълнението на Договора (за добросъседство) и ще продължи да има определящо значение за по-нататъшната подкрепа за интеграцията на Република Северна Македония към ЕС."

Подкрепа, но с условия

Всички тези фактори доведоха до свикване на среща от страна на президента за отношенията на България и Северна Македония преди гласуването в Съвета на ЕС на 17 октомври. На срещата участваха президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов, външната министърка Екатерина Захариева, вицепремиерът Красимир Каракачанов, както и депутати от правителството. Заплахата - отмяна на подкрепата на България за Северна Македония в ЕС не се случи. На срещата Захариева заяви, че България трябва да гласува за определяне на дата на началото на преговорите, но че позицията на страна може да се промени по време на самите преговори.

Според Борисов, "членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята." Пред президенството премиерът обясни, че подкрепата на България за Северна Македония не е безусловна, но от друга страна ще се запише в историята с лошо, ако "след като всички 27 страни са ги подкрепили и точно България ги е спряла". Борисов обвърза подкрепата за Северна Македония с подкрепата за Албания, а Захариева добави, че на Скопие не бива да се дава предимство пред Тирана. Борисов също призова съвместната комисия да направи бързи срещи и да реши належащите проблеми преди 15-ти октомври, когато е насрочена следващата им официална среща.

След срещата, президентът Радев обясни, че "поведението на нашата съседка поражда несигурност и недоверие" поради обезпокоителните резултати от работата на комисията, въпреки усилията на българските членове. Радев обеща, българското правителство да излезе с конкретни изисквания и критерии за Северна Македония, "които да защитят българския национален интерес". Президентът също не спомена блокиране на решението за насрочване на дата за преговори за присъединяване на Северна Македония. Вместо това България трябва да създаде ясни крайни и междинни цели, които да обвърже с членството на Северна Македония в ЕС по време на самите преговори. Радев поиска и ясно посочване на червени линии, така че европейската интеграция на Северна Македония да не се случи "за сметка на българската история, език и идентичност".

От срещата обаче стана ясно, че самите конкретни мерки още не са формулирани - официалната позиция на България за евроинтеграцията на Северна Македония ще бъде съставена до края на седмицата.

Реакция от Заев

Ключова част от речта на Борисов пред президентството беше заявката, че интеграцията на Северна Македония в ЕС зависи от самата Северна Македония, като Скопие трябва да прекрати "тази убийствена война" с промяна на историята и миналото, и да се концентрира в бъдещето.

От своя страна, премиерът на Северна Македония Зоран Заев, циритан от агенция МИА, заяви, че може много бързо да се намерят решения на "откритите въпроси", но и подчерта, че части от историите на двете държави са обяснимо различни и добави, че не е достатъчно "само нашата страна да има воля, подобно нещо е необходимо и от България."

Това, за съжаление, е само поредният епизод от многосерийната драма между България и Македония. Тя няма да завърши сега и вероятно ще продължи да избухва периодично през следващите години, докато западната ни съседка продължава да се опитва да влезе в ЕС.


3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK