"Последните две години според НСИ Пловдив е най-бързо растящият град в страната", посочи заместник-кметът на общината Стефан Стоянов. По думите му през 2018 г. броят на хората, които са се заселили в града, е бил с 2400 повече спрямо година по-рано. За сравнение, числото за София е било 3600 души, но разликата в размерите на двата града е четири пъти, изтъкна той. При това близо 90% от тях са в активна възраст (25 - 54 г.), т.е. това са хора, които идват да работят тук, посочи Стоянов. Любопитен момент е и това, че за разлика от други растящи областни градове, където миграцията е главно от съседни области, при Пловдив през последните 1-2 години се наблюдава подчертан интерес от страна на хора, които идват или се завръщат в града от София или от чужбина, отбеляза икономистът Георги Стоев, който сега е управител на платформата "Тракия тех".

Индустриалният бум води със себе си и необходимостта от подобряване на инфраструктурата в града, така че да се отговори на очакванията на бизнеса, отчитат представителите на местната власт, като обръщат внимание и на свързаните с това рискове. "Както знаете, Пловдив е община, която е от табела до табела – това създава проблеми. Пловдив има възможност да се презастрои, което не трябва да се допуска", коментира областният управител Здравко Димитров. Той очерта няколко инфраструктурни проекта, по които вече се работи или предстои да започне работа в скоро време и които биха подпомогнали бизнеса или облекчили трафика в града – сред тях са кръговото кръстовище на "Голямоконарско шосе", което ще свърже индустриалната зона в Радиново с магистрала "Тракия", изграждането на кръгово кръстовище и локални платна на силно натовареното "Асеновградско шосе" и свързването му с пътен възел "Скобелева майка".

"Всъщност Пловдив няма завършен външен ринг и всички МПС, които идват от Асеновград и искат да отидат до магистралата, предпочитат да минат през града – защото околовръстното на югозапад също е тясно, там също се препроектира", отбеляза Димитров. За облекчаването на трафика вътре в града според него е нужно да се мисли в посока изграждане на кръстовища на две нива (например при Водната палата, Сточна гара, Аграрния университет), превръщане на бул. "Марица" в скоростна отсечка и завършване на бул. "Северен".

И по-добра градска среда

Друга посока, в която трябва да се работи целенасочено, е допълнителното подобряване на градската среда, смятат участниците в дискусията. "Освен демографската картина и цената на труда и на земята много, много важна тема за всеки инвеститор е и качеството на живот", отбеляза Георги Стоев.

В тази посока от общината например вече отчитат натиск върху някои публични услуги, сред които и образователната инфраструктура. "Вече имаме проблем с детските градини от тази година, със сигурност до две години ще имаме проблем и с училищата – затова вече говорим за усилено инвестиране в нови социални услуги", обяви зам.-кметът Стефан Стоянов. Той посочи, че през тази година в областта са били открити 17 нови паралелки за дуално обучение, зад които стоят над 40 компании от региона.

В осигуряването на средства за подобряването на градската среда и качеството на живот местните власти и бизнесът могат да разчитат и на финансиране от т.нар. фондове за градско развитие. "За да дойде индустрията, все повече е важно каква е средата – ето защо финансираме абсолютно целенасочено спортна инфраструктура, културна инфраструктура и зони за релакс и развлечения", посочи изпълнителният директор на фонд ФЛАГ и на единия от двата фонда за градско развитие Надя Данкинова. Тя съобщи, че по тази линия градовете в Южна България могат да се възползват от общо 300 млн. лв. до 2023 г., като за първата година вече са договорени проекти за около 60 млн. лв. Освен това фондът преговаря с Европейската инвестиционна банка и Фонда на фондовете за създаването на нова инвестиционна платформа, която да покрие проектите, които досега не попадат в обхвата на допустимите за финансиране населени места и дейности.