България е на картата на чуждите инвеститори, но е нужен дебат за ограниченията на ЕС

Държавата има малък ресурс и трябва да го използва много пълноценно, за да привлича още чужди инвеститори, но е нужен дебат на високо политическо ниво в ЕС по отношение ограниченията за държавна помощ и обществени поръчки, които връзват ръцете на правителствата, особено на малките държави в съюза. И представителите на държавните институции в България, и бизнесът тук остават оптимисти за бъдещето на инвестициите, условията и привличане на новите инвестиции. Това са част от мненията, изказани по време на 4-ото издание на конференцията Industry 4.0, проведена в Пловдив и организирана от "Капитал", община Пловдив и "Тракия тех".

"В момента дебатът на глобално ниво е, че правителствата трябва да са по-разкрепостени в инвестиционните разходи. Ако влагаме в такива с ниска добавена стойност, това няма да ни изведе напред", каза финансовият министър Владислав Горанов. В този контекст е и създаването на повече индустриални зони. Това е ключова тема през последните години и прогнозите са, че през следващите ще бъдат създадени няколко такива. Това става с уговорката, че не всички ще са с подкрепа от държавата. "Опитът и анализите на база разговорите с инвеститорите показват, че когато се появи някой от тях, те искат да започнат производство в рамките на година и половина", каза вицепремиерът Томислав Дончев. Което означава, че трябва да има готова инфраструктура.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Затова зоните трябва да са обект на стимули, но трябва да бъдем безкрайно внимателни. Не смятам, че всички трябва да са държавни, подкрепата трябва да бъде ограничена, държавата трябва да стимулира, а не да измества частните инвестиции. Моята оценка е, че България има потенциал за създаване на между 7 и 10 индустриални зони - на север и на юг. Преди години дебатът беше дали може да се направи или ремонтира мост, пътна връзка, докато днес 60% от случаите разговорите на местно ниво са, че не може без индустриална зона. Затова и виждаме, че общини се обединяват и работят в тази посока", каза още Дончев.

Освен това бизнесът и държавата вече ясно осъзнават, че заплатите не са основен фактор. Инфраструктурата, образованието и подготвените кадри се оформиха като ключови през последните години, но все повече се обръща внимание на качеството на живот и градската среда.

"Задавам си въпроса дали през годините не се заблудихме, че ниските разходи за труд са основно условие за привличане на инвеститори. Така или иначе съотношението при нас спрямо другите държави в ЕС все още е по-ниско и голямо предимство. Факт е обаче, че човешкият фактор ще намалява, а ще навлизат изкуственият интелект (AI) и технологиите, които намаляват нуждата от физическото присъствие на човека", каза Владислав Горанов. Според него стъпките за увеличение на заплатите в публичният сектор (за догодина е обявен ръст от 10%) е в същата посока, в която работи и бизнесът. "Ние не можем да си позволим в администрацията да работят качествени хора, ако макар и малко, не доближим възнагражденията с тези, които предлага частният бизнес", каза още той.



Според Томислав Дончев заплатата е огромен фактор, но не и единствен, за да се върнат и привличат българи от чужбина. "За много професии в момента е по-изгодно да се работи в България, отколкото в старите членки на ЕС. Погледнете цените, данъците, благата, които може да се придобият тук. За съжаление не всяка компания е готова даде 3500 лв. на млад инженер в България, но това е заплата, която дава по-висок стандарт тук, отколкото 3000 в евро в голяма европейска държава. Освен това проблемът е, че реимиграцията е свързана с битов дискомфорт, какъвто е имало и при самата емиграция. Второ, изборът къде да живееш не зависи само от заплатата, а от средата – паркове, чист въздух, културен живот, училища, градини, нивото на сигурността."

Защо се провали сделката с VW

Липсата на ограничения за държавна помощ в Турция и неспазване на някои от ангажиментите й към митническия съюз, в който членува са се оказали ключови. Фактор е обаче, че турската държава има по-дълъг опит в привличането на големи инвеститори, има и такова производство.

"Офертата за VW беше най-добрата, която сме давали на стратегически инвеститор. Всичко беше направено максимално по правилата на ЕС", каза Росен Плевнелиев, президент на България (2012 - 2017) и член на Съвета на директорите на автомобилния клъстер в България. Според него това е била една неравна битка. "Турция не се интересува от правилата на общия митнически пазар. Тя е член с всички права, но никакви задължения, в договора няма никакви ангажименти, ако не играе по правилата и си прави каквото иска. Това не се отнася само за VW, а за стотици други компании, които е привличала, без да спазва правилата на общия митнически пазар, това е нечестна битка", каза още той.

"Преговорите с големи международни корпорации никак не са лесни. Реално те очакват страната домакин да изгради и поеме голяма част от инвестицията, а те да дойдат само с ноу-хау и производството си." Той даде и пример с преговорите с VW: "90% от дебата с VW беше за инфраструктура от всякакъв тип – газови връзки, релсов път за влаковете и доставките, изграждане на пътя вътре в завода до летището", каза Горанов.

Все пак няма място за разочарование. "VW ни пoказа как се прави глобална трансформация, как компанията се променя тотално за 2-3 години със страшна сила. Даваме си сметка, че ако бяхме успели с тази фабрика, това щеше да е предпоставка да се преоборудваме по най-високите стандарти. Имаме предпоставка да удвоим хората в сектора, фабриките, създадена е екосистемата", каза Плевнелиев и допълни другите фактори: образование, дуалната система, университети, центрове за върхови постижения. Трябва да натиснем тези неща да се случват от тук.

Според Дончев загубата на проекта на Volkswagen не бива да отказва България от търсенето на такива големи инвеститори. "Като не е дошъл Volkswagen, ще дойде някой друг, и то в най-скоро време - в следващите 2-3 години", заяви той. Мнението му бе потвърдено и от Андраш Кадоча от консултантската компания McKinsey, който заяви, че смята България за може би последната държава в ЕС, в която има свободни пространства и условия за големи индустриални производства и проекти като този на Volkswagen.