Какво казват икономистите за глобалната икономика
На този етап никой не очаква рецесия, но рисковете тази прогноза да се обърне са много
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Има ли вероятност за криза в еврозоната догодина? Доколко мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) могат да я предотвратят? Какви са рисковете пред глобалната икономика през 2020 г.? На тези въпроси потърсихме отговор от широк кръг чужди икономисти и представители на индустрията в България. Ето какво казват те:

Еврозоната е на ръба на рецесия
Д-р Амат Адаров, Vienna Institute for International Economic StudiesНе бих прогнозирал, че глобална рецесия е неизбежна. Световната икономика вече се забави до най-слабите темпове след световната финансова криза и има редица сигнали, сочещи към особено крехка ситуация и повишен риск от рецесия. Множество фактори вече разрушават доверието на бизнеса в системните икономики: търговската война между САЩ и Китай, влияеща неблагоприятно на световната търговия, инвестициите и глобалните вериги на стойност, напрежението между САЩ и ЕС, несигурността около Brexit, продължаващите предизвикателства в еврозоната, забавянето в Китай с риск от твърдо приземяване, както и общо увеличаване на антиглобализацията и антиинтеграционните настроения в много страни. Предвид тази нестабилна ситуация много фактори биха могли да бъдат последнaта капка, която да предизвика икономически срив.
В допълнение на някои системни пазари има признаци на финансови балони, които могат да се спукат. Особено притеснителна е ситуацията на пазара на облигации в САЩ. Това е важно, тъй като САЩ са системна икономика и държавните й облигации са глобален актив - като цяло доходността е на исторически много ниски нива и основен предупредителен знак е наблюдаваната инверсия на кривата на доходност, тъй като спредът между 10-годишната и тримесечната доходност на книжата се оказа отрицателен. Отново всичко това не означава, че рецесията е неизбежна, но рисковете със сигурност са високи и се очаква да останат повишени поне в близко бъдеще.
ЕЦБ намали референтния лихвен процент от -0.4 на -0.5%, възобнови програмата за количествени облекчения и въведе облекчение отрицателните лихви да не важат за всички свъхрезерви на банките (tiered interest rates).
Предвид че еврозоната е на ръба на рецесия, по-разхлабената парична политика със сигурност е оправдана и желана. В същото време ефективността на тези действия не е ясна по ред причини. Като цяло обхватът на паричния инструментариум и стимулите на ЕЦБ са изчерпани през всички тези години на разхлабена монетарна политика, въпреки това икономическият растеж все още е под очакванията, докато инфлацията е слаба и под целта на ЕЦБ. Предоставянето на свръхликвидност всъщност може да увеличи рисковете от финансова нестабилност, особено като се има предвид, че банковият сектор доминира като начин на финансово посредничество в Европа. Следователно паричната политика сама по себе си не е достатъчна предвид основните предизвикателства, пред които е изправена еврозоната. Необходими са допълнителни макроикономически мерки, като например публични инвестиции в инфраструктура, въпреки че не всички държави в Европа разполагат с необходимото фискално пространство.
Редица фактори, които оказват неблагоприятно въздействие върху перспективите за растеж на еврозоната, също са извън обхвата на областта на паричната политика - например негативите от търговската война между САЩ и Китай, влиянието на Brexit, търговското напрежение между САЩ и ЕС, както и дълго неглижираните структурни проблеми в рамките на еврозоната изискват по-всеобхватен подход отвъд явните антициклични макроикономически политики.

Очакваме ниския ръст на БВП в Европа да продължи
Анхел Талавера, главен икономист, отговарящ за еврозоната, в Oxford EconomicsКъм момента не очакваме рецесия в еврозоната, а по-скоро продължение на текущата икономическа ситуация на нисък ръст на БВП. Секторът на услугите продължава да нараства с приемлив темп в Европа. Затова считаме, че ще са нужни един или повече външни шокове, за да се стигне до рецесия. Като например Великобритания най-накрая да напусне ЕС без сделка или САЩ да наложи мита върху европейския внос. Макар рисковете някое от тези събития да се случи да нарастват, а с тях и вероятността за рецесия, все още не считаме, че това не е най-вероятният сценарий.
Обявеният пакет стимули от ЕЦБ би трябвало да стимулира икономиката на еврозоната. Въпреки това, ако най-лошите външни рискове се материализират, централните банки няма да могат да избегнат сами рецесия без помощта на фискални стимули. Монетарната политика има ограничени способности да предотвратява икономически заплахи като колапс на глобалната търговия или голям геополитически катаклизъм като Брекзит без сделка.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.