С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 окт 2019, 12:12, 5680 прочитания

Какво казват икономистите за глобалната икономика

На този етап никой не очаква рецесия, но рисковете тази прогноза да се обърне са много

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Прогнозите за рецесия през 2020 г.

Най-очакваната криза

Вече всички предвиждат края на бизнес цикъла и растящ риск от рецесия. За България прогнозите са само за забавяне

Има ли вероятност за криза в еврозоната догодина? Доколко мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) могат да я предотвратят? Какви са рисковете пред глобалната икономика през 2020 г.? На тези въпроси потърсихме отговор от широк кръг чужди икономисти и представители на индустрията в България. Ето какво казват те:
Еврозоната е на ръба на рецесия
Д-р Амат Адаров, Vienna Institute for International Economic Studies

Не бих прогнозирал, че глобална рецесия е неизбежна. Световната икономика вече се забави до най-слабите темпове след световната финансова криза и има редица сигнали, сочещи към особено крехка ситуация и повишен риск от рецесия. Множество фактори вече разрушават доверието на бизнеса в системните икономики: търговската война между САЩ и Китай, влияеща неблагоприятно на световната търговия, инвестициите и глобалните вериги на стойност, напрежението между САЩ и ЕС, несигурността около Brexit, продължаващите предизвикателства в еврозоната, забавянето в Китай с риск от твърдо приземяване, както и общо увеличаване на антиглобализацията и антиинтеграционните настроения в много страни. Предвид тази нестабилна ситуация много фактори биха могли да бъдат последнaта капка, която да предизвика икономически срив.

В допълнение на някои системни пазари има признаци на финансови балони, които могат да се спукат. Особено притеснителна е ситуацията на пазара на облигации в САЩ. Това е важно, тъй като САЩ са системна икономика и държавните й облигации са глобален актив - като цяло доходността е на исторически много ниски нива и основен предупредителен знак е наблюдаваната инверсия на кривата на доходност, тъй като спредът между 10-годишната и тримесечната доходност на книжата се оказа отрицателен. Отново всичко това не означава, че рецесията е неизбежна, но рисковете със сигурност са високи и се очаква да останат повишени поне в близко бъдеще.

ЕЦБ намали референтния лихвен процент от -0.4 на -0.5%, възобнови програмата за количествени облекчения и въведе облекчение отрицателните лихви да не важат за всички свъхрезерви на банките (tiered interest rates).

Предвид че еврозоната е на ръба на рецесия, по-разхлабената парична политика със сигурност е оправдана и желана. В същото време ефективността на тези действия не е ясна по ред причини. Като цяло обхватът на паричния инструментариум и стимулите на ЕЦБ са изчерпани през всички тези години на разхлабена монетарна политика, въпреки това икономическият растеж все още е под очакванията, докато инфлацията е слаба и под целта на ЕЦБ. Предоставянето на свръхликвидност всъщност може да увеличи рисковете от финансова нестабилност, особено като се има предвид, че банковият сектор доминира като начин на финансово посредничество в Европа. Следователно паричната политика сама по себе си не е достатъчна предвид основните предизвикателства, пред които е изправена еврозоната. Необходими са допълнителни макроикономически мерки, като например публични инвестиции в инфраструктура, въпреки че не всички държави в Европа разполагат с необходимото фискално пространство.

Редица фактори, които оказват неблагоприятно въздействие върху перспективите за растеж на еврозоната, също са извън обхвата на областта на паричната политика - например негативите от търговската война между САЩ и Китай, влиянието на Brexit, търговското напрежение между САЩ и ЕС, както и дълго неглижираните структурни проблеми в рамките на еврозоната изискват по-всеобхватен подход отвъд явните антициклични макроикономически политики.
Очакваме ниския ръст на БВП в Европа да продължи
Анхел Талавера, главен икономист, отговарящ за еврозоната, в Oxford Economics

Към момента не очакваме рецесия в еврозоната, а по-скоро продължение на текущата икономическа ситуация на нисък ръст на БВП. Секторът на услугите продължава да нараства с приемлив темп в Европа. Затова считаме, че ще са нужни един или повече външни шокове, за да се стигне до рецесия. Като например Великобритания най-накрая да напусне ЕС без сделка или САЩ да наложи мита върху европейския внос. Макар рисковете някое от тези събития да се случи да нарастват, а с тях и вероятността за рецесия, все още не считаме, че това не е най-вероятният сценарий.

Обявеният пакет стимули от ЕЦБ би трябвало да стимулира икономиката на еврозоната. Въпреки това, ако най-лошите външни рискове се материализират, централните банки няма да могат да избегнат сами рецесия без помощта на фискални стимули. Монетарната политика има ограничени способности да предотвратява икономически заплахи като колапс на глобалната търговия или голям геополитически катаклизъм като Брекзит без сделка.
Този път може да е различно
Кристофър Дембик, ръководител на макроикономическите анализи в Saxo Bank

В края на бизнес цикъла сме, което означава, че вероятността за рецесия нараства значително. Въпреки това този път може да е различно в резултат на програмата за количествени облекчения на ЕЦБ и изкривяването на цените на пазара. Не казвам, че няма риск от рецесия. Някои държави технически ще влязат в рецесия през третото тримесечие на тази година. Но започвам да се питам дали комбинацията от понижени лихви/количествени облекчения и фискални стимули няма да успее да удължи бизнес цикъла. Ключов индикатор за наблюдение е глобалната ликвидност на долара. Изправени сме пред недостиг днес, но можем да станем свидетели на подобрение през следващите тримесечия благодарение на разхлабването на монетарните политики. Според мен някои държави вече технически са в рецесия, но още е рано да се обявява глобална рецесия.

Марио Драги първо повиши пазарните очаквания за нови монетарни стимули и логично обяви мерки. И все пак всички знаем, че монетарната политика достигна лимита си. Според мен монетарната политика може да поддържа благоприятни условия за финансиране и да стимулира ликвидността. Но имаме нужда от фискални стимули - както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, за да увеличим потенциала на БВП.

Не мисля, че влошаващите се прогнози ще се отразят на перспективата за разширяване на еврозоната. Към момента свиването на активността в промишлеността не се е отразило на вътрешното търсене в еврозоната. Можем да кажем, че проблемът се разпространява, ако стигне до сектора на услугите в Германия. Но в останалите държави прогнозите са по-добри. Вътрешното търсене е устойчиво благодарение на ниската инфлация и растящите заплати. Еврозоната има много слабости, но за повечето държави това не е новина. Така че не виждам защо би променило драстично перспективите за Източна Европа.
Мерките на ЕЦБ вече не могат да повлияят на икономиката
Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies

Най-новата прогноза на ОИСР не е за рецесия, а само за забавяне на растежа. За Германия (и повечето останали държави от Северна Европа) това забавяне идва на фона на пълна заетост, в много случаи дори недостиг на работна сила. Освен това бюджетът на Германия е на малък излишък. Следователно самото забавяне на растежа не би трябвало да има сериозни последици за по-голямата част от Северна Европа. Италия може да се окаже в по-несигурна ситуация, но така или иначе и тя отбелязва много слаб ръст.

Мерките на ЕЦБ вече не могат да повлияят на икономиката. Намаляването на 10 базисни точки в депозитната ставка очевидно не може да има голямо влияние. Повторното стартиране на програмата за количествени улеснения (QE) с 20 млрд. евро на месец също няма да окаже голямо влияние, при положение че и QE в размер на 80 млрд. евро на месец имаха малко въздействие.
Очакваме нормализиране догодина
Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия

Предвижданията за стоманодобивния сектор за следващата година на Eurofer - европейската браншова организация на стоманодобивните предприятия, както и на ОИСР, са за лек ръст, или за малко по-добра година, отколкото е тази. Тези предвиждания до голяма степен са условни, защото и за тази година се очакваше лек ръст, който се превърна в спад за Европа. По-негативно от очакванията повлия пренасочването на търговски потоци, от страни, които не могат да реализират продукцията си в затворените пазари като САЩ, както и заради редица ограничения, наложени от други държави, за да предпазят своите пазари. На регионално ниво засегнати са потоците от Турция като най-голям производител в региона, както и Украйна и Русия. Те имат квоти, но квотите им съгласно решенията на европейско ниво бяха увеличени веднъж с 5% и после още с 5%, от догодина влизат 3%, след доста силна борба квотата да не бъде с още 5%, но елементарна сметка показва, че това са над 10%, а потреблението реално се е увеличило с 1-2%. Тоест отворили сме пазар за повече внос. Разбира се, това става под сериозния натиск на автомобилната индустрия, която търси по-евтини продукти. От цифрите е видно, че вносът в Европа се увеличава и същевременно Европа е единственият континент, който има спад на местното производство като пряк резултат от този факт.

Има и друг фактор - автомобилостроенето. Предвиждаше се лек ръст от 1.2% за 2019 г., но тези прогнози се оказаха неточни и редица компании, особено в луксозния сегмент, отбелязват много сериозен спад. Моето лично мнение е, че тук става дума и за лека паника в стокистите (посредническите фирми, които поддържат стокови наличности), които започват да намаляват своите стокови наличности и да се подготвят за евентуална кризисна ситуация, което веднага рефлектира, и то тежко, върху производителите. Нашите потребители също намаляват своите стокови наличности. Запасите могат да падат до определено ниво, след което те пак ще трябва да се върнат на пазарите. Но липсата на поръчки сега ще повлияе на последното тримесечие на тази година и то ще бъде по-слабо. Аз споделям мнението, че догодина нещата би трябвало да се нормализират. Може би на малко по-ниско ниво.

Два сектора са основните потребители на стомана в България. Единият е строителството - инфраструктурно, жилищно и т.н., което засега няма спад, даже се очаква да има и ръст, защото се очаква да стартират редица инфраструктурни обекти, които бяха обжалвани и забавени. Другият сегмент са металите за машиностроенето, за различните видове производства. Тези сектори са силно експортно ориентирани и затова се очаква спад на поръчките през последното тримесечие на тази година.
Шансът за рецесия в Европа догодина е 35%
Джоузеф Гегнън, експерт по международни финанси и монетарна политика, Рeterson Institute for International Economics

Глобална рецесия е възможна, но не особено вероятна. Може би 25% шанс за САЩ и 35% шанс за Европа през следващите 12 месеца да има рецесия.

Мерките на ЕЦБ имат малък стимулиращ ефект върху икономиката, а и по принцип тя реално не е в състояние да направи повече, освен ако не е готова да предприеме нещо противоречиво, като например да изкупи много италиански и гръцки дълг или да изкупи много корпоративни акции. Не очаквам нищо от ЕЦБ, освен ако наистина няма рецесия.

Тъй като ЕЦБ вече няма пространство за маневри, това няма да има ефект върху Фед. Дълбоката рецесия в Европа би навредила на САЩ и ще накара Фед да продължи с монетарните стимули, независимо дали ЕЦБ прави нещо противоречиво.
Ние планираме растеж
Александър Миланов, изпълнителен директор на BMW - България

Темповете, с които се обновяват продуктите, премиерите на автомобили с алтернативни двигателни концепции, разширяването на функциите за автономно движение заедно с разширяването на търсене на автомобили, особено в премиум сегмента, доведе до значителни ръстове в автомобилния сектор след световната финансова криза. Факторите за растеж като цяло се запазват, но не във всички региони по света ще наблюдаваме изравнен растеж. Все по-строгите мерки за контрол на емисиите, както и динамиката в обновяването на хомологационните изисквания ще доведат до висока необходимост от обновяването на автомобилния флот по света. Разбира се, рисковете от забавяне на икономическия растеж и разширеното налагане на търговски бариери противодействат на този тренд. Според мен световната финансова система е по-добре подготвена за шокове, отколкото през 2008 г., но дългосрочното прилагане на финансови стимули за растеж на икономиките по света води до натрупване на дисбаланси и рисковете от рецесия остават високи.

В BMW Group ние планираме растеж. Нашето очакване е в глобален мащаб да постигнем ръст на равнището на 2019 г. Фактори за това са разширяването на продуктовата гама, разширяване на гамата и увеличаване на търсенето на plug-in хибридни автомобили, battery electric (BEV) автомобилите и засилването на присъствието на BMW Group както в луксозния сегмент, така и обновяването на палитрата в компактния клас.

При нас делът на корпоративния бизнес продължава да расте. Тук роля имат ускорените чуждестранни инвестиции, растежът на икономиката като цяло и разбира се, разширяването на набра от финансови инструменти за покупка или ползване на автомобили. Важен тренд тук е увеличаването на дела на оперативния лизинг.

През последните години мрежата от оторизирани дилъри и автосервизи за BMW и MINI беше разширена целенасочено и в момента според нас тя е оптимална в сравнение с позирания потенциал на регионите в България. Нашият фокус в момента е по-скоро върху интензивното развитие. Потенциалът на мрежата, с която работим на българския пазар, е по-висок, отколкото пазарния потенциал в момента, така че ние сме подготвени за продължаващ растеж.



Капитал #40

Статията е част от брой #40 на седмичния "Капитал" (4 - 10 октомври). В броя ще прочетете още:

- Какво казват икономистите за глобалната икономика
- Нов голям офис проект в "Хладилника"
- Колко струва издръжката на домашен любимец

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 1 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 618 прочитания

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1917 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отново екстремистки предложения в съдебния закон

"Патриотите" искат ограничения за съсловните организации на магистратите, Сидеров - направо забрана, ГЕРБ пак предлага кариерни бонуси за ВСС

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10