С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 4 окт 2019, 12:00, 5145 прочитания

През Гоце Делчев към ЕС

България все пак ще подкрепи Северна Македония по пътя й към ЕС, но ще обвърже по-нататъшните преговори с историческия спор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Защо миналото се оказа спирачка за европейското бъдеще на Северна Македония.
  • Съвместната експертна комисия работи в обстановка на недоверие и обструкции, което има отражение върху външната политика на страната.
Какъв е модерният македонски въпрос за България? Ако съдим по новините от последните две седмици, постигането на съгласие за личността на Гоце Делчев е едва ли не екзистенциален за правителството въпрос. Екзистенциален, защото вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че ВМРО ще напусне правителството и властта, ако България подкрепи Северна Македония на 17 октомври. Тогава ще се реши дали да бъде насрочена дата за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС - дата, за която Северна Македония чака от 2006 г. насам, а Германия вече я е подкрепила.

Въпреки че заплахата не се осъществи, този случай показа как споровете за миналото може да определят европейското бъдеще на Северна Македония и извади наяве липсата на напредък на Съвместната историческа и образователна комисия, създадена с договора за добросъседство между двете ни държави от август 2017 г.


Какъв е залогът в тези спорове

Въпреки че в момента на преден план излезе Гоце Делчев, това е само част от голямата игра за влизането на Северна Македония в НАТО и ЕС. Премиерът на западната ни съседка Зоран Заев активно се опитва най-сетне да завърши забуксувалите за последните 14 години амбиции на Северна Македония да се присъедини към двете международни институции. Както политологът Димитър Бечев посочва в публикация за "Свободна Европа", Северна Македония се намира в преломен момент, като до края на годината Заев се надява да може да се похвали с двоен успех - НАТО и начало на преговорите с ЕС. Европейската интеграция на съседката ни е важна и за България.

Ние еднозначно може да спечелим от падането на границите между двете страни. Това би довело както до културно сближаване, така и до икономически позитиви - повече търговия, повече възможности за работа на български фирми в съседката ни и по-голяма размяна на кадри. Начало на преговори на Северна Македония с ЕС и евентуално присъединяване също означава и допълнителна политическа стабилизация на Западните Балкани - цел, която третото правителство на Борисов превърна във водеща външнополитическа инициатива през последните две години и по време на българското председателство на ЕС. В момента регионът е едно от местата на много ясен геополитически сблъсък между Русия, от една страна, и Европа и САЩ, от друга. Очевидният интерес на Путин е разширяването на ЕС да не се случва, а Македония, Сърбия и Албания, дори и да не влязат в сферата на влияние на Москва, поне да останат сива зона на нестабилност и потенциални конфликти. България няма никакъв интерес това да се случи. И в този момент на сцената отново излезе Гоце Делчев и историческите спорове между двете държави. Как и защо обаче те станаха толкова определящи?



Цел на съвместната историческа комисия

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси е създадена съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, като основната й цел е да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития. Договорът влиза в сила през февруари 2018 г., а комисията започва работа през май, като оттогава е имала седем заседания. Целта, накратко, е да се спре това, което по-националистически настроените политици наричат "кражба на история" - приемането на хора и събития от последните няколкостотин години, които се свързват с България, като македонски.

Според пресцентъра на МВнР "постигането на конкретни резултати в работата на комисията остава ключов индикатор за напредък в изпълнението на договора и ще продължи да има определящо значение за по-нататъшната подкрепа за интеграцията на Република Северна Македония към ЕС". За България изпълнението на договора за добросъседство има подобно значение, каквото Преспанското споразумение за името на Северна Македония има за Гърция - изчистването на досегашни проблеми между двете държави, за да се осигури път напред за Северна Македония в ЕС.

За разлика от промяната в името, която, както Ивайло Дичев посочва в своя публикация за "Дойче веле", е конкретно и ясно измеримо изискване от страна на Гърция, търсеният резултат от страна на съвместната комисия е по-мъгляв. В самия договор за добросъседство целта на комисията се определя като "задълбочаването на взаимното доверие", "да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития". Работата на комисията трябва да доведе до "укрепване добросъседските отношения в духа на европейските ценности". Подобна формулировка без срокове оставя време както за безкрайни исторически интерпретации, така и за нарочно забавяне на процесите. Също не става ясно какви са очакванията на България - дали очакваме Северна Македония да обяви всички части от Титовата югославска пропаганда за исторически манипулации и да отрече голяма част от националната си идентичност, или самата България е готова на отстъпки. Все пак самата съвместна комисия е експертна и историческа, но резултатите от нея имат външнополитически отражения.

Гоце, Гоце, па ли ке те делиме

"Постигнати са договорености, предложения до правителствата на двете страни за честване на важни личности от общата история на двете страни. По хронологически ред това са Кирил и Методий, св. Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил. Важна е аргументацията в тези предложения, която стъпва на общо за цялата комисия тълкуване на тяхната историческа роля", споделя пред "Капитал" зам.-председателят на българската част на съвместната комисия доц. Наум Кайчев. Според него подобни съгласия са били немислими преди няколко години, но не са достатъчни за седем заседания и една година работа.
"Ние, българската част от комисията, никога не сме мислили за някакво отстъпление, защото има ясни документи, има ясни исторически свидетелства и те са нашият ясен пътеводен ориентир, а не дали ще ни се обади някой по телефона или няма да ни се обади."

Доц. Наум Кайчев, зам.-председател на Съвместната мултидисциплинарна историческа комисия, пред тв "Европа"


Кайчев допълва, че "има далеч повече възможности за разбирателство по много повече теми и по редица теми разговорите вървят трудно, бавно, има обструкции от страна на колегите". Например става дума за спорове дали в текста за Гоце Делчев името на днешната държава да се впише като Република Северна Македония или само като Македония, което е далеч по-обширна географско-историческа област, обхващаща територия от поне три държави, въпреки че това е пределно ясно от конституцията на страната; дали в българските учебници за Средновековието е приемливо да се пише "българските земи". "Фактически това според тях не е точно, не е коректно и изразява претенции към териториите на Северна Македония, иредентизъм и "есенциализъм", докато ние ясно обяснихме, че става въпрос за територии, за земи, които са били тогава част от българската средновековна държава или обитавани от българската средновековна народност." Според Кайчев по този начин е минало половината от последното заседание на комисията, състояло се на 12 и 13 септември, липсата на прогрес в което предизвика и публичното негодувание на президента Румен Радев.

Друг проблем се оказва личността на Гоце Делчев, която според Кайчев е основа за разбирателство в по-новата история на двете държави. Гоце Делчев е обсъждан на три заседания от седем и най-вероятно това ще продължи и през октомври, като засега съгласие за личността му няма. Според Кайчев голяма причина за бавната работа е и разликата в подхода. "Ние се опираме на договора преди всичко, но не само на договора, а и на базисната методология на историка и по-точно на работата с извори и коректността в следването на тези извори. Колегите изхождат преди всичко от днешна гледна точка, от днешното разбиране за някакви събития в миналото, как те днес се разбират, което за нас е доста различно и недотам продуктивно", казва той.

Игра на надхитряне

Вместо да повишава доверието между двете държави, комисията се превръща в отражение на досегашното напрежение в историческите спорове. Според българския историк Стефан Дечев, който не е член на съвместната комисия, македонската страна е успяла на максимум да вкара млади историци с "европейска подготовка, познаващи съвременните теории за нациите, национализмите, националните идентичности, които всъщност на базата на достиженията на европейската и световната наука се опитват на максимална степен да подкопаят българската позиция и очевидно е, че в немалка степен успяват да го постигнат". Това води и до опити за надхитряне между двете части на комисията.

Според него тези опити за подкопаване допълнително изнервят българската страна, но също водят до сблъсък на парадигми. Този спор се вижда нагледно в размяната на исторически анализи между македонския историк и лектор по европейска история в Ексетърския университет Любица Спасковска и доц. Кайчев, публикувани под заглавието "Нации, конструкти, история" в портала kultura.bg. Спасковска ползва теорията за нацията като конструкт и с нея скача чак във Втората световна война и формирането на македонската нация, докато Кайчев смята, че Спасковска анализира събитията избирателно и спори за сформирането на обща българска средновековна народност от 9-и век нататък - традиционна теория в българската историография. Според Дечев позициите и на двамата сочат към политизация на работата на комисията: "Тук виждаме как и двамата използват различни теории от гледна точка да се опитат в максимална степен да защитят конкретната държава, а истината е някъде по средата между тези две позиции."

Навярно в сегашната й форма комисията не е имала шанс да постигне някакъв по-голям успех от вече постигнатото без упражнението на политически натиск. "Цялата тази позиция идва от нещо, което е генерално от самото начало на 90-те, откогато признахме Република Македония с уговорката, че не признаваме нацията и езика. А непризнаването на нацията и езика ги кара да бъдат нащрек в тези преговори и да се опитват максимално да ги забавят. При една по-категорична позиция от българската страна мисля, че разговорите биха се водили по-лесно", смята Дечев. Тромавите спорове със северномакедонските колеги, както и директни забавяния - Кайчев коментира, че комисията не е заседавала три пълни месеца през лятото по желание на македонската й част - водят до допълнително изнервяне и нетърпение от страна на българските политици.

Политически отражения

"Определено част от ръководството в Скопие смята, че от България нищо не зависи и могат да се придвижват напред в ЕС независимо какво мисли София. Уреждайки си отношенията с някои по-важни европейски страни, съседите им не са толкова важни", казва Кайчев пред тв "Европа". Този прочит на събитията изглежда възможен особено след като Германия обяви подкрепата си за Северна Македония в Съвета на ЕС. В интервю с IBNA от този петък пък Заев заяви, че "Гърция трябва да поеме лидерството на Балканите" - директна обида за Борисов, който се опита да заеме тази функция през последните две години, както и оценка за сегашните искания на България. Това е и един от главните рискове, ако българската позиция остане прекалено обвързана с един иначе резонен исторически спор - България да остане изолирана в ЕС и да се загуби смисълът от досегашните усилия на правителството да популяризира евроинтеграцията на Западните Балкани.

Има го и важния елемент - в момента България се намира в предизборна кампания - темата за Северна Македония е силна активация на консервативния вот. Каракачанов със сигурност има позитиви сред собствената си избирателна база с това да пази българската история и да отрича, че и досега има някаква разлика със Северна Македония, особено със звучни заплахи, че ще напусне властта.

В същото време президентът Радев също печели общественото мнение с изразяването на по-консервативни позиции, като ултиматумът му за две седмици "комисията да реши всички спорни въпроси, включително събития, личности, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на обществените медии" беше, меко казано, невъзможен.

Бъдещето на дебата
Вицепремиерът Каракачанов заплаши, че ВМРО ще напусне правителството, ако България подкрепи Северна Македония в Съвета на ЕС.

Фотограф: Георги Кожухаров

Все пак тази седмица ултиматумът на президента и на Каракачанов не беше задействан. България ще подкрепи Северна Македония в Съвета на ЕС, а досегашните проблеми в историческата комисия ще бъдат обвързани поетапно с преговорите. В същото време самите конкретни цели и резултати, които досега липсват в Договора за добросъседство, ще бъдат изработени в бъдеща позиция на правителството, която най-вероятно подлежи на известна гъвкавост. Какъв е проблемът в това външната политика на страната да се определя от прекаленото вторачване в миналото беше описано от Борисов след срещата му с Румен Радев, Каракачанов и външната министърка Екатерина Захариева. "До вчера говорихме, че сме един народ, братски народ. Нека тази убийствена война не продължава от страна на пропагандата в Скопие. Ние по-близък народ, по-близки хора нямаме. И ние да ги спрем за Европейския съюз би било записано по това време, че тогава, когато всички европейски страни са подкрепили, България ще ги спре", каза премиерът пред президентството.

На карта реално е европейската интеграция на съседката ни и репутацията на България сред останалите страни членки. Brexit е добър момент за интеграцията на Западните Балкани, в това число и Албания, защото ще покаже на света, че ЕС е отворен за нови членове. Сегашният дебат за членството на Северна Македония в ЕС е дебат за бъдещето на целия регион - докато отстояването на историческите факти е важно, то не може да става за сметка на реалните възможности за интеграция.

Иначе чисто експертната работа на съвместната комисия продължава и най-вероятно ще трае години, като има много теми, които трябва да се избистрят на базата на историческите извори и чрез стратегически натиск върху Македония по време на самите преговори с ЕС. Друг е въпросът какви компромиси са необходими и от българската страна и как ще продължи да бъде интерпретирана темата от българските медии и политици. "Ако с нещо България и Македония в момента си приличат, това е, че в централните медии и в София, и в Скопие специално темата" Македония" си има абонирани говорители или пък какъвто случаят беше наскоро в Македония, дори не се говореше за Гоце Делчев, като че ли България няма такива претенции. Истината е, че двете общества не са много узрели за това, което става", смята Дечев.

Капитал #40

Статията е част от брой #40 на седмичния "Капитал" (4 - 10 октомври). В броя ще прочетете още:

- Какво казват икономистите за глобалната икономика
- Нов голям офис проект в "Хладилника"
- Колко струва издръжката на домашен любимец

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравната каса (почти) спря системата за справки в здравното досие с ЕГН 1 Здравната каса (почти) спря системата за справки в здравното досие с ЕГН

Опцията за справки бе премахната от сайта на НЗОК, но в нея може да се влезе със същия линк и да се видят таблиците с данни

5 дек 2019, 1112 прочитания

Вечерни новини: Путин обвини България, че умишлено бави "Турски поток", 16 млн. лв. за ремонт на съветските МиГ-ове 3 Вечерни новини: Путин обвини България, че умишлено бави "Турски поток", 16 млн. лв. за ремонт на съветските МиГ-ове

И още: Одобрен е и бюджетът на общественото осигуряване; Основателите на Google Пейдж и Брин излизат от ръководството ѝ; Срещата на НАТО започна с напрежение между Тръмп и европейските партньори

4 дек 2019, 2378 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво казват икономистите за глобалната икономика

На този етап никой не очаква рецесия, но рисковете тази прогноза да се обърне са много

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10