Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС, въпреки икономическия ръст
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС, въпреки икономическия ръст

Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС, въпреки икономическия ръст

Новият европейски регионален индекс за конкурентоспособността показва, че разликата между столици и бедни региони не намалява

Деян Димитров
3977 прочитания

© Цветелина Николаева


Най-новият регионален индекс за конкурентността в ЕС (RCI) нарежда Северозападния регион като деветия най-неконкурентен регион в ЕС. На дъното на класацията се нареждат също и няколко гръцки региона. Данните показват, че българските региони са развивали конкурентоспособност малко по-бързо от гръцките и румънските през последните три години. По-доброто класиране спрямо гръцките региони обаче се дължи на индикатора "макроикономическа стабилност", ако той не бъде отчетен, българските региони биха били на дъното на класацията.

Най-важният извод на ниво ЕС е, че разликата между столиците и бедните региони не е намаляла, въпреки общото подобрение на икономическата среда.

Генералната дирекция по регионална и градска политика на ЕК изготвя RCI индекса през три години от 2010 г. насам. Индексът отчита не само базови икономически показатели, а също и ефективността на образованието, гъвкавостта на пазара на труда и капацитета на регионите за иновации. Средният индекс за регионите във всички 28 държави (Великобритания е включена и в това издание) е нула, за да може да се правят лесни сравнения.

260/268

Северозападният регион е отново сред най-малко конкурентноспособните в Европа, на 260-то място от 268 региона. Резултатът на региона тази година е -1.40, което демонстрира напредък от 2016 г., когато индексът показва -1.44. Всички български региони освен Югозападния са под -1 - най-лошата категория в индекса. Самия Югозападен регион е първенец с -0.46, но това е главно заради ефекта София. Българските данни сочат към подобрение спрямо 2016 г., при това по-бързо подобрение отколкото в региони с подобни данни в Гърция и Румъния. Най-големи подобрения в България спрямо 2016 г. има в Югозападния регион, който сега е на -0.46 спрямо -0.67 тогава и в Северния централен регион, който е "дръпнал" от -1.27 през 2016 г. до -1.09.

Конкурентоспособност в бъдеще?

"България има много висока макроикономическа стабилност, но това все още не се превежда в конкурентни региони," заяви пред журналисти в Брюксел генералният директор на "Регионална и градска политика" Марк Леметр. Това всъщност сочи и към проблема с българските данни - държавата получава по-висока оценка заради макроикономическата стабилност, която вдига средните индекси за различните български региони.

Ако макроикономическата стабилност обаче бъде извадена от уравнението, всички български региони освен Югозападния биха влезли зад гръцките по показателите като качество на институциите, инфраструктура, здравеопазване, основно образование, висше образование и учене през целия живот, ефективност на пазара на труда, размер на пазара, технологическа готовност, бизнес практики и ниво на иновациите.

Леметр изтъкна, че въпреки планираното орязване на кохезионните фондове на ЕС с 10% спрямо сегашните нива заради Brexit, Гърция ще получи с 8% повече в предстоящия период спрямо досега, за да може силно ударените от кризата региони в страната да се опитат да наваксат.

Лъч светлина с малко уточнение

"България е важен пример за това как приливът вдига нагоре всички лодки. Въпреки ниската база в бедните български региони има положителни развития", коментира данните Леметр, добавяйки, че в цяла България, не само в София, се наблюдава 15% годишен ръст в заплатите. Той обаче посочи, че за да се преодолеят регионалните различия кохезионите фондове следва да се фокусират към бедните региони.

Един от плашещите изводи за България е, че българските региони не само са сред най-неконкуретноспособните, но и с най-големи социални различия. Това означава, че общия икономически подем все още не води до повдигане на жизнения стандарт на най-бедните, а от друга страна ниското ново на доходите пречи на растежа, тъй като насърчава емиграцията.

Друго важно за Леметр развитие в България е, че страната постига много по-висока децентрализация на контрола над фондовете от Гърция или Румъния. Според данните на ЕК, над 36% от еврофондовете в страната се разпределят от управите на средно големи градове, а не от София. Пред "Капитал" обаче Леметр обясни, че "за жалост в случая с българската децентрализация е необходимо важно уточнение. Средно големите градове, за които става дума, нямат административния капацитет да се справят с управлението на тези фондове и често са сред по-лошо представящите се." В същото време Леметр изтъкна, че българските региони все пак се справят по-бързо с използването на еврофондове от румънските.

Общоевропейски тренд

С няколко малки изключения като Утрехт (който е по-конкурентен от столицата на Холандия Амстердам), общите данни на регионалния индекс показват, че въпреки общото подобрение в много държави, включително малко такова и в България, границите между столиците и други големи градове, които привличат капитал и висококвалифицирани работници не намаляват. Съсредоточаването на инвестициите към вече добре развиващите се региони обаче е общ проблем за повечето страни членки на ЕС. Например Париж се развива с темпове над средните за ЕС, но не й околните региони във Франция.

Най-новият регионален индекс за конкурентността в ЕС (RCI) нарежда Северозападния регион като деветия най-неконкурентен регион в ЕС. На дъното на класацията се нареждат също и няколко гръцки региона. Данните показват, че българските региони са развивали конкурентоспособност малко по-бързо от гръцките и румънските през последните три години. По-доброто класиране спрямо гръцките региони обаче се дължи на индикатора "макроикономическа стабилност", ако той не бъде отчетен, българските региони биха били на дъното на класацията.

Най-важният извод на ниво ЕС е, че разликата между столиците и бедните региони не е намаляла, въпреки общото подобрение на икономическата среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK