С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 11 окт 2019, 12:12, 2080 прочитания

Юрки Катайнен: Регулациите на ЕС работят добре, задават световни стандарти

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Юрки Катайнен е зам.-председател на Европейската комисия от 2014 г., отговарящ за работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност. Преди да заеме сегашния си пост, Катайнен беше министър-председател на Финландия през периода 2011 - 2014 г., а преди това четири години e министър на финансите и вицепремиер. Катайнен е в София за участие в граждански диалог на тема "Каква Европа искаме? Новите приоритети за развитието на ЕС" и в кръгла маса на тема "Конкурентоспособност 2030: Ключови компетентности за успех".
В понеделник участвахте в граждански диалог в София, където адресирахте кандидатурата на България за членство в ERM II. Споменахте, че има още какво да се желае по отношение на застрахователния сектор и мерките срещу прането на пари. Какво по-точно?

Искаме да видим ефективен надзор и изпълнение на мерките срещу прането на пари. Ангажиментът по отношение на публичните предприятия се адресира. Събираемостта на данъци върви добре. ЕЦБ трябва да се погрижи за въпросите, свързани с банките, докато ЕК наблюдава прогреса по поетите ангажименти, свързани с небанковия сектор. Законодателството, свързано с обявяването в несъстоятелност, беше прието през юни. Екипът от Програмата за подкрепа на структурни реформи към ЕК ще адресира изпълнението му, но това е технически детайл. Мерките срещу прането на пари се очаква да бъдат приети през октомври, движат се с добра скорост.


Като цяло искаме да видим, че тези точки ще бъдат приети, ще бъдат наложени и ще се изпълняват гладко. Нищо драстично.

Изгарянето на RDF отпадъци е част от кръговата икономика, но има все по-голямо недоверие в тази практика. Смятате ли че този модел е ефективен, или трябва да се търси друго решение?

В ЕС беше въведено ново законодателство, според което държавите членки трябва да ограничат обема на отпадъци, които генерират общините и изхвърлят в депата. To е задължителнo и означава, че общините трябва да инвестират в мощности за третиране на отпадъци. В някои части на Европа имаме проблем с капацитета - отпадъците, които се горят, са твърде много. Има повече икономическа логика част от тях да се рециклират. Затова всички общини имат задължение да събират отпадъците разделно, за да е по-лесно след това да се рециклират.



Пластмасата е един пример. Има някои типове пластмаса, които не могат да бъдат рециклирани и се налага да се горят. Искаме да рециклираме пластмасата отново и отново в Европа. Затова е нужно да събираме разделно отпадъците от пластмаса. Защото е ценен материал и няма логика да го изгаряме или да го изхвърляме в депо. Предвид европейското законодателство и фактът, че България получава много средства от структурните фондове, насърчавам общините да инвестират в нови технологии за третиране на отпадъците. Не бих поощрявал обаче твърде много инвестиции в горене.

Една от най-обсъжданите теми у нас през последната седмица е решението на VW да предпочете Турция пред България за изграждането на новия си завод. Основният проблем, погледнато оттук, е, че Турция печели заради това, че няма ограничения за размера на държавната помощ така, както има ЕС. В същото време се изнасят производства и работни места от ЕС. Мислите ли, че има какво да се направи, така че този негатив да се минимализира?

Не съм запознат с фактите около този казус. Но разбирам гледната точка. Причината да имаме ограничения по отношение на помощта, която правителствата в ЕС могат да предоставят, е отворената конкуренция. Защото в противен случай може да се окажем в ситуация, в която големите компании предизвикват държавите членки да се конкурират с правителствени субсидии. Богатите държави могат да си позволят да плащат повече спрямо по-бедните.

Искаме да поддържаме и конкуренцията между самите производители и бизнеса като цяло. Не би било честно за Mercedes, ако VW получи повече субсидии от тях. Това са основните причини, поради които имаме подобни регулации.

Не знам какво е предложила Турция на Volkswagen. По мое разбиране като държава - кандидат на ЕС, Турция е задължена да извести Европейската комисия, преди да предлага държавна помощ. Получихме писмо от един от членовете на Европейския парламент във връзка с предполагаемо отпускане на субсидии от Турция на VW. Ще отговорим на това запитване своевременно. Отново, не съм запознат с подробностите, но ми казаха, че в този конкретен случай е имало огромна нужда от подготвени инженери. Не знам дали това е било определящият фактор - дали можете да осигурите 5000 автомобилни инженери в рамките на година. Понякога тези проблеми могат да бъдат по-голяма пречка пред бизнеса, отколкото размерът на държавна помощ.

В тази връзка огромен брой хора от Централна и Източна Европа емигрират в Западна Европа и това създава напрежение и на Изток, и на Запад. Какво е решението на този проблем?

Няма черно-бял отговор. Моите наблюдения са, че много от хората, които напускат Централна и Източна Европа и отиват в друга държава, след време се връщат. Това трябва да се вижда по-често. От икономическа гледна точка трудовият пазар е ключов фактор за икономиката. Но колкото повече европейците пътуват между две държави, толкова повече се развива човешкият капитал. В някои държави действително има проблем с чуждите работници, но хората са по-загрижени за мигрантите, които идват от държави извън ЕС.

Мислите ли, че регулациите за бизнеса при изпълнението на климатичните цели ограничават конкурентособността на европейските компании в световната икономика?

Има сектори, които наричаме "въглеродни пробойни", които могат да получават квоти за търговия с емисии. Този механизъм работи относително добре. Не се наблюдава значителен "теч" на въглерод, така да се каже, от Европа към други държави. Европа задава стандарт, който останалите следват. Тъй като в много сектори ЕС е най-строгият регулатор, ние задаваме глобално стандарта. Затова, вместо да унищожаваме конкурентността, останалите ни следват. Пример за това е стратегията за пластмасата. Беше подкрепена от бранша на европейско ниво, а сега Китай и Япония искат да копират това, което направихме ние. Сега мислим за устойчивите финанси. Финансовите институции искаха класификация за секторите от икономиката, които се считат за устойчиви. Администрацията на американския президент Тръмп не се интересува от това, но финансовите институции в САЩ се интересуват. Същото е в Китай и Япония. Когато успеем да завършим класификацията, е много вероятно тя да се превърне в глобален стандарт.

Противно на това, което казвате, и публичното възприятие в някои държави, регулациите ни работят добре по отношение на задаването на световни стандарти. А потребителите в много държави искат най-доброто възможно качество, поради което бизнесът в държави извън ЕС трябва да следва най-стриктните стандарти. Но трябва да сме и прагматични. И да сме сигурни, че индустрията няма да отиде в Китай, където регулациите са по-хлабави. Затова са нужни квотите.

Доколкото знам, класификацията е за инвеститори и не налага нови ограничения?

Точно така. Не е закон, в който да се посочва, че не е разрешено да се инвестира в определени сектори. Това е рамка, която ясно казва кои сектори са устойчиви. Ясно е например, че електроцентралите на въглища не са устойчиви. Очаквам, че инвестициите в този сектор ще поскъпнат в бъдеще. Но, ако погледнем към циментовата промишленост, която е енергоинтензивна, има и добри, и лоши примери, които трябва да диференцираме, защото имаме нужда от цимент. Компаниите, които използват по-малко енергия, биха били в по-благоприятна категория в класификацията спрямо тези, които използват повече.

Интервюто взе Лилия Игнатова

Капитал #41


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин 1 Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин

Управляващите консерватори имат преднина от 10 процентни пункта пред опозиционните лейбъристи

9 дек 2019, 765 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 1031 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новият фронт на търговската война

САЩ ще въведат мита за внос от ЕС на индустриални и селскостопански стоки заради спечелен спор за Airbus

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10