Изгарянето на RDF отпадъци е част от кръговата икономика, но има все по-голямо недоверие в тази практика. Смятате ли че този модел е ефективен, или трябва да се търси друго решение?

В ЕС беше въведено ново законодателство, според което държавите членки трябва да ограничат обема на отпадъци, които генерират общините и изхвърлят в депата. To е задължителнo и означава, че общините трябва да инвестират в мощности за третиране на отпадъци. В някои части на Европа имаме проблем с капацитета - отпадъците, които се горят, са твърде много. Има повече икономическа логика част от тях да се рециклират. Затова всички общини имат задължение да събират отпадъците разделно, за да е по-лесно след това да се рециклират.

Пластмасата е един пример. Има някои типове пластмаса, които не могат да бъдат рециклирани и се налага да се горят. Искаме да рециклираме пластмасата отново и отново в Европа. Затова е нужно да събираме разделно отпадъците от пластмаса. Защото е ценен материал и няма логика да го изгаряме или да го изхвърляме в депо. Предвид европейското законодателство и фактът, че България получава много средства от структурните фондове, насърчавам общините да инвестират в нови технологии за третиране на отпадъците. Не бих поощрявал обаче твърде много инвестиции в горене.

Една от най-обсъжданите теми у нас през последната седмица е решението на VW да предпочете Турция пред България за изграждането на новия си завод. Основният проблем, погледнато оттук, е, че Турция печели заради това, че няма ограничения за размера на държавната помощ така, както има ЕС. В същото време се изнасят производства и работни места от ЕС. Мислите ли, че има какво да се направи, така че този негатив да се минимализира?

Не съм запознат с фактите около този казус. Но разбирам гледната точка. Причината да имаме ограничения по отношение на помощта, която правителствата в ЕС могат да предоставят, е отворената конкуренция. Защото в противен случай може да се окажем в ситуация, в която големите компании предизвикват държавите членки да се конкурират с правителствени субсидии. Богатите държави могат да си позволят да плащат повече спрямо по-бедните.

Искаме да поддържаме и конкуренцията между самите производители и бизнеса като цяло. Не би било честно за Mercedes, ако VW получи повече субсидии от тях. Това са основните причини, поради които имаме подобни регулации.

Не знам какво е предложила Турция на Volkswagen. По мое разбиране като държава - кандидат на ЕС, Турция е задължена да извести Европейската комисия, преди да предлага държавна помощ. Получихме писмо от един от членовете на Европейския парламент във връзка с предполагаемо отпускане на субсидии от Турция на VW. Ще отговорим на това запитване своевременно. Отново, не съм запознат с подробностите, но ми казаха, че в този конкретен случай е имало огромна нужда от подготвени инженери. Не знам дали това е било определящият фактор - дали можете да осигурите 5000 автомобилни инженери в рамките на година. Понякога тези проблеми могат да бъдат по-голяма пречка пред бизнеса, отколкото размерът на държавна помощ.

В тази връзка огромен брой хора от Централна и Източна Европа емигрират в Западна Европа и това създава напрежение и на Изток, и на Запад. Какво е решението на този проблем?

Няма черно-бял отговор. Моите наблюдения са, че много от хората, които напускат Централна и Източна Европа и отиват в друга държава, след време се връщат. Това трябва да се вижда по-често. От икономическа гледна точка трудовият пазар е ключов фактор за икономиката. Но колкото повече европейците пътуват между две държави, толкова повече се развива човешкият капитал. В някои държави действително има проблем с чуждите работници, но хората са по-загрижени за мигрантите, които идват от държави извън ЕС.

Мислите ли, че регулациите за бизнеса при изпълнението на климатичните цели ограничават конкурентособността на европейските компании в световната икономика?

Има сектори, които наричаме "въглеродни пробойни", които могат да получават квоти за търговия с емисии. Този механизъм работи относително добре. Не се наблюдава значителен "теч" на въглерод, така да се каже, от Европа към други държави. Европа задава стандарт, който останалите следват. Тъй като в много сектори ЕС е най-строгият регулатор, ние задаваме глобално стандарта. Затова, вместо да унищожаваме конкурентността, останалите ни следват. Пример за това е стратегията за пластмасата. Беше подкрепена от бранша на европейско ниво, а сега Китай и Япония искат да копират това, което направихме ние. Сега мислим за устойчивите финанси. Финансовите институции искаха класификация за секторите от икономиката, които се считат за устойчиви. Администрацията на американския президент Тръмп не се интересува от това, но финансовите институции в САЩ се интересуват. Същото е в Китай и Япония. Когато успеем да завършим класификацията, е много вероятно тя да се превърне в глобален стандарт.

Противно на това, което казвате, и публичното възприятие в някои държави, регулациите ни работят добре по отношение на задаването на световни стандарти. А потребителите в много държави искат най-доброто възможно качество, поради което бизнесът в държави извън ЕС трябва да следва най-стриктните стандарти. Но трябва да сме и прагматични. И да сме сигурни, че индустрията няма да отиде в Китай, където регулациите са по-хлабави. Затова са нужни квотите.

Доколкото знам, класификацията е за инвеститори и не налага нови ограничения?

Точно така. Не е закон, в който да се посочва, че не е разрешено да се инвестира в определени сектори. Това е рамка, която ясно казва кои сектори са устойчиви. Ясно е например, че електроцентралите на въглища не са устойчиви. Очаквам, че инвестициите в този сектор ще поскъпнат в бъдеще. Но, ако погледнем към циментовата промишленост, която е енергоинтензивна, има и добри, и лоши примери, които трябва да диференцираме, защото имаме нужда от цимент. Компаниите, които използват по-малко енергия, биха били в по-благоприятна категория в класификацията спрямо тези, които използват повече.

Интервюто взе Лилия Игнатова