С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 окт 2019, 12:51, 3293 прочитания

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Църквата на Бога" е една от 29-те в махалата "Надежда". Пасторът Сашо Василев я е основал още през 1998 г. "Ето, тук се събираме – през седмицата службите са от 18 ч., за да могат да дойдат хората след работа, да се помолят...", казва той. Говори припряно, докато отключва сивата метална врата на църквата си. Тя е в сутерена на неугледна къща – като всички наоколо.

"Аз съм пътят, истината и животът", гласи евангелски цитат на стената в залата. А под дървения кръст, украсен с яркочервен тюл, е струпана озвучителна техника с впечатляващо качество. Преди да стане проповедник, Сашо бил музикант. Свирел по сватби и твърди, че печелел добре. Сега има около 150 енориаши, които всеки месец внасят в касата на църквата му по 10% от доходите си. Според пастора общността се издържала единствено от даренията на самите вярващи. И нищо друго.


"Защо говорят така – пасторите били виновни", ядосва се Сашо. "Нищо лошо не правим – молим се, организираме неделни училища за децата, четем Библията. По-добре ли е хората да седят на улицата? Раздаваме пакети с храна на вдовиците, скоро ще открием кухня, правим сватби... Не се занимаваме с тези неща, в които ни обвиняват." В края на миналата седмица той все още беше видимо притеснен от обвинението на премиера Борсов, че паниката, която накара родители от сливенското гето да приберат децата си от училище на 11 октомври, е била предизвикана от пасторите.

Тези подозрения обаче не са лишени от основание. Според ромския активист и журналист Васил Чапразов държавата сама е позволила на пасторите да се превърнат в хората с най-голям авторитет в гетото. "Така се стигна до ситуацията случайни хора да обучават децата в църквите си. Резултатът е, че те често знаят цели глави от Библията наизуст, но не могат да изрецитират нито едно стихотворение на български. Пасторите са хората с най-много контакти и най-голямо влияние в махалата", твърди той.

И това очевидно не е единственият ефект от работата на евангелските проповедници в ромските махали. Те създават среда за социални контакти, учат хората да се самоорганизират, посредничат за решаването на семейните конфликти, раздават помощи. Това на практика ги прави универсални и ефективни посредници, чиито услуги търсят всички.
"Веднага тръгнахме да успокояваме хората. А на следващия ден премиерът казва по телевизията – пасторите са виновни. Как така?"

Сашо Василев, пастор на евангелската "Църква на Бога"




"Още в 4 часа в понеделник бяхме събрани в районното полицейско управление в махалата", каза пастор Сашо. "На тази среща присъстваха и хора от общината, от дирекциите за социално подпомагане и за закрила на детето. Веднага след това тръгнахме да успокояваме хората. А на следващия ден премиерът казва по телевизията – пасторите са виновни. Как така?"

Наташа Тодорова е здравен медиатор в Сливен и активно работи в гетото. За нея пасторите също са сред най-надеждните контакти там. "Да, аз също прибягвам до тях", признава тя. "Търся ги, когато трябва да водим разяснителни кампании – да речем, за необходимостта от ваксиниране или от профилактични прегледи. В неделя всички са на църква и така става най-лесно. А когато и пасторът каже, че трябва..."

Според Тодорова активирането на страха от отнемане на деца е лост за манипулация, който в гетата действа безотказно. А за всяването на паника изобщо не е нужно да се търси съдействието на всички 29 пастори в махалата "Надежда". "В действителност е много по-лесно. Достатъчно е да бъдат задействани само двама или трима. Останалото може да бъде свършено в социалните мрежи, както всъщност се случи в дните около 11 октомври. Почти всеки в махалата има телефон с интернет, дори в най-бедната част на гетото – там, където са т.нар. голи роми." Имат профили във фейсбук, непрекъснато споделят информация", твърди тя.
"Решението за това, което се случи на 11 октомври в Сливен, е взето не в църквите, а в политическите централи."

Стела Костова, председател на местната "Ромска академия за образование и култура"


Далече от "Надежда", но само на метри от областната администрация в Сливен "Ромската академия за образование и култура" има няколко помещения на таванския етаж в стара жилищна кооперация. Там са оборудвани занимални за ученици, библиотека и офис. Председател на сдружението е Стела Костова. "Пасторите действително имат голямо влияние, но вината за паниката с прибирането на децата от училище и страхът, че ще бъдат отнети от семействата им, не може да бъде търсена само у тях", казва тя. "Важно е да се стигне до този, който им плаща. Това трябваше да бъде проследено още преди месеци, когато вълната на страха от Стратегията за детето започна да се вдига. Защото решението за това, което се случи на 11 октомври в Сливен, е взето не в църквите, а в политическите централи. Социалното министерство и специалните служби проспаха месеци. Те, а не някой друг, трябваше отдавна да са взели мерки това да не се случи. Още повече с децата в училище."

Обратния пример дава Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Според него родителите на деца в сливенското с. Сотиря са били успокоени след паниката, предизвикана преди седмици, само защото в местното училище има клуб на родителите и медиатори, които непрекъснато поддържат контакта с тях. "Там функционира активен родителски клуб, който периодично провежда срещи. Назначен е образователен медиатор от местната общност в селото, особено важно е, че там работи и учител от ромски произход. Всичко това е доближило местната общност до училището, създала е доверие и то се оказа ключово за това децата да останат в класните стаи", написа той в публикация в сайта на сдружението.

Според Колев обаче гаранции, че истерията няма да бъде предизвикана отново, няма. Дори и спирането на децата от училище да бъде сравнително бързо преодоляно, съвсем реална е опасността предизвиканата психоза да доведе до дългосрочен отказ на родителите да дават съгласие за участие на техните деца в извънкласни дейности. "Освен това със сигурност оттук насетне ще е много трудно на екипите от социални работници, полицаи и други институции да търсят деца в ромските квартали. Създадената истерия със сигурност ще направи дейността на тези екипи почти невъзможна", написа още той в сайта на сдружението.

А според Стела Костова именно отсъстващата държава и маргинализацията в ромските махали са направили възможно "паник бутонът" на гетата да бъде натискан без проблем всеки път, когато страхът на хората там трябва да бъде употребен. Най-често за политически цели.

"Две поколения роми останаха неграмотни. Тази празнина няма как да бъде запълнена", казва тя. И допълва: "Липсата на образование води до маргинализация, до създаването на среда, в която хората могат да бъдат манипулирани с минимални усилия, когато владееш необходимите лостове за това."

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Министерството на културата опрости неустойката на изпълнителя за ремонта на Ларгото Министерството на културата опрости неустойката на изпълнителя за ремонта на Ларгото

Институцията е изпуснала срока да обжалва решението, с което е отхвърлен иска му за 750 хил. лв. за забавения ремонт

13 ное 2019,

"Капитал" добавя съдържание от The Economist 2 "Капитал" добавя съдържание от The Economist

Всяка седмица ще предлагаме селекция от най-интересните статии на британското икономическо издание, преведени на български

13 ное 2019, 1231 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10