С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 22 окт 2019, 17:26, 4826 прочитания

ЕК раздели България от Румъния, но обещава наблюдение и за в бъдеще

Страните членки тепърва ще си кажат мнението, но ЕК предлага София да излезе от досегашния Механизъм за сътрудничество и проверка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реално от решението на ЕК може да е доволно само българското правителство.
След дванадесетгодишна сага наблюдението на Европейската комисия (ЕК) над България и Румъния, което трябваше да подтикне двете страни да изпълнят минималните стандарти на ЕС за качество на правосъдието, борба с корупцията и организираната престъпност, приключва, но само за София. ЕК обяви, че страната е изпълнила целите, поставени през 2006 г. в Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), докато Букурещ има още работа. Накратко това означава, че занапред България няма да е подложена на унизителната процедура и, както подчертаха от ЕК, ще премине в новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото, който ще се отнася за всички 27 страни членки.

ЕК обаче избегна фанфарите. Събитието беше сякаш умишлено приглушено от Брюксел, като нито един от комисарите, отговорни за спазването на върховенството на закона – заместник-председателят Франс Тимерманс или отговорната за правосъдието Вера Йоурова, не уважи брифинга по обявяване на знаменателното събитие. Решението на ЕК беше представено от комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос, който предпочете да говори за всичко друго, но не и за CVM. Допълнителен щрих в този контекст е, че ЕК не е счела за нужно да спомене края на CVM като едно от постиженията си за периода 2014-2019 г.


Реално от решението на ЕК може да е доволно само българското правителство. Според последното проучване на Евробарометър от 2017 г. 72% от анкетираните българи и 69% от анкетираните румънци искат наблюдението да продължи, "докато нашите страни постигнат стандарт, сравним с останалите страни - членки на ЕС". Част от страните - членки на ЕС, също не са много доволни. Няколко са изразили негативно мнение пред ЕК, но водената от Жан-Клод Юнкер институция ги е успокоявала, че наблюдението не само няма да падне, но дори ще стане по-строго. Сред страните, които са задавали въпроси, са били Холандия, но и Германия и Белгия, които са настоявали краят на CVM да съвпадне с началото на новия механизъм за върховенство на закона.

Уклончиво послание
ЕК отказва директно да каже, че мониторингът пада, и си оставя вратичка за промяна.
Съобщението на комисията от вторник обаче е достатъчно уклончиво. От една страна се казва, че България е изпълнила заложените цели, но ЕК отказва директно да каже, че мониторингът пада, и си оставя вратичка за промяна. Комисията хем е на мнение, че напредъкът на България по линия на CVM е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, но пък, от друга страна, прави уговорката, че страната трябва "да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение".

Цитира се и председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер в същия стил: "През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на CVM и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на парламента и на съвета, преди да вземем решение."



Друг интересен акцент в съобщението е, че България сама трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздадения Съвет за координация и сътрудничество, оглавяван от вицепремиера Екатерина Захариева. Съветът бе създаден в края на септември - очевидно като част от схемата, по която Брюксел да си измие ръцете, като прехвърля контрола в София. Което за българското правителство, разбира се, е изключително добра новина.

От ЕК обясняват, че не всичко е идеално, но ключово за тях е било сътрудничеството на българските власти. Както каза миналата седмица премиерът Бойко Борисов, "на всяко писъмце сме отговорили". "Ние все още ще трябва да видим как ще бъде приложени мерките, които са обещани от българското правителство, но историята ще покаже", каза източник от ЕК, неволно признавайки, че за пореден път решението е било взето на базата на обещания и най-важният фактор за него е бил политически.

Какво предстои?

По принцип ЕК може сама да вземе окончателно решение и няма нужда то да бъде препотвърждавано въпреки някои грешни интерпретации в българските медии (които явно бъркат процедурата по CVМ с тази по влизането на България в шенгенското пространство). Но явно еврократите все още се притесняват от реакциите на някои страни членки, най-вече Холандия и скандинавските държави. ЕK ще съобщи решението си на страните членки в четвъртък. Самият доклад беше държан буквално секретен до четвъртък миналата седмица, не толкова за да се предотвратят евентуални реакции от Букурещ или София, колкото от останалите столици.

Мнението на страните членки ще бъде взето в "дух на лоялно сътрудничество между институциите", каза източник от ЕК, но то няма правна сила. Освен ако не се разрази огромен скандал, в който няколко страни членки възразят на оценката на ЕК, решението, че България изпълнява критериите на CVM, ще остане в сила. В последните 12 години Съветът на ЕС винаги протоколно е потвърждавал преценката на ЕК. Ако това се случи и сега, официалното падане на CVM ще се случи до края на следващия месец.

Отпадането на CVM ще има две важни последици. Механизмът беше обвързан с отказа на Холандия да допусне България в Шенген. Сега това формално основание отпада и може да се очаква, че след като днес Хърватия получи зелена светлина от ЕК да се присъедини към европейското пространство без граници, София и Букурещ ще имат по-силни аргументи да настояват да не стоят отвън. Което, разбира се, не означава, че Холандия или някоя друга страна членка не може да наложи вето.

CVM бе посочен и като критерий за България в процеса ѝ на присъединяване към еврозоната. Източници от Еврогрупата казват, че досега в дискусиите между експертите и финансовите министри този проблем не е повдиган, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни.

От наблюдение с морков към наблюдение с тояга?
На теория наблюдението над България няма да се прекрати и след края на CVM.
На теория наблюдението над България няма да се прекрати и след края на CVM. ЕК обеща до края на следващата година да въведе нов Редовен преглед на върховенството на правото (Rule of Law Review Cycle) за всички страни членки. На практика София плавно преминават от едно наблюдение в друго, което се подчертава и от ЕК.

В случая за българското и румънското правителство има една добра и една лоша новина.

Добрата е, че бъдещият доклад няма да се съсредоточава само върху двете страни. Сред калпазаните в областта на върховенството на правото ще бъдат добавени Полша и Унгария, което ще измести светлината на прожектора от София. Освен това, тъй като конкретният механизъм тепърва ще се изработва, не е ясно в какви детайли ще влиза новото наблюдение. Единственият подобен инструмент - Таблото на правосъдието, което сравнява съдебните системи на страните членки на базата на обективни критерии, показваше, че българската правораздавателна система е една от най-ефективните в ЕС, поне що се отнася до скоростта. Което, разбира се, е най-малкото несериозно и показва рисковете да се правят оценки, използвайки формални критерии.

Лошата новина е, че новото наблюдение може да има зъби.

На практика след 2010 г. МСП беше само беззъбо техническо упражнение. В договора за присъединяване на България към ЕС беше предвидено, че на страната могат да бъдат наложени предпазни клаузи до три години след присъединяването й в ЕС и целта на механизма беше да гарантира на страните членки, че заложените през 2006 г. шест цели ще бъдат изпълнени. "Ако България не постигне целите по адекватен начин, комисията може да приложи предпазни мерки въз основа на членове 37 и 38 от Акта на присъединяване", се казваше в решението, с което ЕК създаде механизма. Но след 1 януари 2010 г. тази опция вече не съществуваше и още тогава имаше призиви механизмът да отпадне поради неговата безсмисленост – ако за три годни нито една страна членка не е поискала санкции за България, какъв е смисълът наблюдението да продължава?

На теория ЕК винаги може да замрази част от фондовете за България, тъй като има риск те да не бъдат използвани правилно. Но малко страни членки искаха подобно нещо, тъй като създаването на такъв прецедент щеше да засегне не само София и Букурещ. Така единственият реален натиск минаваше покрай настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едва тогава да влезе в Шенген. От миналата година се прибави и обвързването между CVM и влизането в Банковия съюз.

Досега целта на CVM беше по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ.
Т.е. досега целта на CVM беше по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ, които да се поправят, след което да могат да гледат с гордо вдигната глава колегите си от другите 25 страни членки. Но както се оказа, това не беше достатъчно голям морков, който да бъде захапан от българските и румънските политици, за които срамът не е кой знае какъв репутационен проблем.

От 2020 г. България и Румъния ще бъдат наблюдавани от бъдещия Редовен преглед за върховенството на закона, който обаче за разлика от CVM може да се окаже с тояга. Целта на прегледа е да установи проблеми в страните членки и ако има такива, те да дават повод на ЕК или да задейства процедура по нарушение, или да наложи санкции по предлагания нов регламент за спиране на европейските фондове. Как обаче ще работи този механизъм засега не е ясно. Унгария пък заплашва да блокира приемането на европейския бюджет за 2021 - 2027 г., ако се одобри предлаганият регламент за обвързването на върховенството на правото с еврофондовете.

Експерти на ЕК коментираха, че очакват бъдещата оценка да е много по-широка и да обхваща всички елементи на демокрацията и върховенството на закона, както например състоянието на медиите или неправителствения сектор. Всяко твърде голямо разширяване на обхвата на подобно наблюдение обаче рискува да го разводни.

Как България (не) изпълни препоръките

Парадоксално, но прекратяването на мониторинга идва в момент, когато в България се развиват с пълна сила два огромни скандала, свързани с независимостта на съда и непрозрачното и дирижирано назначаване на ръководни постове в съдебната система. В последния доклад през 2018 г. ЕК обяви, че прекратява наблюдението по първия показател – независимост на съдебната власт, след като констатира, че България е изпълнила първите три препоръки - да гарантира прозрачни назначения в съдебната система - особено на членовете на ВСС и висшите съдебни длъжности, както и подобряване работата на Инспектората към ВСС.

Единият от актуалните политически скандали е свързан с политическата атака срещу съдии по повод на конкретен съдебен акт - предсрочното условно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Атаката срещу съда по този случай бе не просто политически дирижирана, но и провокирана от представители на всички основни парламентарни сили и стартира именно от кулоарите на парламента. Миналата седмица Асоциацията "Европейски магистрати за демокрация и свободи" (МЕДЕЛ) оповести становище против атаките срещу български съдии покрай този случай.

Вторият скандал е около непрозрачния и очевидно дирижиран избор на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Той бе номиниран единодушно от цялата прокурорска колегия на ВСС с неубедителни мотиви, но същевременно прокуратурата укри информацията за делата, по които е работил, като поднесе само обща статистика за издадените от него актове. Което е точно обратното на твърдението в доклада на ЕК за по-високата прозрачност на процедурите в България. По-същественото е, че срещу кандидатурата на Гешев бяха отправени много същностни критики, които го определят като крайно неподходящ кандидат – от адвокатурата, от водещите неправителствени организации в областта на правосъдието и правозащитната дейност, от редица общественици и т.н.

Прекратяването на мониторинга оставя нерешен и един от основните проблеми в българската съдебна система – неясните параметри на реформата в прокуратурата, която в момента практически не се провежда, както и липсата на механизъм, който да гарантира ефективно разследване на главния прокурор в случай на данни за извършено от него престъпление. Парадоксалното е, че тази реформа бе препоръчана и в доклад на Съвета за структурна реформа към ЕК след независим одит на петима европейски прокурори, на който се позовава предишният доклад на ЕК. Те се позоваха и на решението на Страсбург по делото "Колеви срещу България", по което бе констатирана пълната безконтролност на главния прокурор в български условия, а през март Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, призова България най-после да предприеме мерки в тази насока. Вместо това правосъдният министър Данаил Кирилов лансира един спорен законопроект, станал популярен като проекта за отговорността на "тримата големи", в който пакетира в едно режима за търсене на отговорност на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, което залага отнапред неефективност спрямо главния прокурор. Законопроектът обра много критики, а в момента е на трупчета - след като Кирилов го изпрати на Венецианската комисия за становище.

На практика в прессъобщението на ЕК от вторник се признава, че тази препоръка е неизпълнена: "В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения."

В серия интервюта през 2018 г. предишният председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев се похвали, че ЕК е дала ясен знак в своите доклади, че "стои зад гражданската конфискация" в България и че благодарение на работата на оглавяваната от него комисия КОНПИ е "затворена препоръка 17, а именно създаване на ефективен механизъм за отнемане на незаконно придобитото имущество". Всъщност самата история около Пламен Георгиев през последните месеци – председател на антикорупционната комисия, който бе принуден да подаде оставка заради имотен скандал, съмнения за цената на придобиването, съмнения и около имотните сделки на зам.-председателя на КПКОНПИ Антон Славчев, е достатъчна индикация колко е успешна борбата с корупцията у нас. Същевременно се чака произнасяне на Съда на ЕС в Люксебург по преюдициални запитвания от България за принципни проблеми в практиката по гражданската конфискация в България, сред които основният е може ли да се провежда процедура по отнемане на едно имущество като незаконно придобито, след като наказателното производство, по повод на което тя е започнала е било прекратено, включително и когато е последвала оправдателна присъда. Междувременно в България този въпрос предизвика поредния скандал между законодателна и изпълнителна власт и съдебната власт, след като тълкувателно решение на ВКС, което казва, че е недопустима конфискация при при оправдателна присъда, бе обезсилено от управляващите със специална промяна в закона, промотирана от Пламен Георгиев.
Иванка Иванова: Предложението за отпадане на мониторинга не е заради успехите ни

Предложението за отпадането на мониторинга не е заради успехите ни, а заради промените в контекста и най-вече защото препоръките, заложени в механизма и тяхното изпълнение от страна на българските власти, създадоха повече предпоставки за рискове пред върховенството на правото в България, отколкото да доведат до сериозен напредък. Това коментира сутринта по БНТ Иванка Иванова, директор на правната програма на институт "Отворено общество".

От една страна, Хърватия бе приета в ЕС шест години след България, но без аналогичен механизъм, а междувременно в Полша и Унгария възникнаха кризи с върховенството на правото и независимостта на съда, заради които се налага ЕК да търси друг механизъм. От друга страна - въпреки че механизмът има положително влияние върху съдебната система, включително и с подчертаването на основни ценности като независимостта на съда, междувременно обаче възникнаха предизвикателства именно за независимостта на съда, които нямаше как да бъдат предвидени през 2006 г., когато бяха заложени показателите в механизма, коментира Иванова. Това са ужасяващото влошаване на медийната среда, тиражирането на неверни и агресивни съобщения срещу съдии, манипулирането на отделни казуси за създаване на негативни обществени настроения. "В механизма няма показател за състоянието на правата на човека и това позволи на правителството да прилага в борбата с корупцията и с организираната престъпност мерки, които всъщност са вредящи върху правата на човека и заради които получаваме и ще получаваме осъдителни решения на Съда по правата на човека", коментира Иванка Иванова.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София 6 КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София

Въпреки най-ниската инвестиционна оферта на победителя аргументите на четите обжалващи кандидата не са чути

16 ное 2019, 1227 прочитания

Патриотични игри в Столичния общински съвет 1 Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 2620 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот

И още: Хърватия ще получи покана за Шенген; Увеличават се държавните разходи за здраве и пенсии

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10