ЕК раздели България от Румъния, но обещава наблюдение и за в бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕК раздели България от Румъния, но обещава наблюдение и за в бъдеще

Reuters

ЕК раздели България от Румъния, но обещава наблюдение и за в бъдеще

Страните членки тепърва ще си кажат мнението, но ЕК предлага София да излезе от досегашния Механизъм за сътрудничество и проверка

8524 прочитания

Reuters

© Reuters


Реално от решението на ЕК може да е доволно само българското правителство.

След дванадесетгодишна сага наблюдението на Европейската комисия (ЕК) над България и Румъния, което трябваше да подтикне двете страни да изпълнят минималните стандарти на ЕС за качество на правосъдието, борба с корупцията и организираната престъпност, приключва, но само за София. ЕК обяви, че страната е изпълнила целите, поставени през 2006 г. в Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), докато Букурещ има още работа. Накратко това означава, че занапред България няма да е подложена на унизителната процедура и, както подчертаха от ЕК, ще премине в новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото, който ще се отнася за всички 27 страни членки.

ЕК обаче избегна фанфарите. Събитието беше сякаш умишлено приглушено от Брюксел, като нито един от комисарите, отговорни за спазването на върховенството на закона – заместник-председателят Франс Тимерманс или отговорната за правосъдието Вера Йоурова, не уважи брифинга по обявяване на знаменателното събитие. Решението на ЕК беше представено от комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос, който предпочете да говори за всичко друго, но не и за CVM. Допълнителен щрих в този контекст е, че ЕК не е счела за нужно да спомене края на CVM като едно от постиженията си за периода 2014-2019 г.

Реално от решението на ЕК може да е доволно само българското правителство. Според последното проучване на Евробарометър от 2017 г. 72% от анкетираните българи и 69% от анкетираните румънци искат наблюдението да продължи, "докато нашите страни постигнат стандарт, сравним с останалите страни - членки на ЕС". Част от страните - членки на ЕС, също не са много доволни. Няколко са изразили негативно мнение пред ЕК, но водената от Жан-Клод Юнкер институция ги е успокоявала, че наблюдението не само няма да падне, но дори ще стане по-строго. Сред страните, които са задавали въпроси, са били Холандия, но и Германия и Белгия, които са настоявали краят на CVM да съвпадне с началото на новия механизъм за върховенство на закона.

Уклончиво послание

ЕК отказва директно да каже, че мониторингът пада, и си оставя вратичка за промяна.

Съобщението на комисията от вторник обаче е достатъчно уклончиво. От една страна се казва, че България е изпълнила заложените цели, но ЕК отказва директно да каже, че мониторингът пада, и си оставя вратичка за промяна. Комисията хем е на мнение, че напредъкът на България по линия на CVM е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, но пък, от друга страна, прави уговорката, че страната трябва "да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение".

Цитира се и председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер в същия стил: "През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на CVM и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на парламента и на съвета, преди да вземем решение."

Друг интересен акцент в съобщението е, че България сама трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздадения Съвет за координация и сътрудничество, оглавяван от вицепремиера Екатерина Захариева. Съветът бе създаден в края на септември - очевидно като част от схемата, по която Брюксел да си измие ръцете, като прехвърля контрола в София. Което за българското правителство, разбира се, е изключително добра новина.

От ЕК обясняват, че не всичко е идеално, но ключово за тях е било сътрудничеството на българските власти. Както каза миналата седмица премиерът Бойко Борисов, "на всяко писъмце сме отговорили". "Ние все още ще трябва да видим как ще бъде приложени мерките, които са обещани от българското правителство, но историята ще покаже", каза източник от ЕК, неволно признавайки, че за пореден път решението е било взето на базата на обещания и най-важният фактор за него е бил политически.

Какво предстои?

По принцип ЕК може сама да вземе окончателно решение и няма нужда то да бъде препотвърждавано въпреки някои грешни интерпретации в българските медии (които явно бъркат процедурата по CVМ с тази по влизането на България в шенгенското пространство). Но явно еврократите все още се притесняват от реакциите на някои страни членки, най-вече Холандия и скандинавските държави. ЕK ще съобщи решението си на страните членки в четвъртък. Самият доклад беше държан буквално секретен до четвъртък миналата седмица, не толкова за да се предотвратят евентуални реакции от Букурещ или София, колкото от останалите столици.

Мнението на страните членки ще бъде взето в "дух на лоялно сътрудничество между институциите", каза източник от ЕК, но то няма правна сила. Освен ако не се разрази огромен скандал, в който няколко страни членки възразят на оценката на ЕК, решението, че България изпълнява критериите на CVM, ще остане в сила. В последните 12 години Съветът на ЕС винаги протоколно е потвърждавал преценката на ЕК. Ако това се случи и сега, официалното падане на CVM ще се случи до края на следващия месец.

Отпадането на CVM ще има две важни последици. Механизмът беше обвързан с отказа на Холандия да допусне България в Шенген. Сега това формално основание отпада и може да се очаква, че след като днес Хърватия получи зелена светлина от ЕК да се присъедини към европейското пространство без граници, София и Букурещ ще имат по-силни аргументи да настояват да не стоят отвън. Което, разбира се, не означава, че Холандия или някоя друга страна членка не може да наложи вето.

CVM бе посочен и като критерий за България в процеса ѝ на присъединяване към еврозоната. Източници от Еврогрупата казват, че досега в дискусиите между експертите и финансовите министри този проблем не е повдиган, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни.

От наблюдение с морков към наблюдение с тояга?

На теория наблюдението над България няма да се прекрати и след края на CVM.

На теория наблюдението над България няма да се прекрати и след края на CVM. ЕК обеща до края на следващата година да въведе нов Редовен преглед на върховенството на правото (Rule of Law Review Cycle) за всички страни членки. На практика София плавно преминават от едно наблюдение в друго, което се подчертава и от ЕК.

В случая за българското и румънското правителство има една добра и една лоша новина.

Добрата е, че бъдещият доклад няма да се съсредоточава само върху двете страни. Сред калпазаните в областта на върховенството на правото ще бъдат добавени Полша и Унгария, което ще измести светлината на прожектора от София. Освен това, тъй като конкретният механизъм тепърва ще се изработва, не е ясно в какви детайли ще влиза новото наблюдение. Единственият подобен инструмент - Таблото на правосъдието, което сравнява съдебните системи на страните членки на базата на обективни критерии, показваше, че българската правораздавателна система е една от най-ефективните в ЕС, поне що се отнася до скоростта. Което, разбира се, е най-малкото несериозно и показва рисковете да се правят оценки, използвайки формални критерии.

Лошата новина е, че новото наблюдение може да има зъби.

На практика след 2010 г. МСП беше само беззъбо техническо упражнение. В договора за присъединяване на България към ЕС беше предвидено, че на страната могат да бъдат наложени предпазни клаузи до три години след присъединяването й в ЕС и целта на механизма беше да гарантира на страните членки, че заложените през 2006 г. шест цели ще бъдат изпълнени. "Ако България не постигне целите по адекватен начин, комисията може да приложи предпазни мерки въз основа на членове 37 и 38 от Акта на присъединяване", се казваше в решението, с което ЕК създаде механизма. Но след 1 януари 2010 г. тази опция вече не съществуваше и още тогава имаше призиви механизмът да отпадне поради неговата безсмисленост – ако за три годни нито една страна членка не е поискала санкции за България, какъв е смисълът наблюдението да продължава?

На теория ЕК винаги може да замрази част от фондовете за България, тъй като има риск те да не бъдат използвани правилно. Но малко страни членки искаха подобно нещо, тъй като създаването на такъв прецедент щеше да засегне не само София и Букурещ. Така единственият реален натиск минаваше покрай настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едва тогава да влезе в Шенген. От миналата година се прибави и обвързването между CVM и влизането в Банковия съюз.

Досега целта на CVM беше по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ.

Т.е. досега целта на CVM беше по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ, които да се поправят, след което да могат да гледат с гордо вдигната глава колегите си от другите 25 страни членки. Но както се оказа, това не беше достатъчно голям морков, който да бъде захапан от българските и румънските политици, за които срамът не е кой знае какъв репутационен проблем.

От 2020 г. България и Румъния ще бъдат наблюдавани от бъдещия Редовен преглед за върховенството на закона, който обаче за разлика от CVM може да се окаже с тояга. Целта на прегледа е да установи проблеми в страните членки и ако има такива, те да дават повод на ЕК или да задейства процедура по нарушение, или да наложи санкции по предлагания нов регламент за спиране на европейските фондове. Как обаче ще работи този механизъм засега не е ясно. Унгария пък заплашва да блокира приемането на европейския бюджет за 2021 - 2027 г., ако се одобри предлаганият регламент за обвързването на върховенството на правото с еврофондовете.

Експерти на ЕК коментираха, че очакват бъдещата оценка да е много по-широка и да обхваща всички елементи на демокрацията и върховенството на закона, както например състоянието на медиите или неправителствения сектор. Всяко твърде голямо разширяване на обхвата на подобно наблюдение обаче рискува да го разводни.

Как България (не) изпълни препоръките

Парадоксално, но прекратяването на мониторинга идва в момент, когато в България се развиват с пълна сила два огромни скандала, свързани с независимостта на съда и непрозрачното и дирижирано назначаване на ръководни постове в съдебната система. В последния доклад през 2018 г. ЕК обяви, че прекратява наблюдението по първия показател – независимост на съдебната власт, след като констатира, че България е изпълнила първите три препоръки - да гарантира прозрачни назначения в съдебната система - особено на членовете на ВСС и висшите съдебни длъжности, както и подобряване работата на Инспектората към ВСС.

Единият от актуалните политически скандали е свързан с политическата атака срещу съдии по повод на конкретен съдебен акт - предсрочното условно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Атаката срещу съда по този случай бе не просто политически дирижирана, но и провокирана от представители на всички основни парламентарни сили и стартира именно от кулоарите на парламента. Миналата седмица Асоциацията "Европейски магистрати за демокрация и свободи" (МЕДЕЛ) оповести становище против атаките срещу български съдии покрай този случай.

Вторият скандал е около непрозрачния и очевидно дирижиран избор на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Той бе номиниран единодушно от цялата прокурорска колегия на ВСС с неубедителни мотиви, но същевременно прокуратурата укри информацията за делата, по които е работил, като поднесе само обща статистика за издадените от него актове. Което е точно обратното на твърдението в доклада на ЕК за по-високата прозрачност на процедурите в България. По-същественото е, че срещу кандидатурата на Гешев бяха отправени много същностни критики, които го определят като крайно неподходящ кандидат – от адвокатурата, от водещите неправителствени организации в областта на правосъдието и правозащитната дейност, от редица общественици и т.н.

Прекратяването на мониторинга оставя нерешен и един от основните проблеми в българската съдебна система – неясните параметри на реформата в прокуратурата, която в момента практически не се провежда, както и липсата на механизъм, който да гарантира ефективно разследване на главния прокурор в случай на данни за извършено от него престъпление. Парадоксалното е, че тази реформа бе препоръчана и в доклад на Съвета за структурна реформа към ЕК след независим одит на петима европейски прокурори, на който се позовава предишният доклад на ЕК. Те се позоваха и на решението на Страсбург по делото "Колеви срещу България", по което бе констатирана пълната безконтролност на главния прокурор в български условия, а през март Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, призова България най-после да предприеме мерки в тази насока. Вместо това правосъдният министър Данаил Кирилов лансира един спорен законопроект, станал популярен като проекта за отговорността на "тримата големи", в който пакетира в едно режима за търсене на отговорност на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, което залага отнапред неефективност спрямо главния прокурор. Законопроектът обра много критики, а в момента е на трупчета - след като Кирилов го изпрати на Венецианската комисия за становище.

На практика в прессъобщението на ЕК от вторник се признава, че тази препоръка е неизпълнена: "В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения."

В серия интервюта през 2018 г. предишният председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев се похвали, че ЕК е дала ясен знак в своите доклади, че "стои зад гражданската конфискация" в България и че благодарение на работата на оглавяваната от него комисия КОНПИ е "затворена препоръка 17, а именно създаване на ефективен механизъм за отнемане на незаконно придобитото имущество". Всъщност самата история около Пламен Георгиев през последните месеци – председател на антикорупционната комисия, който бе принуден да подаде оставка заради имотен скандал, съмнения за цената на придобиването, съмнения и около имотните сделки на зам.-председателя на КПКОНПИ Антон Славчев, е достатъчна индикация колко е успешна борбата с корупцията у нас. Същевременно се чака произнасяне на Съда на ЕС в Люксебург по преюдициални запитвания от България за принципни проблеми в практиката по гражданската конфискация в България, сред които основният е може ли да се провежда процедура по отнемане на едно имущество като незаконно придобито, след като наказателното производство, по повод на което тя е започнала е било прекратено, включително и когато е последвала оправдателна присъда. Междувременно в България този въпрос предизвика поредния скандал между законодателна и изпълнителна власт и съдебната власт, след като тълкувателно решение на ВКС, което казва, че е недопустима конфискация при при оправдателна присъда, бе обезсилено от управляващите със специална промяна в закона, промотирана от Пламен Георгиев.

Иванка Иванова: Предложението за отпадане на мониторинга не е заради успехите ни

Предложението за отпадането на мониторинга не е заради успехите ни, а заради промените в контекста и най-вече защото препоръките, заложени в механизма и тяхното изпълнение от страна на българските власти, създадоха повече предпоставки за рискове пред върховенството на правото в България, отколкото да доведат до сериозен напредък. Това коментира сутринта по БНТ Иванка Иванова, директор на правната програма на институт "Отворено общество".

От една страна, Хърватия бе приета в ЕС шест години след България, но без аналогичен механизъм, а междувременно в Полша и Унгария възникнаха кризи с върховенството на правото и независимостта на съда, заради които се налага ЕК да търси друг механизъм. От друга страна - въпреки че механизмът има положително влияние върху съдебната система, включително и с подчертаването на основни ценности като независимостта на съда, междувременно обаче възникнаха предизвикателства именно за независимостта на съда, които нямаше как да бъдат предвидени през 2006 г., когато бяха заложени показателите в механизма, коментира Иванова. Това са ужасяващото влошаване на медийната среда, тиражирането на неверни и агресивни съобщения срещу съдии, манипулирането на отделни казуси за създаване на негативни обществени настроения. "В механизма няма показател за състоянието на правата на човека и това позволи на правителството да прилага в борбата с корупцията и с организираната престъпност мерки, които всъщност са вредящи върху правата на човека и заради които получаваме и ще получаваме осъдителни решения на Съда по правата на човека", коментира Иванка Иванова.
Реално от решението на ЕК може да е доволно само българското правителство.

След дванадесетгодишна сага наблюдението на Европейската комисия (ЕК) над България и Румъния, което трябваше да подтикне двете страни да изпълнят минималните стандарти на ЕС за качество на правосъдието, борба с корупцията и организираната престъпност, приключва, но само за София. ЕК обяви, че страната е изпълнила целите, поставени през 2006 г. в Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), докато Букурещ има още работа. Накратко това означава, че занапред България няма да е подложена на унизителната процедура и, както подчертаха от ЕК, ще премине в новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото, който ще се отнася за всички 27 страни членки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    realismisthename avatar :-P
    realismisthename

    Липсват коментари.
    Щяха ли да липсват, ако резултатите бяха обратно и статията беше “отпада за румънците, за нас остава”.
    Не, нямаше.
    Как ми липсва редовната тирада за “не мое ги стигнем романцити”.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "realismisthename":

    За разлика от румънците, ние никога не сме имали напредък, който да унищожаваме. Там тече активна кампания за разрушаване на всякакви постижения на прокуратурата. Слава Богу, приключиха с крах за правителството.

    Никога няма да ги стигнем румънците, въпреки че вървят назад. Половината министри са ни за затвора. Дори националния предател Красимир Първанов, след като набута България със стотици милиони - даже не го разследват. Те това е.

    ЕС не му пука. И да измислят санкции, те ще са за Полша и Унгария. Ние сме удобни. Полезни идиоти.

  • 3
    aly02306991 avatar :-|
    aly02306991

    До коментар [#1] от "realismisthename":

    Сериозно ли приемаш, че мониторинга отпада заради някакъв напредък. Да си чул или видял, някое дело срещу държавен служител(депутат, кмет, главен прокурор, председател на КПКОНПИ и т.н.) да е завършило с ефективна просъда? Нали не си или си толкова наивен, че да вярваш, че всичките от изброените са чисти като планинска вода и въпреки тоновете доказателства си джиткат на свобода доволно забогатели с парите на данъкоплатците. Аз като гражданин искащ промяна и справедливост, държа мониторинга да продължи да съществува, поне докато не почне да работи правосъдната система. За момента няма никакив признаци това да се случва, дори напротив. Бих бил благодарен, ако получа по аргументиран коментар от теб по въпроса и също така защо лъха толкова голям позитивизъм от новината?

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#1] от "realismisthename":

    Скоро сравнявал ли си минималната заплата в Румъния и България, както и БВП на глава от населението в двете?

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#3] от "aly02306991":

    "Да си чул или видял, някое дело срещу държавен служител(депутат, кмет, главен прокурор, председател на КПКОНПИ и т.н.) да е завършило с ефективна просъда? Нали не си или си толкова наивен, че да вярваш, че всичките от изброените са чисти като планинска вода и въпреки тоновете доказателства си джиткат на свобода доволно забогатели с парите на данъкоплатците"

    Не оспорвам нищо от написаното. Имаме още много, много път да извървим и са нужни присъди на депутати, кметове, прокурори, председатели и т.н. Не вярвам, че са чисти като планинска вода, даже някой от локва на главен булевард са по-мръсни.
    Но нали не вярваме, че същите в западна Европа, Щатите, Раша, Китай, Австралия и т.н. са чисти като планинска вода, надявам се не вярваме, че те ходят с колелета на работа, винаги са честни, а заплатата си я даряват за деца в нужда.


    "Аз като гражданин искащ промяна и справедливост, държа мониторинга да продължи да съществува, поне докато не почне да работи правосъдната система. За момента няма никакив признаци това да се случва, дори напротив." - аз също ще се радвам мониторинга да продължи.
    Но има и моменти, в който трябва да седнеш и да си кажеш - БРАВО, постигаме нещо, на прав път сме (по-прав от Румънския, със сигурност).
    Важно е човек да си знае кусурите, но е важно и да има някаква самооценка, само-уважение.
    При нас се получава само едно скимтене, оплакване до небесата, от което ми писна на крачола. Нито положението при нас е ТОЛКОВА зле, колкото се скимти, нито положението на други места е ТОЛКОВА по-добре - колкот се скимти.

    Ганьо е мрънкалник. Нито работи толкова, колкото хората на запад, нито живее толкова стресиран живота, нито прекарва 3 часа и 30 минути на ден в градския, нито е толкова беден, колкото се изкарва.
    Българските заплати са по-добри от румънските, стандарта ни е по-добър, и перспективите за КАДЪРНИ хора са ПОВЕЧЕ.

    Няма да засягам МРЗ, защото не ми пука за посредствени боклуци, надяващи се възнаграждението им да бъде определено от другиго (държавата, профсъюзи и тем подобни).
    В Дания минимална заплата няма.
    Тези в България, които получават МРЗ - не работят даже и за нея.


    Аргументите ми са, че при нас не е толкова зле, колкото се търби, на други места не е толкова добре ,колкот се търби и общо-взето ако мислиш, че си боклук - ти непременно и с гаранция - ще станеш такъв. Българина се смята за такъв. Аз не съм съгласен, че сме такива и ми писна да слушам как сульо и пульо са били по-добре. По-добре дръжки, румъния е една дупка.

    Ние имаме много работа пред нас, но е хубаво и да си казваме браво, от време на време.

  • 6
    pcx54625434 avatar :-|
    pcx54625434

    До коментар [#5] от "realismisthename":

    Разликата между 20-те% най-бедни и 20% най-богати в Словения е 3 пъти, а в България 8 пъти. https://ec.europa.eu/eurostat/documents/4187653/8516131/Income+inequality/680c01d6-2c69-4ccb-9bc2-7f8ccdf0aa0c?t=1524728440168

    В Русия като стана 7 пъти, всички я плюха, а тука ти обясняват че България при 8 пъти не е толкова зле. Нищо че поне 3 милиона българи живеят в страшна мизерия.

    ПП. В Дания няма МРЗ, но с колективените трудови договори има по отрасли и са договорени добри условия на труд, Нищо общо с това у нас.

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#6] от "pcx54625434":

    Няма кадърен, работен, не-мързелив човек който да е в тези 20% най-бедни, за които говориш.
    20-те процента най-бедни са такива по техен избор или по-точно избора им да не си дават зор, да не се изпотят случайно от работа, да не хванат пневмония.

    Хубаво говорим за по-богатите от нас с парички, а е добре да се замислим дали и те са толкова "хилави" като нас, че винаги се разболяват лятото и покрай национални празници и дълги уикенди?

    Ако говорим за тези 20-те процента, бедните, те нямат никакви умения и не могат да правят нищо, което аз и ти също не можем да вършим след 2-часов инструктаж. Еми с толкова акъл и толкова работа - толкова заплащане.

  • 8
    pcx54625434 avatar :-|
    pcx54625434

    До коментар [#7] от "realismisthename":

    Първо в тези 20% влизат и пенсионерите. Не мисля че всички са неквалифицирани и не знам какъв избор имат. Може би да си търсят работа в jobs.bg?

    Второ - предполагам че долните 20% са едни и същи и в Чехия и в България, но в другите държави системата не е такава и не знам какво общо има този аргумент.

    Трето - това води до много други проблеми (в Словения демографска криза няма, а в България никой не знае до къде ще стигне).

    Освен това така сплотено общество не се създава. Най-малкият напън от вън може да ни довърши. В Чехия, Словения и Словакия въобще не са глупави. https://ec.europa.eu/eurostat/documents/4187653/8516131/Income+inequality/680c01d6-2c69-4ccb-9bc2-7f8ccdf0aa0c?t=1524728440168

  • 9
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#8] от "pcx54625434":

    Разкажи ми за пенсионерите с 3-стаен на Ръковска, живеещи в собствено жилище за 260 000€ и получаващи помощи за отопление през зимата, защото са бедни и пенсията им ниска. Интересува ме живо.
    Или за тея на държавна хранилка, пенсионирали се на 41, колко тежък живот водят.

    Останалото е същото:
    Ако говорим за тези 20-те процента, бедните, те нямат никакви умения и не могат да правят нищо, което аз и ти също не можем да вършим след 2-часов инструктаж. Еми с толкова акъл и толкова работа - толкова заплащане.

    Хубаво говорим за по-богатите от нас с парички, а е добре да се замислим дали и те са толкова "хилави" като нас, че винаги се разболяват лятото и покрай национални празници и дълги уикенди?

    Няма кадърен, работен, не-мързелив човек който да е беден.

    След като толкова сочиш колко много бедни има при нас - явно има твърде много некадърни, неквалифицирани, мързеливи и често боледуващи покрай национални празници и почивки в Гърция.
    На тях - само те могат да си помогнат.

  • 10
    pcx54625434 avatar :-|
    pcx54625434

    До коментар [#9] от "realismisthename":

    В Словения живеещите в собствени жилища са почти същият процент. Изненадах се като в Дненик четох статия как почти 90% от хората в Словения и Хърватия живеели в къщи (беще нещо от сорта на 80% в еднофамилни и 8-9% в двуфамилни къщи). Явно там Тито не е бил фен на панелките.

    Толкова ли не забелязваш, че ти давам пример с източноевропейски държави, а не със западноевропейски? Почти във всички източноевропейски държави процента живеещи в собствени жилища е висок.

    Наистина ли вярваш че долните 20% в Словения са почти три пъти по кадърни от долните 20% в България и сами са си извоювали стандарта? И наистина ли сами могат да стопят разликата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK