На теория ЕК винаги може да замрази част от фондовете за България, както направи през 2008 г. или през 2014 г., но от това не последва трайна промяна в начина, по който работят българските власти. Така единственият реален натиск минаваше покрай настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едва тогава да влезе в Шенген. От миналата година се прибави и обвързването между МСП и влизането в Банковия съюз и съответно преддверието на еврозоната.

Целта на МСП винаги е била по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ, но както се оказа, за българските и румънските политици срамът не е кой знае какъв репутационен проблем. За осем години механизмът успя да постигне по-прозрачен избор на състава на Висшия съдебен съвет, да накара българското правителство да напише безброй стратегии за борбата с корупцията и да създаде поредица от ати-корупционни органи, чиято дейност може да бъде определена в май-добрият случай като гротескна.

В тази ситуация, за да има наистина промяна, Брюксел трябваше да поеме България на ръчно управление, което еврократите нито могат, а още по-малко искат. Така още през 2014 г. Жан-Клод Юнкер заяви, че до края на мандата му МСП трябва да отпадне. Това се случи далече преди да започнат проблемите между Брюксел от една страна и Полша, и Унгария от друга. Просто ЕК виждаше, че каквото и да направи, реалният ефект в България е много далеч от очакваното. Последният пример беше с толкова хвалената комисия за борба с корупцията (КПОНПИ). Сега еврократите трябва да замазват предишния си оптимизъм, твърдейки, че никога не са очаквали тя да заработи бързо на висока скорост.

За това в последните три години ЕК искаше от българските власти ясни процедури, прозрачност и информация за обществото. Правителството на Бойко Борисов естествено беше доволно да се съобрази, тъй като никой вече не очакваше резултати. Така и сега например, главният прокурор Иван Гешев е избран съобразно прозрачна и ясна процедура, което изпълнява минималните изисквания на Брюксел. Оттук на сетне, България трябва да се оправя сама.

И сега какво?

Премахването на МСП ще има две важни последици. Първо, отпада формалното основание за отказа на Холандия да допусне България в Шенген. След като Хърватия получи зелена светлина от ЕК да се присъедини към европейското пространство без граници, София ще има по-силни аргументи да настоява за същото. Това не означава, че приемането е гарантирано - пак остава възможността Холандия или друга страна членка да наложи вето. МСП отпада и като пречка пред България за присъединяване към еврозоната, макар че наблюдението никога не е било обсъждано като официален критерий в Еврогрупата. Европейската централна банка се е фокусирала върху проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни.

Един от мотивите на ЕС за свалянето на наблюдението, който се подчертава на няколко места, е, че България няма да остане "безнадзорна", тъй като от следващата година ще започне да действа новият Редовен преглед на върховенството на закона (Rule of Law Review Cycle). От ЕК подчертават, че той ще обхваща много по-широк кръг аспекти и няма да има тесния поглед на МСП. Например ще бъде обърнато внимание на ситуацията с медиите. Накратко - Холандия, не се притеснявайте, има кой да наглежда България.