Брюксел гузно вдигна ръце от българското правосъдие

Вместо с декларации за успеха на Брюксел и поредното потвърждение за трансформиращата роля на евросъюза тази седмица Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), който беше наложен през 2006 г. заради неспособността на България и Румъния да изпълнят минималните критерии на ЕС в областта на върховенството на закона, си отиде тихо и малко гузно. Решението на ЕК, според което София (но не и Букурещ) има достатъчен напредък по ангажиментите, които е поела при присъединяването ѝ към ЕС, не беше обявено от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на закона, нито от комисаря по правосъдието Вера Йоурова. С честа беше натоварен комисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос, който искаше да говори за всичко друго, но не и за проблемите на българската или румънската правосъдни системи.

Нещо повече - въпреки че ЕК има пълна свобода да свали мониторинга сама (това е процедура, измислена и инициирана от самата институция), тя предпочете да изчака мнението на страните членки и Европейския парламент. Което означава, че водената от Жан-Клод Юнкер институция изобщо не е убедена в собственото си решение, както и от реакцията, което то ще предизвика.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво накратко казва ЕК

Във вторник ЕК препоръча отпадането на наблюдението, но тя нито един път не казва, че България е изпълнила всички изисквания, а че "напредъкът е достатъчен за изпълнението на ангажиментите", но в бъдеще време. Парадоксално е, но на повече от десет места в 15-страничния доклад се отбелязва, че решението на даден проблем е в това, че българското правителство се е ангажирало с определени мерки. Това е рязък завой спрямо докладите на ЕК от периода 2007-2016 г., които винаги търсеха "реални и осезаеми мерки за успех". Целта на целия процес на наблюдение над българската съдебна система и правоохранителни органи беше да гарантира на останалите страни членки, че те работят наистина, а не имитират действие.

Доскоро заключенията на докладите на ЕК по МСП, които касаеха достъпа до правосъдие, неговата ефикасност, яснотата на законодателния процес или борбата с корупцията, можеха да се резюмират накратко с израза "Мерки има – прогрес няма". Последният доклад на ЕК от вторник, с който комисията препоръчва да падне наблюдението върху България, звучи далеч по-кратко - "Мерки има".

Отсега нататък се очаква българското правителство всъщност да извърши основната част от работата. Затова и в доклада постоянно се препраща към Съвета за координация и сътрудничество, който ще "отговаря за надзора върху продължаващия напредък на реформите". Откъде ЕК има увереност, че това ще се случи, е загадка, тъй като досега всички подобни формирования (БОРКОР, Съветът по противодействие на корупцията и т.н.) бяха просто синекурни.



Решението на еврокомисията е част от опита да се прехвърли отговорността за реформите, вместо натискът да идва само от Брюксел. Затова и в последните доклади толкова се настояваше да има публична отчетност, така че обществото да може да държи сметка на политиците и държавните органи. Предвид досегашната практика обаче този подход повече прилича на измиване на ръцете, вместо на empowering ("овластяване", ако използваме едно от евроклишетата). А българското правителство има повод да ликува, тъй като ще контролира само себе си.

В същото време ЕК показа, че може и да си е притворила очите, но това не означава, че е сляпа. В доклада никъде не пише, че съдебната реформа в България е постигнала целите си, че корупцията е намаляла до приемливи нива. Точно обратното, на практика се признава в прав текст съществуването на всички проблеми.

Казва се например, че "постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта все още предстои". Посочва се, че "гражданите трябва да могат да имат пълно доверие, че такива институции [агенцията за противодействие на корупцията и прокуратурата] действат безпристрастно, при пълно зачитане на надлежните процедури и основните права, включително презумпцията за невиновност". Което накратко означава, че не само няма резултати, но и че правоохранителните органи са, меко казано, ненадеждни.

С две думи - ЕК казва "не сте готови, но повече не можем, оправяйте се".

Докладът отбелязва и незапочнатата реформа в прокуратурата, високата степен на недоверие към процедурата по избора на нов главен прокурор, политически мотивирания и провокиран натиск върху съда, "непредсказуем законодателен процес", като например промените в съдебния закон, с които управляващите предвидиха автоматично отстраняване от длъжност на обвинени магистрати, продължаващите проблеми с неизпълнение на решенията на ЕСПЧ, включително за неефективност на разследването и специално – за липса на гаранция за ефективно разследване на главния прокурор.

От ЕК обясняват, че ключово за тях е било сътрудничеството на българските власти. "Ние все още ще трябва да видим как ще бъде приложени мерките, които са обещани от българското правителство, но историята ще покаже", каза източник от ЕК, неволно признавайки за пореден път, че най-важният фактор за решението е бил политически.

Защо така, бе, Брюксел

Вече от няколко години изглежда, че комисията иска да се отърве от измисления от нея механизъм. След 1 януари 2010 г. МСП беше само беззъбо техническо упражнение. След като през същата годината отпадна предвидената в договора за присъединяване възможност за налагане на предпазни клаузи на България (например част от решенията на българските съдилища да не се признават в останалите страни членки), на практика върху правителството вече нямаше сериозна заплаха за санкции.


На теория ЕК винаги може да замрази част от фондовете за България, както направи през 2008 г. или през 2014 г., но от това не последва трайна промяна в начина, по който работят българските власти. Така единственият реален натиск минаваше покрай настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едва тогава да влезе в Шенген. От миналата година се прибави и обвързването между МСП и влизането в Банковия съюз и съответно преддверието на еврозоната.

Целта на МСП винаги е била по-скоро да засрами управляващите в София и Букурещ, но както се оказа, за българските и румънските политици срамът не е кой знае какъв репутационен проблем. За осем години механизмът успя да постигне по-прозрачен избор на състава на Висшия съдебен съвет, да накара българското правителство да напише безброй стратегии за борбата с корупцията и да създаде поредица от ати-корупционни органи, чиято дейност може да бъде определена в май-добрият случай като гротескна.

В тази ситуация, за да има наистина промяна, Брюксел трябваше да поеме България на ръчно управление, което еврократите нито могат, а още по-малко искат. Така още през 2014 г. Жан-Клод Юнкер заяви, че до края на мандата му МСП трябва да отпадне. Това се случи далече преди да започнат проблемите между Брюксел от една страна и Полша, и Унгария от друга. Просто ЕК виждаше, че каквото и да направи, реалният ефект в България е много далеч от очакваното. Последният пример беше с толкова хвалената комисия за борба с корупцията (КПОНПИ). Сега еврократите трябва да замазват предишния си оптимизъм, твърдейки, че никога не са очаквали тя да заработи бързо на висока скорост.

За това в последните три години ЕК искаше от българските власти ясни процедури, прозрачност и информация за обществото. Правителството на Бойко Борисов естествено беше доволно да се съобрази, тъй като никой вече не очакваше резултати. Така и сега например, главният прокурор Иван Гешев е избран съобразно прозрачна и ясна процедура, което изпълнява минималните изисквания на Брюксел. Оттук на сетне, България трябва да се оправя сама.

И сега какво?

Премахването на МСП ще има две важни последици. Първо, отпада формалното основание за отказа на Холандия да допусне България в Шенген. След като Хърватия получи зелена светлина от ЕК да се присъедини към европейското пространство без граници, София ще има по-силни аргументи да настоява за същото. Това не означава, че приемането е гарантирано - пак остава възможността Холандия или друга страна членка да наложи вето. МСП отпада и като пречка пред България за присъединяване към еврозоната, макар че наблюдението никога не е било обсъждано като официален критерий в Еврогрупата. Европейската централна банка се е фокусирала върху проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни.

Един от мотивите на ЕС за свалянето на наблюдението, който се подчертава на няколко места, е, че България няма да остане "безнадзорна", тъй като от следващата година ще започне да действа новият Редовен преглед на върховенството на закона (Rule of Law Review Cycle). От ЕК подчертават, че той ще обхваща много по-широк кръг аспекти и няма да има тесния поглед на МСП. Например ще бъде обърнато внимание на ситуацията с медиите. Накратко - Холандия, не се притеснявайте, има кой да наглежда България.



Това, уви, е заблуда. Достатъчен е фактът, че ЕК реши да прекрати наблюдението си над България, но да го продължи над Румъния. Ако досегашният механизъм е идентичен или дори по-слаб от идващия Редовен преглед на върховенството на закона, защо София и Букурещ бяха разделени?

Бъдещият механизъм няма да се съсредоточава само върху България и Румъния. Те ще трябва да споделят внимание с други двама калпазани в областта на върховенството на закона - Полша и Унгария. По-важното е, че въпреки сегашните твърдения на ЕК, в нейния собствен доклад до Съвета на ЕС и Европейския парламент от юни се казва, че "прегледът ще бъде ограничен до въпроси от пряко значение за върховенството на закона в ЕС". Т.е. той няма да засяга реалното функциониране на правосъдните системи на страните членки, стига те да не водят до проблеми на общностно ниво. И всъщност ще има много по-тесен обхват от Механизма за сътрудничество и контрол, който не се свенеше да дава препоръки по конституционни въпроси, примерно.

Новият механизъм може да има сила само ако се обвърже с процедура за нарушение, в която ЕК може да наложи глоба (както сега става с Полша), или пък се свърже с предлагания нов регламент за спиране на европейските фондове. Въпреки надеждите, че предлаганият сега "Регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки", той няма да е магическа пръчка за издърпване на ушите на провинилите се страни членки. Новият регламент ще има доста ограничено поле на действие – само до "правилното функциониране" на органите, които оперират с парите на съюза. Това е логично, тъй като Брюксел не може да се намесва в националните дела, но означава, че например бездействието на българските регулатори и правоохранителни органи при разрастването на КТБ и последващото й затваряне не би било обхванато от този контрол. Като се има предвид, че сега Унгария заплашва да блокира целия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., може да се очаква, че този иначе обещаващ регламент ще бъде допълнително разводнен.

За да бъде пълна радостта на българското правителство, в следващите няколко дни трябва да се изчака реакцията на страните членки. Страни като Холандия, Дания или Швеция сега ще трябва да преглътнат твърдението, че България е некорумпирана страна, което за техните правителства би било вътрешнополитически проблем. Но с предприетата тактика на тихата стъпка (на практика чуждите медии не пишат за свалянето на МСП) наблюдението може да си отиде безшумно.