НАЙ-ВАЖНОТО

Вноската на България в европейския бюджет ще скочи с 50%

Какво се променя

Вноската на България в европейския бюджет за периода 2021-2027 г. се очаква да скочи с близо 50%. В досегашния многогодишен бюджет на ЕС (2013-2020 г.) България плащаше средно по 460 млн. евро годишно, докато според прогнозите на Европейската комисия (ЕК) сумата за следващите седем години ще се повишат на 680 млн. евро. Сумата не включва т.нар. традиционни собствени ресурси на ЕС (основно вносните мита, събирани в страната от името на 27-те), с които вноската на България нараства допълнително с още с около 100 млн. евро годишно.

Защо се увеличава

Основната причина за този скок е отчисляването на 20% от националните приходи от европейската схема за търговия с емисии (около 1 млрд. лв. за 2019 г.) към европейския бюджет. Този нов приход е предвиден от Европейската комисия като един от източниците, с който да се запълни финансовата дупка от излизането на Великобритания от ЕС. Но тъй като България е една от страните, които имат голям дял на въглищата в енергетиката си, тя е една от най-засегнатите.

Какъв е ефектът

Ако се приеме настоящото предложение на ЕК за седемгодишната финансова рамка на ЕС, България ще се окаже с една от най-високите вноски като дял от брутния си национален продукт (БНП) – 1.06%, изпреварена само от Люксембург.

Българското правителство вече се е презастраховало - в бюджет 2020 се вижда, че за следващите няколко години за вноската на България в ЕС са предвидени средно над 680 млн. евро на година. За 2022 г. например тя е изчислена на над 800 млн. евро.

Най-потърпевш в България ще е енергийният сектор, защото сега приходите от квоти се ползват за покриване на дупката в държавната енергетика.

Въпреки сериозния скок България ще продължи да бъде нетен получател от европейския бюджет. За периода 2014-18 г. страната е получила нетно от ЕС 1.92 млрд. евро годишно, или 3.97% от брутния национален продукт (БНП). Единствено Унгария е получава повече като процент от своя БНП. Като абсолютна сума обаче България е на осмо място. Гърция например е получавала средно по 4.49 млрд. евро, а Полша внушителните 10.65 млрд. евро.

ДВЕ ПО ТРИ

Най-важните новини от деня в три изречения

"Топлофикация София" пуска централното отопление на града

От днес започва поетапното пускане на парното в столицата - първо ще бъдат включени детските градини, учебните и здравните заведения, след това жилищните сгради във всички райони, а накрая административните сгради и стопанските потребители, съобщават от "Топлофикация София". Цената на отоплението този сезон ще е с 3% по-висока, въпреки че цената на природния газ е почти без промяна от началото на 2019 г. Съобщението от общинското дружество идва изненадващо на фона на високите температури и прогнозата за топло време поне до средата на ноември, тъй като според нормативната уредба централното отоплението се пуска след три последователни дни със средноденонощна температура под 12°C и прогноза за трайно застудяване, каквато няма.

ЕК осъди Полша за пенсионната възраст на съдиите

Полша е нарушила правото на ЕС с въвеждането на новите правила за пенсиониране на съдии и прокурори през 2017 г. - това се казва в решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело на ЕК срещу Полша, което е едно от поредицата решения по повод силно оспорваната съдебна реформа в страната. С въвеждането на различна възраст за пенсиониране за мъжете и жените - съдии и прокурори, се нарушава принципът на равенство в областта на заетостта, а с предоставянето на правомощие на министъра на правосъдието да преценява кои съдии могат да останат на работа след пенсионна възраст се накърняват гаранциите за независимост и безпристрастност на съда. Решението на СЕС е нов удар по националисткото правителство на страната в продължаващата от дълго време битка с ЕК, според която Варшава нарушава върховенството на закона и подкопава независимостта на съдилищата.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ

"Имаше места, особено в София, вотът беше даден от омраза към ГЕРБ. Омраза, която аз не мога да си обясня."

Менда Стоянова, член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, в интервю за БНТ

СНИМКА НА ДЕНЯ

Новият румънски премиер обещава да коригира лошите данъчни и съдебни закони

Лудовик Орбан

Източник: Reuters

Центристкото правителство на малцинството на Румъния начело с Лудовик Орбан спечели вот на доверие в парламента късно в понеделник. В проекта за програма на управлението на лидера на Националлибералната партия се казва, че той ще се опита бързо да прокара ревизия и коригиране на "токсични" данъчни и правосъдни мерки, предприети от сваленото правителство през последните 3 години. В нея Орбан посочва също, че разчита на бързо одобрение в парламента на бюджета за следващата година. Той обещава и овладяване на бюджетния дефицит, който е под позволените от правилата на ЕС 3% от БВП. Новият кабинет ще е на власт до провеждането на парламентарни избори следващата година. Предишното правителство на социалдемократите, водено от Виорика Дънчила, беше свалено след вот на недоверие през октомври.

НЕЩО ИНТЕРЕСНО

Microsoft успешно експериментира с четиридневна работна седмица в Япония

Ръст в производителността на служител с почти 40% на годишна база, спад в потреблението на електроенергия е с 23% и с почти 60% по-малко използвана хартия. Това са резултатите от експеримента с четиричасова работна седмица, който Microsoft направи през август в Япония, в която работещите иначе много често взимат дори допълнителни часове труд. През август японският филиал на компанията затваряше офисите си всеки петък, ограничаваше и работните срещи до 30 минути и максимум петима участници. Насърчи и онлайн контактите пред физическите срещи.

Успешният опит идва на фона на усилията на японското правителство да наложи по-гъвкави модели на труд, за да сложи край на явлението "кароши" (смърт от преработване) и да се насърчи раждаемостта, която бележи спад в страната.